Определение № 22021 от 22.06.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22021 гр. София, 22.06.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20231110130623 по описа за 2023 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК.

Ищецът и ответникът са представили относими и необходими писмени доказателства, чието приемане е допустимо.Следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.

ПРИЛАГА ч. гр.д. № 326/22г. по о писа на РС-Мадан.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 26.09.2023 г. – 09,45 часа, за когато да се призоват страните чрез връчване на препис от настоящото определение.

ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 183,ГПК ищеца в срок до първо по делото открито съдебно заседание да представи в оригинал приложените към исковата молба писмени доказателства , като му указва , че при непредставянето им без уважителна причина, приложените преписи ще бъдат изключени от доказателствата по делото.

ПРИВЛИЧА на осн. чл. 219,ал.1,ГПК като трето лице –помагач на ответника „ФИРМА“ЕАД ,ЕИК 175070632 СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ ГР.

АДРЕС , на което да се изпрати препис от исковата молба, отговора и настоящото определение , заедно с призовка за съдебното заседание.

ОТЛАГА произнасянето по искането за спиране на настоящото производство и по искането за назначаване на съдебно –счетоводна експертиза, за първото по делото 1 открито съдебно заседание, след изслушване становището на страните.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:

Предявени са от „ФИРМА“ЕООД срещу Д. Б. М. с ЕГН ********** от гр. АДРЕС установителни искове с правна квалификация чл. 422,ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 240, ал. 1 2 ЗЗД вр. 99 ЗЗД за признаване за установено на вземането , предмет на заповед № 114/27.10.22г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410,ГПК , издадена по ч. гр.д. № 326/22г. на РС-Мадан за сумата от 20 000леваглавница , дължима по договор за потребителски паричен кредит №4-32833/20.01.20г., сумата в размер на 3022,28 лева-договорна лихва за периода 07.12.20г.- 05.07. 22г., 480,42лева – лихва за забава от 07.12.20г. до 07.09.22г., заедно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението- 07.09.22г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 20.01.20г. бил сключен договор за потребителски паричен кредит с ответника и „ФИРМА“ЕАД / с предишно наименование „ФИРМА“АД , по силата на което кредиторът отпуснал на длъжника потребителски кредит в размер на 35 350лева , като кредитополучателят се задължил да погаси задължението си на 120месечни анюитетни вноски , с краен срок на погасяване- 07.01.2030г. След преустановяване на плащането останало непогасено задължение по кредита в размер на 36 181,87лева , поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 05.07.22г. – с уведомяване на длъжника.

Ищецът се легитимира като кредитор на вземането на основание сключен договор за цесия от 19.04.22г. между „ФИРМА“ЕАД и „ФИРМА“ЕООД , по силата на който задължението на ответника Д. М., , произтичащо от договор за потребителски паричен кредит , било изкупено от „ФИРМА“ЕООД, за което ответникът /длъжникът/ бил уведомен с получаване на уведомление за цесия и за предсрочна изискуемост от 05.07.22г. Поддържа се още, че ответникът е уведомен за цесията и с връчване на препис от исковата молба.

Поради постъпило в срок възражение от длъжника по заповедното производство, кредиторът е предявил иск за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В депозирания по делото отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете като неоснователни и недоказани и моли за цялостното им отхвърляне.

Поддържа, че не са представени доказателства относно усвоените по процесния договор средства, както и че уведомление за цесията не е извършено по надлежния ред.

Позовава се на разпоредбата на чл. 22 от ЗПК относно недействителност на договора за потребителския кредит. Релевира възражение и по чл.31, ал.1,ЗЗД, вр. с чл. 32, ал.1,ЗЗД за унищожаемост на договора за потребителски кредит , доколкото се твърди, същият да е сключен от лице , което при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира и да ръководи действията си. Развива доводи, че ответникът по рождение страда от вродено психическо разстройство , за което представя епикриза от клиника „Психиатрия“ към ВМА . Поддържа , че в това състояние, без да разбира свойството и значението на действията си, подведен от негов колега, е подписал процесния договор за кредит, 2 мислейки, че колегата му е кредитополучател, а той-негов гарант . Поддържа, че при подписване на договора не е бил в състояние да осмисли , че само неговото име е посочено в процесния договор и само неговият подпис е положен под него , което го прави кредитополучател по процесния договор. На следващо място твърди, че цялата сума е била получена от колегата му Д. Борисов , като ответникът е станал жертва на манипулация и измама. Поддържа още, че по подаден иск с правно основание чл. 5,ЗЛС СГС, ГО, 3брачен състав е постановил решение , с което е поставил под ограничено запрещение ответника , а за негов настойник е назначена майката Е. М.а. На следващо място прави искане за спиране на настоящото дело до приключване на производството по ДП№ 27910/21г. по описа на СРП , за извършено престъпление по чл. 209, ал.1,НК спрямо оветника.

С отговора е направено искане за привличане на трето лице-помагач на ответника„ФИРМА“ЕАД , като обосновава интереса си, че във връзка с възражението за унищожаемост, съдът ще се произнесе в мотивите на решението , поради което е налице интерес за ответника кредитодателят да бъде обвързан от мотивите на съдебното решение при евентуално отхвърляне на иска поради унищожаване на кредитния договор. Моли за отхвърляне на исковете.

В тежест на ищеца е да докаже, че между цедента и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, както и че вземането е прехвърлено на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на задълженията на падежите, за който не сочи доказателства. В тежест на ответника е да установи правоизключващите си възражения.

Ищецът не сочи доказателства за заверяване на сметката на ответника със заетата сума.

Определението не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3