Решение № 102 от 06.06.2025, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Частно наказателно дело 210/2025
- Вид
- Решение № 102
- Подписан
- 06.06.2025
- В сила
- 21.06.2025
- Състав
- МИЛЕНА ДИМИТРОВА ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.57 ал.1 т.2 б."в" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.172б ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.37 ал.1 т.7 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 102 гр. ХАСКОВО, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Р. М. К. в присъствието на прокурора А. Хр. П. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Частно наказателно дело № 20255600200210 по описа за 2025 година Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода.
Образувано е по повод постъпило Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета за прилагане на принципа за взаимно признаване на присъди и решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, както и приложено към него Решение № 46Т 13/2023 г. от 27.07.2023 г. на Градски съд – Прага, Чешка Република, влязло в сила на 28.11.2023 г.
Отправено е искане за признаване на наложеното от съда на Чешката Република наказание „лишаване от свобода“ на *** гражданин Ю. Х. Г. и изпълнението на остатъка от него в Република България.
Осъденото лице Ю. Х. Г., редовно призован от издаващия орган на чешката държава участва в производството чрез отдалечен достъп с Градски съд-Прага и потвърждава декларираното пред съдебните власти на чешката държава съгласие за признаване и изпълнение на остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в Република България.
1
Защитникът застъпва аналогично на това становище – смята, че отправеното от издаващата държава искане следва да бъде уважено.
Такова е и становището на прокурора от ОП-Хасково, който намира за изпълнени всички законови условия, позволяващи трансфера на осъдения Г. в Република България, за да бъде изтърпян остатъкът от наложеното наказание и за да бъде постигната ефективна и пълноценна ресоциализация.
Съдът след преглед на събраните по делото доказателства, констатира следното:
В Окръжен съд - Хасково е постъпило Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета, издадено на 03.01.2025 г. от магистър при Градски съд – Прага. Според същото на 27.07.2023 година Градски съд-Прага е издал съдебен акт – Решение № 46Т 13/2023 г., влязло в сила на 28.11.2023 г., станало окончателно след постановяването на въззивно решение с № 7 То 84/2023 на Върховен съд – Прага. По силата на този съдебен акт *** гражданин Ю. Х. Г., роден на *** г., е бил осъден за престъпление, извършено на територията на Чешката република. Удостоверението съдържа обобщено представяне на фактите, квалифицирани като съставомерни съгласно наказателния закон на издаващата държава, както и описание на приложените законови разпоредби, по които Г. е бил признат за виновен. Така, съгласно съдържащото се в удостоверението фактическо изложение, предмет на предприетото против Г. наказателно преследване и на постановения окончателен съдебен акт е била следната дейност: ,,Заедно (бел. включително Г.) с другите осъдени лица от неустановено време до задържането им на 29.07.2022 г. в помещенията на бившата малцова фабрика на адрес ***, ***, по взаимно съгласие и разпределение на задълженията, с намерение да укрият акциза върху тютюневите изделия и суровия тютюн и по този начин да се обогатят неправомерно, съзнавайки че с действията си нарушават правата на притежателите на търговски марки, тайно, без регистрация към компетентния орган, управляващ търговските марки, са управлявали производствена линия за производство на цигари с търговска марка ,,Molins‘‘, нерегистрирана към компетентния управляващ орган. Производствената линия включвала цялостни машини и оборудване, на които обработвали тютюна под формата на избрани продукти, т.е. цигари (§1 ал. 2 б.,,д‘‘ във вр. с § 101 ал. 3 б. ,,а‘‘ от Закон № 353/2003 ДВ за акцизите, с последващите изменения). Цигарите се 2 произвеждали и съхранявали незаконно извън данъчен склад, заедно с тютюн за пушене и суров тютюн, с цел разпространение на територията на държавите-членки на ЕС. Наред с това произведените цигари и техните опаковки са били неправомерно маркирани с търговски марки (Regina, Marlboro, Richmond), изключителното право върху които принадлежи на друго лице. Осъдените лица са съзнавали, че произвеждат цигари без съгласието и знанието на притежателите на търговската марка и че като произвеждат, съхраняват и разпространяват цигари с такава маркировка, нарушават основната функция на търговската марка, а именно обозначаването на произхода на стоките, накърняват репутацията на притежателите на търговската марка, застрашават доверието на клиентите в нея, както и лишават притежателите на търговската марка от печалбите им – нарушение на правата на притежателите на търговската марка по §8 ал. 1 б. ,,а‘‘ от Закона за търговските марки № 441/2003 ДВ изм., т.е. в рамките на търговската дейност без съгласието на собственика на търговската марка, използвали знак, идентичен с търговската марка, за продукти, които са идентични с тези, за които е регистрирана търговска марка. По този начин са били нарушени правата на притежателите на търговски марки по чл. 9 ал. 2 б.,,а‘‘ от Регламент 2017/1001 от 14.06.2017 относно марката на Европейския съюз.
Знакът е бил използван за продукти, идентични на тези, за които е регистрирана марката на ЕС, като през посочения период е било съхранено общо 15 658 кг тютюн за пушене и 953 кг суров тютюн, както и е било произведено и съхранявано общо количество от 17 417 910 броя цигари, немаркирани с бандерол в нарушение на §114 ал. 2 от Закон № 353/2003 ДВ. Г. в ролята си на шофьор на камион организирал транспортирането на тютюневи изделия и други компоненти, необходими за незаконното им производство, като по-специално транспортирал компонентите за производство на тютюневи изделия от помещенията на дружеството ,,***’’, рег. №***, Хибешова ***, *** - нелегалната фабрика за производство на цигари в ***. Освен това той лично участвал и контролирал процеса на претоварване на специални картонени кутии, използвани за транспортиране на филтри за цигари. Впоследствие с цел прикриване на нелегалния внос на тютюневи изделия осъденият Г. продал полуремаркета с вече произведени тютюневи изделия от помещенията в *** на неидентифицирани водачи с цел по-нататъшно транспортиране до отдалечена бензиностанция на влекачи с чужда националност“.
3
В удостоверението изрично е отбелязано, че в противоречие с §4 ал.1 б.,,е‘‘§131а б.,,б‘‘ и § 131в б.,,б‘‘ от Закон № 353/2003 ДВ осъдените лица не декларирали акциза върху тютюневите изделия и на суровия тютюн, като по този начин Чешката република, представлявана от упълномощения данъчен администратор – Митническа администрация за Централночешкия регион, понесла щети в общ размер на 110.293.801 чешки крони. Така описаните престъпления са квалифицирани като укриване на данъци, такси и други подобни задължителни плащания по смисъла на §240 ал. 1, 2 б. ,,а‘‘ ал. 3 б.,,а‘‘ от Чешкия наказателен кодекс и нарушаване на правата върху търговска марка и други означения по смисъла на §268 ал. 1 т. 4 б.,,б‘‘ Чешкия наказателен кодекс. Уточнено е, че и двете престъпления са извършени в съучастие съгласно §23 от Чешкия наказателен кодекс. В удостоверението на чешки език (в тази част преведено от съда на български език) е отбелязано, че престъпното поведение попада в списъка на тези, за които двойна наказуемост не се изисква – подправка на изделия и пиратство. Декларирано, че осъденият се е явил лично на съдебния процес, след приключването на който е постановен осъдителният акт.
Представеното удостоверение съдържа данни за вида и срока на наложеното наказание. Според тях за гореописаните престъпления на Ю. Г. е наложено наказание ,,лишаване от свобода за срок от 5 години‘‘, който изтича на 29.07.2027 г., а към 03.01.2025 г. са изтърпени 889 дни от него. В удостоверението е посочена и частта от наказанието, която съгласно закона на осъждащата държава е необходимо да бъде ефективно изтърпяна, за да бъда поискано и допуснато условно предсрочно освобождаване. Тази част се равнявала на 1/2 от размера на наложеното наказание.
Отбелязано е, че осъденото лице се намира в издаващата държава и е дало съгласието си за изпращането на съдебното решение и удостоверението в изпълняващата държава. Последното потвърждават и останалите събрани по делото доказателства, включително молбата, въз основа на която е предприето настоящото производство.
Документът по чл. 4 от Рамковото решение е придружен с препис от първоинстанционното Решение с № 46Т 13/2023 г. на Градски съд-Прага, въззивно Решение с № 7 То 84/2023 от Върховен съд – Прага и Предложение за прехвърляне на осъдено лице в Република България, съдържащо справка 4 таблица относно срока на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и определената от него част, която е ефективно изпълнена.
Преценката за съответствие между удостоверението и постановения съдебен акт, въз основа на който е наложено наказанието, чието признаване се иска, както и необходимостта да бъде определен приложимият закон в аспекта на правната квалификация на описаните престъпления според националното ни право изисква анализ на съставомерните факти, изложени от осъждащия орган. Както вече се посочи, описаната в удостоверението, а и в самия съдебен акт на Градски съд-Прага фактическа картина сочи, че Ю. Г. е бил признат за виновен за това, че от неустановено време до задържането му на 29.07.2022 г. съгласувано с други лица на територията на ***, ***, Чешка република, без надлежно разрешително е произвеждал, държал и разпространявал тютюневи изделия (цигари), върху опаковката на които е била използвана търговска марка без разрешението на изключителният й собственик. Г. в ролята си на шофьор на камион, организирал транспортирането на тютюневи изделия и други компоненти, необходими за незаконното им производство и конкретно транспортирал компонентите за производство на тютюневи изделия от помещенията на дружеството ,,***’’, рег. №***, ***, ***, нелегалната фабрика за производство на цигари в ***. Освен това той лично е участвал и контролирал претоварването на специални картонени кутии, използвани за транспортиране на филтри за цигари. Впоследствие с цел прикриване на нелегалния внос на тютюневи изделия осъденият Г. е продал полуремаркета с вече произведени тютюневи изделия от помещенията в *** на неидентифицирани водачи с цел по-нататъшно транспортиране до отдалечена бензиностанция на влекачи с чужда националност. Дадената от осъждащата държава правна оценка на престъплението е „укриване на данъци, такси и други подобни задължителни плащания“ и „нарушаване правата върху търговска марка и други означения, извършени в съучастие“. Така изложените в удостоверението и в съдебния акт факти обосновават на първо място извода, че между съдържанието на двата документа е налице пълно съответствие относно съществените за престъпната дейност фактически елементи, поради което и съдът прие, че допълнителни уточнения в тази насока не са наложителни, а формалното изискване за идентичност между съдържащото се в удостоверението и в съдебния акт описание на съставомерните факти е изпълнено.
5
В контекста на казаното най-същественият в случая въпрос е формулираният в чл. 13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, а именно налага ли се приспособяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Решаването му е предопределено от правната квалификация на извършеното, която съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът следва да направи в производството по признаване на съдебния акт. За да бъде определен приложимият в изпълняващата държава национален закон, от значение е не само дадената правна оценка на деянието съгласно закона на осъждащата държава, доколкото обуславящите по-тежка или по-лека квалификация норми безспорно не са идентични в различните правни системи. За квалифицирането на деянието са значими и фактите, за които лицето е признато за виновно и осъдено, а в случая според тях престъпленията, за които Г. е осъден от Чешката република, са идентични на тези, съдържащи се в диспозицията на нормите в чл. 234 ал. 3 т. 2 вр. ал. 2 от НК и на чл.172б ал.1 от НК на Република България, а именно: производство на тютюневи изделия без надлежно разрешително в немаловажни случаи, извършено от две или повече лица сговорили се предварително, както и използване на марка в търговската дейност, без съгласие на притежателя на изключителното право върху нея, т.е. касае се за квалифицирано неправомерно производство на тютюневи изделия, за което законът предвижда наказание „лишаване от свобода за срок от две до осем години“, а също и лишаване от права по чл.37 ал.1 т.7 от НК, както и съставомерно по основния състав използване на чужда търговска марка без съгласието на маркопритежателя – последното наказуемо с „лишаване от свобода от една до шест години и глоба до десет хиляди лева“. От друга страна, безспорно правната оценка изисква да бъде отчетено и описаното в осъдителния акт съучастие, но само относно престъплението по чл.172б ал.1 от НК, доколкото квалифициращият признак „предварителен сговор“, включен в състава на чл.234 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК, изключва препратката към общите правила, уреждащи персонално усложнената престъпна дейност. В този смисъл съдът прие, че националната ни уредба налага подвеждане на инкриминираната в съдебния акт фактология именно по горепосочените предвидени в националния ни наказателен закон престъпления. По-тежко наказуемото от тях е престъплението по чл.234 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК, за което максималното предвидено наказание е „лишаване от свобода за срок от осем 6 години“. Наложеното от осъждащата държава наказание е „лишаване за срок от 5 години“, т.е. то е по-леко по размер от най-тежкото възможно според българското законодателство, поради което и адаптиране по правилото в разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС не се налага. Размерът му предполага първоначален „общ“ режим за изтърпяване, тъй като е приложима хипотезата в чл.57 ал.1 т.2 б."в" от ЗИНЗС.