Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2343 от 20.06.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 1046/2023
Вид
Решение № 2343
Подписан
20.06.2024
В сила
19.07.2024
Състав
Татяна Лефтерова

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 38, ал.9, т. 2 · Закон за счетоводството
  • чл.301 · Търговски закон
  • чл. 55 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 2343 гр. В., 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Т.Л. при участието на секретаря Д.С.Д. като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20233110101046 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на „А.“ АД, гр. В., ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:

******* с която против „П. 19“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ******** и Г. И. Г., с адрес: ********, са предявени искове за солидарното осъждане на ответниците, да заплатят на ищеца, следните суми:

- 2900 лева, представляваща наемна цена по договор за наем от 10.12.2021 г., начислена за периода от м.07.2022 г. до м.12.2022 г., дължима за ползването на собствения на ищеца недвижим имот, представляващ 120 кв.м закрита търговска площ и 25 кв.м дворно място за 3 бр. маси, находящи се в гр. В., района на портала на Автогара В. /обект №30/, с адрес: ********;

- 3081 лева - цена на доставена и незаплатена електроенергия, за периода от м.07.2022 г. до м.12.2022 г., потребена в наетия въз основа на договор за наем от 10.12.2021 г., недвижим имот, представляващ 120 кв.м закрита търговска площ и 25 кв.м дворно място за 3 бр. маси, находящи се в гр. В., района на портала на Автогара В. /обект №30/, с адрес: ********;

- 200 лева - цена на доставени и незаплатени ВиК услуги, за периода от м.07.2022 г. до м.12.2022 г., потребени в наетия въз основа на договор за наем от 10.12.2021 г., недвижим имот, представляващ 120 кв.м закрита търговска площ и 25 кв.м дворно място за 3 бр. маси, находящи се в гр. В., района на портала на Автогара В. /обект №30/, с адрес: ********.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че между ищеца и първия ответник не е налице облигационна връзка, се претендира осъждане на втория ответник да заплати на ищеца обезщетение, в общ размер 1 на 6181 лева, за това, че е действал без представителна власт, от което: 2900 лева - дължима наемна цена за периода от м.07.2022 г. до м.12.2022 г., 3081 лева - цена на доставена и незаплатена електроенергия за периода от м.07.2022 г. до м.12.2022 г. и 200 лева - цена на доставени и незаплатени ВиК услуги.

Претендира се осъждане на ответниците да заплатят на ищеца, законната лихва върху присъдените суми, считано от 30.01.2023 г. - датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, както и сторените разноски по делото.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права.

На 10.12.2021 г., между ищеца и първия ответник е сключен договор за наем, по силата на който, ищецът, като наемодател предоставя на наемателя, за временно и възмездно ползване, собствения си недвижим имот, представляващ 120 кв.м закрита търговска площ и 25 кв.м дворно място за 3 бр. маси, находящи се в гр. В., района на портала на Автогара В. /обект №30/, с адрес: ********, срещу насрещното задължение на наемателя да заплаща месечна наемна цена, в размер на 580 лева, както и консумативни разходи, с падеж - 5-то число на текущия месец.

С исковата молба се навеждат твърдения, че вторият ответник подписва договора за наем, като при сключването му, той не разполага с представителна власт. Първият ответник не възразява в срока по чл.301 ТЗ, с което, според ищеца, той потвърждава сключването на договора. С декларация от 05.01.2023 г. Г. И. заявява желанието си да встъпи като съдлъжник по договора. За дължимата наемна цена, както и за консумативните разходи, ищецът ежемесечно издава фактури №№ 1000013894/01.08.2022 г., 1000013963/02.09.2022 г., 1000014029/03.10.2022 г., 100004098/02.11.2022 г., 1000014165/01.12.2022 г., 1000014211/31.12.2022 г.

Неплатени са останали следните задължения: наемна цена и консумативи за месеците: август 2022 г., септември 2022 г., октомври 2022 г., ноември 2022 г. и декември 2022 г., като същите са в общ размер на 6181 лева. Твърди се, че договорът за наем е прекратен на 31.12.2022 г., поради изтичане срока му на действие.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът П. 19“ ЕООД представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Оспорва твърдението, че е потвърдил сключения договор за наем. Твърди, че от началото на 2021 г., управителят на дружеството живее на територията на ФР Германия, поради което, към датата на подписване на договора, същият е нямало как да знае за сключването му. Оспорва да е заплащал наемна цена за периода от м.01.2022 г. до м.07.2022 г. вкл.

Ответникът Г. И. Г. не представя писмен отговор на исковата молба, не заема становище по предявените искове.

2

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

От представения по делото препис от договор за наем от 10.12.2021 г., се установява, че на посочената дата, между „А.“ АД, в качеството на наемодател и „П. 19“ ЕООД, като наемател, е сключен договор за наем, по силата на който наемодателят отдава за временно и възмездно ползване от наемателя собствения си недвижим имот - представляващ 120 кв.м закрита търговска площ и 25 кв.м дворно място за 3 бр. маси, находящи се в гр. В., района на портала на Автогара В. /обект №30/, с адрес: ********, срещу месечна наемна цена в размер на 580 лв., както и цената за консумативни разходи /вода, ел. енергия и телефон/, платима от 1-во до 5-то число на текущия месец, в брой или по банков път. Съгласно чл.1, ал.5 от договора, същият се сключва за срока от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г.

Съгласно чл.4, ал.2 от договорът може да бъде прекратен в хипотезите на т.1-3, а именно: по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма, с изтичане на уговорения срок или при погиване на имота.

По делото не се спори, че ответникът „П. 19“ е вписан като страна по договора в качеството на „наемател“, както и че подписът положен за „наемодател“ върху договора за наем от 10.12.2021 г. е на ответника Г. И. И..

Приобщени към доказателствения материал по делото са и издадените и незаплатени фактури за периода 01.08.2022 г. до 31.12.2022 г., / л.8-13, както следва: фактура №1000013894/01.08.2022 г. - наемна цена за м.08.2022 г. - 580 лв.; цена за ток за м.07.2022 г. - 496 лв.; корекция за цената на тока през м.06.2022 г., в размер на 40 лв. и цена за вода за м. 07.2022 г., в размер на 35 лв. От общото задължение е приспадната компенсацията за цената на ел. енергията съгласно РМС№735/26.10.2021 г. и РМС №771/06.11.2021 г., в размер на 152 лв. и крайното задължение за плащане по договора за посочения месец в размер на 999 лв.; фактура № 1000013963/02.09.2022 г. наемна цена за м.09. 2022 г. - 580 лв.; цена за ток за м.08.2022 г. – 890 лв.; корекция за цената на тока през м. 07.2022 г., в размер на 232 лв. и цена за вода за м. 08.2022 г. в размер на 40 лв. От общото задължение е приспадната компенсацията за цената на ел. енергията съгласно РМС№735/26.10.2021 г. и РМС №771/06.11.2021 г., която е в размер на 304 лв. и крайното задължение за плащане по договора за посочения месец е в размер на 1438 лв.; фактура № 1000014029/03.10.2022 г. - наемна цена за м.10.2022 г. - 580 лв.; цена за ток за м.09.2022 г. – 696 лв.; корекция за цената на тока през м.08.2022 г., в размер на 270 лв. и цена за вода за м.09.2022 г., в размер на 30 лв. От общото задължение е приспадната компенсацията за цената на ел. енергията съгласно РМС №735/26.10.2021 г. и РМС №771/06.11.2021 г., която е в размер на 600 лв. и крайното задължение за плащане по договора за посочения месец размер на 976 лева; фактура № 1000014098/02.11.2022 г. - наемна цена за м.11.2022г.

- 580 лв.; цена за ток за м.10.2022 г. - 936лв.; корекция за цената на тока през 3 м. 09.2022 г. в размер на минус 72 лв. и цена за вода за м. 10.2022 г., в размер на 40 лв. От общото задължение е приспадната компенсацията за цената на ел. енергията съгласно РМС№735/26.10.2021 г. и РМС №771/06.11.2021 г., която е в размер на минус 336 лв. и крайното задължение за плащане по договора за посочения месец размер на 1148 лв.; фактура № 1000014165/01.12.2022 г. - наемна цена за м.12.2022 г. -580 лв.; цена за ток за м.11.2022 г. – 504 лв.; корекция за цената на тока през м.10.2022 г., в размер на минус 369 лв. и цена за вода за м.11.2022 г., в размер на 30 лв.От общото задължение е приспадната компенсацията за цената на ел. енергията съгласно РМС№735/26.10.2021 г. и РМС №771/06.11.2021 г., която е в размер на минус 135 лв. и крайното задължение за плащане по договора за посочения месец размер на 610 лв. и фактура № 1000014211/31.12.2022 г.- цена за ток за м.12.2022 г. – 1065 лв.; корекция за цената на тока през м.11.2022 г., в размер на 64 лв. и цена за вода за м.12.2022 г. в размер на 25 лв. От общото задължение е приспадната компенсацията за цената на ел. енергията съгласно РМС№735/26.10.2021 г. и РМС №771/06.11.2021 г., която е в размер на минус 144 лв. и крайното задължение за плащане по договора за посочения месец е в размер на 1010 лв. Съгласно представените писмени доказателства, общият размер на начислените суми е 6181 лева.

Безспорно е, че с декларация от 05.01.2023 г. /л. 14/ ответникът Г. И. И. заявява, че поема солидарна отговорност с „П. 19“ ЕООД за заплащане на сумата от 6181 лева, представляваща незаплатен остатък от задълженията по сключения договор за наем от 10.12.2021 г., дължими за периода от 01.08.2022 г. до 31.12.2022 г.

От представените по делото приходни касови ордери /л. 127-133/ е видно, че за периода от м. януари до м. юли 2022 г., в полза на ищеца са заплатени дължимите наемни вноски по сключения договор.

По делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че размерът на неплатената наемна цена по сключения договор за наем от 10.12.2021 г., за периода от м. август 2022 г. до м. декември 2022 г., е в размер на 2900 лева. Дължимите суми за електроенергия и ВиК услуги, за периода от м. 07.2022 г. до м. 12.2022 г., са в общ размер на 3281 лв. Според вещото лице, не е възможно да се извърши проверка дали ответникът „П. 19“ ЕООД е осчетоводявал разходите за заплатена наемна цена и консумативи, за периода от 01.2022 г. до 07.2022 г., поради непредставяне на счетоводните документи от страна на дружеството „П. 19“ ЕООД. След извършване на справка в НАП, ексепртът установява, че дружеството е дерегистрирано по ДДС на 20.11.2020 г. и няма последваща регистрация. Твърди, че от данните в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопаска цел, „П. 19“ ЕООД няма публикуван ГФО за 2022 г. както и декларация за липса на дейност по чл. 38, ал.9, т. 2 от Закона за счетоводството.

4

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.

232, ал. 2 ЗЗД.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. Така, той следва да докаже наличие на облигационна обвързаност между страните по договор за наем, както и фактите, пораждащи правото му да претендира разноски за заплащане на електроенергия и ВиК услуги, доставени до процесния имот. По отношение на твърдението за неизпълнение на задължението за заплащане на наемна цена, което като отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение от страна на ответника, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение. При възражение от страна на първия ответник, в тежест на последния е да установи и докаже всички свои правоизключващи или правопогасяващи възражения против вземането, в т.ч., че вече погасил същото или е то недължимо.

Между страните по делото не се спори, че от представения договор за наем като страна по възникналото облигационно правоотношение в качеството си на наемател е посочен ответникът „П. 19“ ЕООД и по силата на което, ищецът като наемодател е предоставил за временно и възмездно ползване, на наемателя, собствения си недвижим имот, срещу задължението на последния да заплаща дължимата наемна цена и консумативни разходи в имота.