Решение № 3625 от 28.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3625 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20261100501507 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – адв. С. Й. срещу решение № 21 876/29.11.2025 г. на СРС, 52 състав, постановено по гр.д. 62 863/2023 г., с което е отхвърлен иска му срещу СО на основание чл. 410 ал.1 т.2 от КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД вр. с чл.

45 ал.1 от ЗЗД сумата от 315, 40 лв. – изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка по щета 470423232333787/27.06.2023 г. за вреди, причинени на автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ******** при настъпило на 20.06.2023 г. в гр. София ПТП, поради необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно.

В жалбата са наведени твърдения, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Заявени са твърдения, че са доказани всички предпоставки на фактическия състав на чл. 410 ал.1 от КЗ. Изложени са съображения досежно извода на СРС, че процесното ПТП попадало в хипотезата на чл. 125 т.8 от ЗДвП.

1

Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което искът да бъде уважен изцяло. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника в първоинстанционното производство Столична община, в който са развити съображения за правилност на обжалвания съдебен акт и искане за неговото потвърждаване.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

В първоинстанционното производство е разгледан осъдителен иск по чл. 410 ал.1 т.2 от КЗ.

Разпоредбата на чл. 410 ал.1 т. 2 от КЗ установява възможността за ангажиране на регресна отговорност на прекия причинител, към заплатилия обезщетение застраховател по имуществена застраховка.

Правно-релевантните факти, подлежащи на установяване с оглед фактическия състав на разпоредбата включват наличие на сключена имуществена застраховка от собственика на увреденото МПС, настъпило застрахователно събитие в срока на действие на договора, изплатено застрахователно обезщетение. От своя страна застрахователното събитие следва да има характер на деликт, причинен от ответника като пряк причинител, носещ белезите, посочени в разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД – противоправно поведение, причинени вреди, които да са в пряка причинноследствена връзка с поведението и вредоносния резултат. По отношение на субективния елемент на фактическия състав – вината е установена оборима презумпция в нормата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД. В настоящата хипотеза с оглед сочения ответник следва да бъдат установени и предпоставките на отговорността по чл.49 от ЗЗД за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на възложителя на работата.

2

Фактът на ПТП и неговият механизъм на извършване се установява при съвкупен анализ на изслушаната пред СРС съдебна авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Б.К.Т. и събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Е.Г.Е.. Няма пречка от процесуален характер факта на ПТП и механизма на неговото осъществяване да се установи с всички доказателствени средства по ГПК, което в рамките на настоящото производство е сторено. Поради което обстоятелството, че за процесния пътен инцидент не е съставен протокол за ПТП не е основание да се приеме, че такова ПТП не е осъществено. Още по-малко да се откаже изплащане на застрахователно обезщетение, каквито са изводите на СРС, обосновани без да е заявено дори възражение от ответника в този смисъл.

С оглед нормата на чл. 8 ал.3 от ЗПътищата вр. чл. ал.2 т.1 от ЗОбС общинските пътища са публична общинска собственост. Разпоредбата на чл. 8 ал.5 от ЗП, установява, че собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи на пътя, визирани в нормата на чл. 5 от същия закон т.е. обхвата на пътя, пътните съоръжения и пътните принадлежности.

Процесният по делото инцидент се е осъществил на участък от пътя, представляващ публична общинска собственост и като такава задължение на СО е да поддържа същият в безопасно и изправно състояние, с оглед вменените й задължения по чл. 31 от ЗП респ. чл. 167 ал.1 от ППЗП. На следващо място и в Наредбата за управление на общинските пътища, в чл. 28 ал.1, е установено, че общинската администрация планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища и улици, а чл. 31 от Наредбата изяснява, че поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности.

С оглед на горните съображения настоящият съдебен състав намира, че в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване положителният факт, че е изпълнил задълженията си /чрез активни действия/ да осигури нормалната и безопасна експлоатация на пътя и неговите принадлежности с оглед обичайното им предназначение. По делото доказателства в тази насока не са ангажирани.

Размерът на причинените вреди респ. пряката причинно-следствена 3 връзка с ПТП-то е установена от изводите на вещото лице по САТЕ и същите като аритметично изражение са идентични с размера на заявения иск.

Фактът на изплатено застрахователно обезщетение се установява ангажираните писмени доказателства – преводно нареждане от 28.06.2023 г.

Предвид тези съображения, жалбата се явява изцяло основателна, а поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено като бъде постановено друго, с което заявения иск бъде уважен.

При този изход на спора право на разноски има въззивника, на който се следва сумата от 490, 84 евро – разноски пред СРС и сумата от 258, 20 евро – разноски пред настоящата инстанция.

Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 21 876/29.11.2025 г. на СРС, 52 състав, постановено по гр.д. 62 863/2023 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК 000696327, със седалище: гр.

София ул. „Московска“ № 33 на основание чл. 410 ал.1 т.2 от КЗ да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК 000694286, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******** – адв. С. Й. сумата от 161, 26 евро /315, 40 лв./ – изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка по щета 470423232333787/27.06.2023 г. за вреди, причинени на автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ******** при настъпило на 20.06.2023 г. в гр.

София ПТП, поради необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 490, 84 евро – разноски пред СРС и сумата от 258, 20 евро – разноски пред настоящата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5