Определение № 15417 от 17.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15417 гр. София, 17.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Ина Ем. Костадинова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно частно гражданско дело № 20261100505599 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК вр. чл.248 ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, срещу определение № 20152251/24.04.2026г. по гр.д. № 5599/2026 г. на Софийски районен съд, ГО, 82 състав, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на постановеното по същото дело решение № 20136752/18.02.2025гг. в частта за разноските – присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗАдв. на пълномощника на насрещната страна – Р.Р..

Възраженията в жалбата са, че е налице злоупотреба с права от страна на физическото лице Р.Р. и неговите пълномощници, които по един и същи договор за продажба на електроенергия относно един и същи обект предявяват множесто отрицателни установителни искове с единствената цел генериране на адвокатско възнаграждение, като към настоящия момент – всички пълномощници на Р.Р. по образуваните над 7 броя съдебни дела са с един и същ адрес на адвокатската кантора и са им присъдени адвокатски възнаграждения от над 1900 лв. Частният жалбоподател твърди, че няма друг ред за защита срещу недобросъвестното упражнява на права, тъй като му е отказано съединяването на всички дела, образувани в районния съд и постановяване на общо решение по тях, въпреки наличието на връзка, дори идентичност са спора, като номера на фактурите са различни. Моли определението да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърли искането на пълномощника на Р.Р. за присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ по делото, при условията на евентуалност- да се намали присъденото.

Прилага копие от решения на Софийски районен съд.

Насрещната по частната жалба страна – Р.К.Р. члез адв. Р.Р. в срок по чл.276 ал.1 от ГПК депозира отговор, с който счита изложените доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение за неоснователни. Твърди, че направените твърдения за злоупотреба с права е голословна и несъстоятелна, напротив установява се, че именно поради недобросъвестното поведение на частния жалбоподател, доверителят й е принуден да защитава правата си по исков ред. Посочва, че в настоящият случай именно ищецът е инициирал исковото производство и предвид неоснователността на предявената от него претенция, следва да понесе разноските по делото. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

1

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимарана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и при наличие на правен интерес, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните мотиви:

Гр.д. №82451/2017г. на СРС, ГО, 169 състав е образувано, след като „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД в производство по гр.д. №54583/2015Г. по описа на СРС,ГО, 44 състав /образувано по предявен от Р.К.Р. срещу „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД отрицателен установителен иска за признаване за установено, че не дължи сума за потребена електроенергия и лихви за забава за определен период и фактурирани от електроразпределителното дружество/, като ответник е предявил срещу Р.Р. насрещен иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на договорна неустойка и същия не е приет за съвместно разглеждане, а е отделен в самостоятелно исково производство.

С решение № 20136752/18.02.2025г. по гр.д. №82451/2017г. на СРС, ГО, 169 състав е отхвърлил предявения от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД срещу Р.К.Р. иск с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД за сумата от 374,41 лв. – мораторна неустойка начислена на основание чл.35 от ОУ върху главници по четири броя фактури, изрично описани и в периода 31.01.2011г. – 20.01.2024г., както и за сумата от 1188,63 лв. - начислена в периода 27.01.2010г. – 19.08.2016г. върху главниците по фактури на обща стойност 4879,44 лв. издадени от дружеството за периода 01.01.2010г. – 1.08.2012г. като погасени по давност. Със същото решение на основание чл.78 ал.3 от ГПК вр. чл-.38 ал.2 от ЗАдв. на адв. Р.Р. е присъдено адвокатско възнаграждение от 300,00 лв. – за осъществено процесуално представителство на ответника Р.Р.

Във връзка с надлежно сезиране по реда на чл.248 ал.1 от ГПК от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД да измени постановеното решение в частта за разноските, като не присъди/присъди по – нисък размер на адвокатското възнаграждесние по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, районният съд е оставил молбата без уважение с обжалваното определение.

Както е прието в определение № 146/04.04.2022г. по ч.т.д. № 358/2022г. на ВКС, II т.о., определение № 77/24.02.2022г. по ч.т.д. № 1692/2021г. на ВКС, I т.о.,, определение № 60173 от 8.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1590/2021 г., I г. о., определение № 404/26.10.2020г. по ч.гр.д. № 2883/2020г. на ВКС, I V г.о./, която практика настоящият състав споделя, за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 Закона за адвокатурата пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38 ал. 1 Закона за адвокатурата, без да е необходимо да се ангажират доказателства за последното. Видно от представения в първоинстанционното производство договор правна помощ и съдействие от 21.08.2017г, горното условие е изпълнено, като ответникът и адв. Р. изрично са договорили, че процесуалното представителство се предоставя по реда на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

Следователно с оглед изхода на делото пред първоинстанционният съд за отхвърляне на исковете, на основание чл.78 ал.3 от ГПК вр. чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата на адв. Р. следва да се присъди адвокатско възнаграждение, размерът на което се определя по преценка съда.

Тук е необходимо да се има предвид, че всички изложени доводи в частната жалба да злоупотреба са права от страна на ответника Р.Р. и негови пълномощник и други адвокати, упълномощавани от него по други дела да извършват безплатна правна помощ, се несъстоятелни и неотносими към настоящият случай. Това е така, защото дори и предполагаемо да са верни твърденията на частния жалбоподател за наличие на множество дела образувани от Р.Р. срещу ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД за идентични казуси и с ангажиране на един адвокат или едни и същи с еднакъв адрес на кантората, би имало основание да се разсъждава дали не е налице злоупотреба с права.

2

В случая обаче неоснователно предизвикания правен спор е от частния жалбоподател, който е ищец, като факта, че предявения от него насрещен иск е отделен в самостоятелно гражданско производство, по никакъв начин не влияе на разпределението на отговорността за разноски. При осъществена защита срещу насрещния иск, дори и в производството, в което е предявен, то при неговата неоснователност ищеца по първоначалния и ответник по насрещния на основание чл.78 ал.3 от ГПК ще има основателна претенция за присъждане на направени разноски по този иск, респективно неговия пълномощник осъществил безплатна правна помощ – право да му бъде присъдено възнаграждение за извършени процесуални действия и защита именно по този насрещен иск /отделно от изхода на делото по главния иск/.

Предвид горното, не е налице основание за неприсъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв. вр. чл.78 ал.3 от ГПК по първоинстанционното производство в полза на адв. Р..

Относно размера:

Настоящият състав споделя принципното становище, че при систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 2 ал. 5 вр. чл.7 ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, под материален интерес се взима предвид цената на всеки обективно съединен иск поотделно и се определя за всеки от така съединените искове поотделно минималното възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноските, в какъвто смисъл е и определение № 146/04.04.2022г. по ч.т.д. № 358/2022г. на ВКС, II т.о., определение № 77/24.02.2022г. по ч.т.д. № 1692/2021г. на ВКС, I т.о., определение № 60173 от 8.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1590/2021 г., I г. о., определение № 404/26.10.2020г. по ч.гр.д. № 2883/2020г. на ВКС, IV г.о.

По гр.д. гр.д. №82451/2017г. на СРС, ГО, 169 състав са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции - с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД.

Съдебният състав съобразява обстоятелството, че правилото регламентиращо отговорността за разноски за възнаграждение за един адвокат - чл. 78 от ГПК касае действително направените от страната разноски, а не бъдещи или уговорени такива. При осъществено безплатно процесуално представителство по реда на чл.38 ал.1 от ЗАдв. липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар т.е. направен от страната разход, който да бъде заплатен от насрещната страна. Именно поради това адвокатското възнаграждение се присъжда в полза на осъществилия безплатно процесуално представителство адвокат в размер, опреден от съда по реда на чл. 38 ал.2 от ЗАдв., като същия не е обвързан от претендирания размер от адвоката в представен от него списък по чл.80 от ГПК. /съответно претендирания от адвоката не подлежи на намаляване поради прекомерност на основание чл.78 ал.5 от ГПК/.

Действително, разпоредбата на чл. 38 ал. 2 ЗАдв предвижда, че възнаграждението на адвоката, предоставил безплатна правна помощ при основанията на чл. 38 ал. 1 ЗАдв, следва да бъде присъдено в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът приема, че не е ограничен от минимума, установен с нормата чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в случая редакция преди изм. С ДВ бр.88/2022г., доколкото разпоредбите са материално-правни и нямат обратно действие и договора за правна защита и съдействие е сключен преди публикуване на измененията в Наредбата/, тъй като следва да съобрази разрешенията дадени в решение от 28.07.2016г. по дело С57/2015г. на СЕС и по преюдициално запитване, дадено в т. 1 от решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 /задължителни за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК/, а именно:

Съгласно решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015г. на СЕС съдът е извел задължение на националният съд да гарантира присъждане на разумния размер на подлежащите на възстановяване разноски, съблюдавайки принципа на пропорционалност, справедливост, като при необходимост, оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение от 09.03.1978 г. по 3 дело 106/1977 на Съда на ЕО. В същия дух е и решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 по т.1, в което се посочва, че когато правната уредба е от естество да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101 пар. 1 ДФЕС, всеки съд следва да прецени дали с оглед на конкретните условия за прилагането й дали нейното съдържание отговаря на легитимни цели и дали наложеното с нея ограничение се свежда до необходимото за изпълнението на тези цели. Това тълкуване и възможността съдът да съобразява посочените критерии при присъждане на разноски и да не прилага част от разпоредби от действащото национално законодателство и определя справедлив и пропорционален размер на адвокатско възнаграждение кореспондира и с разпоредбата на чл.3 от ГПК,задължаваща участниците в гражданското съдопроизводство да упражняват добросъвестно процесуалните си права и съобразно с добрите нрави, респективно – задължение на съда да не допуска злоупотреба с такива.