Решение № 102 от 08.06.2023, Районен съд - Горна Оряховица

Мотиви към решение № 102/08.06.2023 година по АНД № 202/2023 година по описа на Районен съд – Горна Оряховица

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И. Ф. Д. е останал недоволен и чрез защитника адв. К. С. от АК – Велико Търново обжалва наказателно постановление № 220268-001204/09.01.2023 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Защитникът поддържа, че в наказателното постановление липсва описание на нарушението. Посочва, че никой не бил обяснил на жалбоподателя, че не трябва да пуши по време на проверката, а бил тестван, веднага след като хвърлил цигарата, което компрометирало резултата от изпробването. В акта бил посочен номер на българско свидетелство за управление и констатация, че е отнето немското свидетелство за управление. На жалбоподателя било обяснено, че няма смисъл да дава кръвна проба, като по този начин бил лишен от правото да се защити. Не била ясна вписаната в акта констатация „има дъх на алкохол“. В акта имало поправка с химикал, а в талона за медицинско изследване имало зачеркване. Посочената поправка сочела на разлика в съдържанието на акта и на наказателното постановление, която представлявала съществено нарушение на процесуалните правила. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

В хода на съдебните прения ЗАЩИТНИКЪТ адв. К. С. от АК – Велико Търново поддържа жалбата.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН НАЧАЛНИК НА

СЕКТОР „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ в РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

1

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 25.12.2022 г. в 6:12 часа жалбоподателят Д. управлявал лек автомобил „Р.“ с рег. № *** по улица „И.“ в гр. Горна Оряховица. В района на кръстовището с улица „О.“ управляваният от жалбоподателя автомобил бил спрян за проверка от свидетелите Т. Д. Д. и П. Н. К. – служители на РУ – Горна Оряховица, които изпълнявали задълженията си като органи за контрол на движението. Полицейските служители усетили, че водачът мирише на алкохол, поради което пристъпили към изпробването му за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест 7510 Дрегер“ с фабр. № ***.

Техническото средство отчело концентрация на алкохол в издишания от Д. въздух от 0,67 промила.

Младши автоконтрольорът Д. издал и връчил на водача срещу подпис талон за медицинско изследване, в който определил срок до 30 минути от връчването на талона за явяване на водача във ФСМП – Горна Оряховица за медицинско изследване и вземане на кръвна проба. Жалбоподателят удостоверил с подписа си, че е получил талона в 6:35 часа на 25.12.2022 г. До изтичане на указания в талона срок Д. не се явил в посоченото там лечебно заведение за извършване на преглед и вземане на проба.

Свидетелят Т. Д. Д. – младши автоконтрольор в РУ – Горна Оряховица, съставил против жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение серия GA № 784169, в който посочил, че водачът е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП. Д. подписал съставения против него акт за установяване на административно нарушение и получил срещу разписка препис от акта.

На 30.12.2022 г. жалбоподателят представил писмено възражение против съставения акт за установяване на административно нарушение, адресирано до началника на РУ – Горна Оряховица. С резолюции върху възражението било възложено на началника на група „Пътен контрол“ в управлението да извърши разследване на спорните обстоятелства. Последният изискал докладна записка за случая от актосъставителя, след запознаването с която изготвил становище по възраженията на жалбоподателя.

На 09.01.2023 г., след като разгледал преписката, образувана по съставения от Д. акт за установяване на административно нарушение, 2 началникът на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от същия закон.

Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 27.03.2023 г. На 10.04.2023 г. жалбата на Д. против постановлението била заведена в РУ – Горна Оряховица.

От протокола на л. 17 от делото се установява, че използваното при процесната проверка техническо средство е преминало успешно последваща метрологична проверка на 14.09.2022 г., със срок на валидност на проверката – 6 месеца.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на жалбоподателя и приетите писмени доказателства, описани подробно в протоколите за проведените съдебни заседания.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на наказателното постановление. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от компетентен орган (т. 1.3.2 от заповедта на л. 18 – 19) и е предявен на нарушителя. На жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи възраженията си при подписването на акта и в тридневен срок от неговото съставяне. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (т. 3.9 от цитираната заповед и заповедта на л.

24) преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.

3

Неоснователно е оплакването за липса на описание на нарушението. В акта и в постановлението са включени фактически констатации за осъществено от жалбоподателя управление на моторно превозно средство и за установена по надлежния ред концентрация на алкохол в кръвта му, които в своята съвкупност съставляват надлежно описание на нарушението, за което Д. е наказан.

Сочената от защитника поправка в обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение не е довела до съществено нарушение на процесуалните правила. На първо място, от представения от защитника заверен препис от акта се установява, че в оригиналния екземпляр на акта и в преписа от акта, връчен на жалбоподателя, е вписана една и съща поправка, поради което Д. не е бил лишен от възможността да научи какво е действителното съдържание на приложения по преписката акт. На второ място, поправката се отнася до констатация в акта, в която са възпроизведени обясненията на самия жалбоподател за времето, вида и количеството на изпитите от него алкохолни напитки, които не са част от законоустановеното съдържание на акта и на наказателното постановление.

Доводът, че никой не e обяснил на жалбоподателя, че не трябва да пуши по време на проверката, а бил тестван, веднага след като хвърлил цигарата, което компрометирало резултата от изследването, няма отношение към процесуалната законосъобразност на наказателното постановление. В издадената от министъра на вътрешните работи Наредба № 1 от 19.07.2017 г., която урежда реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в административнонаказателното производство, няма правило, според което изпробването за употреба на алкохол с техническо средство не може да се извърши непосредствено след пушене на цигари или други изделия от тютюн.

Оплакването, че правото на защита на жалбоподателя било нарушено, тъй като му било обяснено, че няма смисъл да дава кръвна проба, се основава на недоказано фактическо твърдение. Видно от преписа на л. 11, на жалбоподателя е бил връчен срещу подпис екземпляр от талона за медицинско изследване, в който ясно му е указано къде и в какъв срок следва да се яви за извършване на медицинско изследване и вземане на кръвна проба за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.

Цитираната в жалбата констатация от обстоятелствената част на акта 4

„има дъх на алкохол“ е формулирана на общоупотребимия български език, който по силата на закона е официалният език на процесното административнонаказателно производство. От показанията на свидетеля Д. за проведен разговор с жалбоподателя по време на проверката и от подписаните от Д. документи на български език – договор за правна защита и съдействие (л. 4), пълномощно (л. 4) и възражения (л. 12), се установява, че жалбоподателят владее писмено и говоримо български език. Поради това не може да се приеме, че Д. не разбира значението на цитираната по-горе фраза и че това е довело до ограничаване на правото му на защита.

Вписването на номерата на две свидетелства за управление в акта – българско и немско, няма отношение към процесуалната законосъобразност на наказателното постановление. За съставомерността на процесното нарушение са без значение обстоятелствата колко свидетелства за управление на МПС са издадени на дееца, дали тези свидетелства са издадени от български или чуждестранен орган и какви са номерата на свидетелствата.

Поради това данните за свидетелството или свидетелствата за управление на водача нямат отношение към описанието на нарушението и към другите законоустановени реквизити на наказателното постановление.

Предвид изложеното съдът приема, че в хода на процесното административнонаказателно производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Наказателното постановление е законосъобразно и по същество.

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява по несъмнен начин, че в 6:12 часа на 25.12.2022 г. жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Р.“ с рег. № *** по улица „И.“ в гр. Горна Оряховица, че в района на кръстовището с улица „О.“ управляваният от жалбоподателя автомобил бил спрян за проверка от органи за контрол на движението, както и че при извършеното в хода на проверката изпробване на жалбоподателя за употреба на алкохол техническото средство е отчело концентрация на алкохол в издишания въздух от 0,67 промила.

Посочените факти и обстоятелства се установяват от показанията на свидетеля Т. Д. Д., дадени пред съда, от изготвената от този свидетел докладна записка (л. 13), от писмените възражения на жалбоподателя на л. 12, в които той признава, че е бил изпробван за употреба на алкохол с техническо 5 средство и че предната вечер е изпил две бири по 500 мл, от извлечението от регистър на л. 15, от разпечатката с данни от паметта на техническото средство на л. 16 и от данните в талона за медицинско изследване и в разписката за връчване на препис от този талон, подписани от жалбоподателя.

От описаните по-горе доказателства се установява също така, че след изпробването му с техническото средство на жалбоподателя е връчен талон за медицинско изследване, както и че до изтичането на посочения в този талон срок от 30 минути и до изтичането на максимално допустимия според приложимата за процесната проверка Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. срок от 120 минути от връчване на талона жалбоподателят не се е явил в посоченото от контролния орган лечебно заведение, въпреки че не е бил в обективна невъзможност да изпълни това предписание. При това положение и в съответствие с правилото на чл. 6, ал. 9 от цитираната наредба концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е определена правилно и законосъобразно въз основа на показанията на техническото средство.