Определение № 13290 от 03.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13290 гр. София, 03.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20261110104525 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. Ф. Г., ЕГН ********** против ******* ЕООД, ЕИК *******, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

220, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 1533,88 евро, представляваща главница за обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие от страна на работника при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № 04/07.05.2024 г., ведно със законна лихва за период от 19.02.2026 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 223,60 евро, представляваща мораторна лихва за периода 31.01.2025 г. – 19.02.2026 г., върху главницата за незаплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ ; 3/ сумата о т 1533,88 евро, представляваща обезщетение при уволнение поради съкращаване на щата, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 19.02.2026 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане/; 4/ сумата от 207,34 евро, представляваща лихва за забава за периода 28.02.2025 г. – 19.02.2026 г., дължима върху главницата за незаплатено обезщетение при уволнение поради съкращаване на щата .

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Ищецът е направил искане за допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза, със задачи посочени в исковата молба, което следва да бъде оставено без уважение с оглед изложеното в отговора на исковата молба.

Искането на ищеца, по реда на чл. 190 ГПК, следва да бъде оставено без уважение с оглед изложеното в отговора на исковата молба.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на 1 делото.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.05.2026 г. от 10.15 часа, за когато да се призоват страните.

ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника по силата на сключен трудов договор № 04/07.05.2024 г., по силата на който, заемал длъжността „монтажник на хладилни и климатични инсталации“ в ******* ЕООД, ЕИК *******.

Поддържа, че със заповед на работодателя от 01.12.2024 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 01.12.2024 г. Посочва, че уговореното между страните месечно възнаграждение, дължимо в полза на работника за предоставената от него работна сила, било в размер 3000,00 лева или 1533,88 евро.

Поддържа, че от датата на прекратяване на трудовото правоотношение /01.12.2024 г./ до 01.12.2025 г. не бил започнал работа при друг работодател.

Моли, за уважаване на предявените искове и за осъждането на ответното дружество да му заплати суми, както следва: 1/ сумата от 1533,88 евро, представляваща главница за обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие от страна на работника при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № 04/07.05.2024 г., ведно със законна лихва за период от 19.02.2026 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 223,60 евро, представляваща мораторна лихва за периода 31.01.2025 г. – 19.02.2026 г., върху главницата за незаплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ; 3/ сумата от 1533,88 евро, представляваща обезщетение при уволнение поради съкращаване на щата, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 19.02.2026 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане/; 4/ сумата от 207,34 евро, представляваща лихва за забава за периода 28.02.2025 г. – 19.02.2026 г., дължима върху главницата за незаплатено обезщетение при уволнение поради съкращаване на щата.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответното дружество е депозиран отговор на исковата молба, с който се посочва, че не се оспорва заявеното в исковата молба, но искане до дружеството за изплащане на претендираните обезщетения не било изпратено. Предлага се сключване на споразумение за уреждане отношенията между страните

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на 2 насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, 224, ал. 1 КТ, чл. 223, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 8020,48 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за м.08.2022 г.; м. 09.2022 г.; м. 02.2025 г.; м.03.2025 г. и м. 04.2025 г., по сключен между страните по делото трудов договор № 143 от 12.08.2016 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 20.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата от 179,16 лева, представляваща мораторна лихва за периода 23.04.2025 г. – 20.06.2025 г., върху главницата за незаплатено трудово възнаграждение; 3/ сумата от 367,00 лева, представляваща обезщетение за 5 дни неизползван от ищеца платен годишен отпуск за 2025 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 20.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумата; 4/ сумата от 8,20 лева, представляваща лихва за забава за периода 23.04.2025 г. – 20.06.2025 г., дължима върху главницата за неизползван платен годишен отпуск за 2025 г.; 5/ сумата от 4400,00 лева, представляваща обезщетение при пенсиониране поради полагане на труд по трудово правоотношение при ответното дружество в размер на 2 брутни трудови възнаграждения, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 20.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумата; 6/ сумата от 98,28 лева, представляваща лихва за забава за периода 23.04.2025 г. – 20.06.2025 г., дължима върху главницата за обезщетение обезщетение при пенсиониране поради полагане на труд по трудово правоотношение при ответното дружество в размер на 2 брутни трудови възнаграждения.

3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):

Съдът отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че между последните е съществувало валидно възникнало трудово правоотношение по трудов договор № 04/07.05.2024 г., по силата на който, заемал длъжността „монтажник на хладилни и климатични инсталации“ в ******* ЕООД, ЕИК *******; че същото е прекратено със заповед от 01.12.2024 г. на ответното дружество, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 01.12.2026 г.; както и че брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец от ищеца е в размер на 1533,88 евро.

4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на 3 доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):

По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ:

По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ ищецът следва да докаже, че по силата на трудов договор е бил в безсрочно трудово правоотношение с ответника, което е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ, по искане на работника – ответник; срокът на уговореното предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение; размерът на уговореното брутното трудово възнаграждение на работника, както и обстоятелството, че уговореният между страните срок на предизвестие не е бил спазен от ответника.

По иска с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ:

В тежест на ищеца е да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника за посочения в исковата молба период, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щат; че в резултат на прекратяването на трудовото правоотношение е останал без работа; времето, през което е останал без работа; както и размера на последното брутно трудово възнаграждение – база за изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ.

В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца, обуславящи основателността на претенцията му, както и по-конкретно да докаже, че е заплатил претендираните суми, за които обстоятелства съдът му указва, че не сочи доказателства.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже възникването и размера на главния дълг и изпадането на ответника в забава.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже погасяването на дълга.

III. По доказателствата:

ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, представените ведно с исковата молба и отговора на исковата молба документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите направени в производството доказателствени искания.

IV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече 4 от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.