Решение № 85 от 02.06.2025, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Девин, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20245410100466 по описа за 2024 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

Производството е по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, чл. 19 ЗПК и при условията на евентуалност – нищожност на клаузата на т. 5 от Договора, касаеща възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство.

В исковата молба ищцата твърди, че на 25.08.2021 г. между ищцата и ответника е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1057*, съгласно който договор е приложим ЗПФУР. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 2500.00 лева. Посоченият годишен процент на разходите е в размер на 49,66%. В чл. 5 от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от „F. B.“ в полза на Дружеството ответник. Твърди, че при сключването на договора за потребителски кредит никъде не е посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като усвоила сумата от 2500.00 лева, Д. Х. установила, че освен заемната сума от 2500.00 лева, са й начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Ф. Б.“ ЕООД, в размер на 1300.00 лева. Счита процесния договор за недействителен поради следните причини: дължимите вноски по договора за поръчителство 1 не са посочени в договора за кредит, нито пък е посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит - в чл. 5.3 от ОУ е посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност.

Твърди, че договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие. Твърди, че ищцата не е подписвала договор за поръчителство, както и че такъв не й е бил представян.

Счита, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Както и на евентуалния договор за допълнителна услуга. Твърди, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Посочено е само ГПР в %, но не е посочен начина на изчисляването му. Ето защо договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. Счита, че е посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а това е следвало да бъде направено. Твърди, че ответника не предоставя възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително възнаграждение.

Счита, че с това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията. Твърди, че посочения в договора годишен процент на разходите и общата дължима сума не отговарят на действителните такива. Счита, че посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д ал. 1 ЗЗП, която подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Счита, че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство, несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл.

2

19, ал. 1 ЗПК. Счита, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, е в размер над 70%. Твърди, че посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.

Твърди, че целия договор за потребителски кредит следва да бъде приет за недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; начисляването на такса за допълнителна услуга - гарант, чийто размер не е включен в самия договор и в посочения ГПР налага на потребителя да приеме клауза, с която не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; договорът е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока такса за допълнителна услуга. Счита, че клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 1057* за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и 4 ЗПК. Моли съда да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит № 1057*, сключен между ищцата: Д. Р. Х., с ЕГН ********** и „Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „М." ж.к. М. *, бул.

А. М. № **, бл. *, вх. *, ет. *, ап. офис **, представлявано от И. В. Д. и Д. В.

Н., на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, ВР. чл. 22, ВР. с чл. 11, чл. 19 ЗПК, чиято недействителност моли да бъде прогласена. Моли съда, в условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния иск, да провъзгласи нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1057*, сключен между ищцата: Д. Р. Х. и „Ф. Б.“ ЕООД - София, 3 предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение поръчителство от "F. B." в полза на ответника. Претендира за направените разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор по исковата молба от ответника „Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК: *********, чрез пълномощника му юрк. Г. Г., който моли съда да приеме иска за неоснователен, като излага съображения. Твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит № 1057*/25.08.2021г., ответникът е отпуснал кредит на ищеца за сума в размер на 2500.00 лева, по който кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита в срок до 18 месеца. По силата на чл. 5 от договора ищецът е бил длъжен също да даде подходящо обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от М. Б. (М.). Счита, че твърдението на ищеца, че чл. 5 от Договорът за кредит е нищожен, за неоснователно.

Счита, че твърдението, че поръчителството от М. Б. (М.) е задължително условие за сключване на кредитен договор, е неоснователно.

Кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „Ф. Б.“, потребителят сам избира обезпечението.

Следователно сключването на договор за гаранция не е задължително. Твърди, че исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна — М. Б., а не „Ф. Б.“ ЕООД. Счита, че твърдението, че поръчителството от М. Б. (М.) е задължително условие за сключване на кредитен договор, е неоснователно.

Кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „Ф. Б.“ ЕООД, потребителят сам избира обезпечението. Следователно сключването на договор за гаранция не е задължително. Твърди, че исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна — М. Б., а не „Ф. Б.“ ЕООД. Ответникът не е въвел ищцата в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми, като излага подробни съоражения. Твърди, че Договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Счита, че твърдението на ищцата за допълнителни разходи е неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон. Счита, че „Ф. Б.“ ЕООД е предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищцата е имала време да 4 избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнила това си право. Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен, претендира за разноски.

В о. с. з. ищцата не се явява и не изпраща представител. Със становище от ищцата, чрез процесуалния й представител – адв. Д. М., поддържа твърденията в исковата молба, оспорва предоставения отговор, като излага съображения по същество.

В о. с. з. ответника „Ф. Б.“ ЕООД не изпраща представител. С молба процесуалния му представител – юрк. Г. Г. поддържа отговора и моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан, като излага съображения по същество.

Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че между ищцата Д. Р. Х. и „Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК ********* е сключен Договор за потребителски кредит от разстояние № 1057*/25.08.2021г. за сумата от 2500.00 лева.

От ответника са представени Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1057*/25.08.2021г.; Преддоговорна информация /Стандартен европейски формат/ и Договор за гаранция /поръчителство/.

От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена ССчЕ, съдът прие за установено, усвоената сума от ищцата по Договор за потребителски кредит №1057* е в размер на 2500.00 лева. Общо заплатена от ищеца сума по Договор за потребителски кредит № 1057*/25.08.2021г. е в размер на 3483.00 лева. Какво е начисленото възнаграждение за обезпечение, съгласно чл.5 от Договора, използвайки нормативно установената формула в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК? Сума за допълнително избрана незадължителна услуга: 2475.00 лв. и годишен процент на разходите – 260.14%. Действителният размер на Годишен процент на разходите е в размер на 262.83%. Как следва да бъдат разпределение направените плащания от страна на ищеца? Общо вноски – 18 броя; сума по главница – 2500.00 лева; сума по лихва 875.00 лева и 90.00 лева – такси съгласно тарифата.

Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и 5 компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните.

При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:

Съгласно чл. 26 от ЗЗД – нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. Нормите за нищожност са императивни. Нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е обща законова разпоредба, уреждаща основание за недействителност на сделките, която намира приложение и за търговските сделки, какъвто е процесният договор за кредит, доколкото липсва специална разпоредба, която да изключва приложението й по отношение на тях.