Решение № 425 от 05.08.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. София, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Д. Г. Цончев

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20251800500274 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 447 от 27.12.2024 г., постановено по гр. дело № 196/2024 г. по описа на Районен съд - гр. Костинброд, е отхвърлен предявения иск от Д. Й. В., ЕГН **********, чрез адв. Н. - САК, със служебен адрес за призоваване: гр. К., ул. „Г. С. Р.“ № . против Р. Ц.

К., ЕГН ********** от гр. К., ул. „Ф. Т.“ № .. и В. К. В., ЕГН ********** от гр. К., ул. „П. С.“ № . по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4 000.00 лева - обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, дължима от увреждането - 31.01.2022 г. /посочено е 30.01.2022 г., но действието се е случило на 31.01.2022 г./ до окончателното плащане. Д. Й. В. е осъден да заплати, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените съдебни разноски, а именно сумата от 2000.00 / две хиляди / лева - адвокатско възнаграждение.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Д. Й. В., чрез пълномощника му адв. Х. Н. с доводи за неправилност и незаконосъобразност. В жалбата се излагат съображения, че от ДП № 11/2023 г. по описа на РУ на МВР 1

Костинброд и от разпита на свидетелката се установявало, че ищецът е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, охлузвания по главата и тялото, чрез нанесен му побой. РС-Костинброд не обсъдил показанията на разпитаната по делото свидетелка, а възприел за достоверни показанията на свидетеля, доведен от ответниците.

Излага, че съдът не се съобразил и не отчел протокола за разпознаване, от който се установявало, че ищецът е разпознал ответниците, които са му причинили неимуществените вреди. По същество моли решението да бъде отменено и искът за неимуществени вреди уважен. Претендира разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 ГПК въззиваемите страни В. К. В. и Р. Ц. К., чрез адв. Р. Д. изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба. Излагат, че няма представени доказателства, че са нанесли вреди на ищеца, нито наличие на причинно-следствена връзка между поведението на ответниците и твърдяната вреда в нейните размери.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

С оглед на така приетата за установено фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Фактическият състав на иска по чл. 45 от ЗЗД включва 2 кумулативното наличие на следните елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, и вина, която в общата хипотеза се презумира, като липсата на дори един елемент от фактическия състав на деликта води до отхвърляне на претенцията.

Основният елемент на този правен институт е вредата. Тя се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние.

С определение № 174/12.10.2023 г., постановено по НДЧХ № 284/2023 г. по описа на РС-Костинброд, е прекратено наказателното производство, поради неотстраняване нередовностите на тъжбата от Д. Й. В. срещу В. К. В., С. И. С. и Р. Ц. К..

Тъй като в наказателното производство не е установено с влязла в сила присъда извършване на деянието от ответниците, неговата противоправност и виновността на дееца, то тези обстоятелства следва да бъдат установени в гражданското производство.

Не се спори, а и от приложеното съдебномедицинско удостовеР.е № 77/2022 г., издадено от д-р М. А. /съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Алексадровска“ ЕАД/ се установява, че при прегледа на Д. В. е констатирано: оток в дясната теменно тилна област на главата; кръвонасядане на клепачите на дясното око; кръвонасядане и оток в дясната скулна област на лицето; множество охлузвания на горните крайници и в седалищната област.

Дадено е заключение, че тези травматични увреждания са получени в резултат на действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удари с или върху такива, както и от косото им действие и могат да се получат по време и начин, както съобщава прегледаният.

Настоящата инстанция намира, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест да проведе пълно и главно доказване на елементите от деликтния състав, изразяващи се в противоправно поведение на ответниците и наличие на причинна връзка между него и претърпените от ищеца неимуществени вреди. Съгласно константната съдебна практика, причинната връзка не се предполага, а следва да бъде установена, при условие на пълно и главно доказване, като тежестта за това лежи върху ищеца.

От показанията на св. Ж. С. В. /съпруга на ищеца/ се установява, че на 30.01.2022 г., през нощта съпругът й се обадил и съобщил, че е 3 пребит в гр. Костинброд. Според свидетелката ищецът бил неадекватен и уплашен, а след като се прибрал по главата му имало цицини, едното му око било пълно с кръв и имал синини по тялото.

Показанията на свидетелката кореспондират с отразеното в съдебно медицинското удостовеР.е и безспорно установяват, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са му причинили болка и страдание.

Настоящият въззивен състав дава вяра на показанията на св. Г. Р.

Б., който е бил очевидец на случилото се на 30.01.2022 г. в гр. К., на ул. „А. С.“ № ... На посочената дата ответниците и други лица се били събрали да се почерпят, като по някое време решили да си поръчат от сайтове момичета за забавление. Две момичета пристигнали с такси, а шофьорът останал да ги чака. Същите постояли около 15-20 минути на адреса, след което се качили в таксиметровия автомобил и си заминали, а ответниците се прибрали в къщата и купонът продължил.

Свидетелят седял до прозореца и възприел случващото се непосредствено и в свидетелските му показания не се съдържат данни, ч е на ищецът са причинени вреди от страна на ответниците.

Показанията на св. Б. са последователни, пълни и непротиворечиви. В този смисъл не са ангажирани никакви доказателства от ищеца относно източника на причинените му вреди, а още по-малко че уврежданията са причинени в резултат на противоправно поведение на ответниците. Фактът, че страните са се срещнали на процесната д ат а , не е достатъчен да обоснове наличие на противоправно поведение от тяхна страна, което и да се намира в причинноследствена връзка с настъпилите увреждания. В този смисъл е и съдебна практика на ВКС, съгласно която причинната връзка не се предполага, тя трябва да бъде доказана - Решение № 243 от 10.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1398/2010 г., III г. о., ГК. Не може да бъде взет предвид и протокола за разпознаване, от който според ищеца се установявало, че ответниците са му причинили неимуществените вреди, тъй като актовете на досъдебното производство нямат обвързваща гражданския съд сила и релевантните факти следва да бъдат установени в настоящото производство.

В случая не е доказана причинната връзка, между действията на ответниците и причинените вреди на ищеца. В хипотезата на чл. 45 ЗЗД доказването на причинно следствена връзка между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за въззиваемия-ищец. При условията на пълно главно доказване той е 4 бил длъжен да установи, че деянието е решаващо, необходимо, свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината да предшества следствието, да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието. При тези правни изводи искът за непозволено увреждане следва да бъде отхвърлен.

Правилно първостепенния съд е заключил, че не е доказан елемент от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – причинна връзка между поведението на ответниците и нанесения на ищеца побой.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, СОС съд счита, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските

Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, въззивникът Д. Й. В. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите страни Р. Ц. К., ЕГН ********** от гр. К., ул. „Ф. Т.“ № .. и В. К. В., ЕГН ********** от гр. К., ул. „П. С.“ № . сумата от 2 000.00 лева, представляваща разноски за платен адвокатски хонорар във въззивното производство.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 447 от 27.12.2024 г., постановено по гр. дело № 196/2024 г. по описа на Районен съд - гр. Костинброд.

ОСЪЖДА Д. Й. В., ЕГН ********** да заплати на Р. Ц. К., ЕГН ********** от гр. К., ул. „Ф. Т.“ № .. и В. К. В., ЕГН ********** от гр. К., ул. „П. С.“ № ., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 2 000.00 лева, представляваща разноски за платен адвокатски хонорар във въззивното производство.

Решението е окончателно.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6