Решение № 309 от 13.11.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. гр. Добрич, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20233200500376 по описа за 2023 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД-гр.С. /приложена към предходно в.гр.д.№201/2023 г. на ДОС/,уточнена с молба вх.

№4588/01.12.2022 г. по описа на БРС,срещу решение №98/05.10.2022 г.,допълнено в частта за разноските с определение №471/10.11.2022 г.

/последното поправено с определение №83/13.02.2023 г./,по гр.д.№657/2021 г. на Балчишкия районен съд в частта,с която са отхвърлени предявени от въззивника срещу М. М. Б. от с.К. искове за установяване,че Б. дължи на горното дружество суми по договор за потребителски кредит от 28.12.2018 г.,както следва:сума от 3 000 лв-главница по договора,сума от 604,03 лвдоговорно възнаграждение и сума от 475,01 лв-законна лихва върху главницата от датата на предсрочната изискуемост до 23.06.2021 г.-всички предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №180/20.08.2021 г.,издадена по ч.гр.д.№356/2021 г. на БРС.Въззивникът изразява недоволство от извода на първоинстанционния съд,че претендираните суми са недължими поради недействителност на процесния договор за кредит,както и че дължима била само остатъчната главница,но не 1 на договорно основание,а на плоскостта на неоснователно обогатяване.Договорът отговарял на всички законови императивни изисквания.В частност в него ясно била посочена методиката на формирания годишен процент на разходите,като била спазена разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК.В договора ясно били посочени ГЛП и ГПР,както и точният размер на дължимите суми.Уговорените ГЛП и ГПР отговаряли на законовите изисквания и не противоречали на добрите нрави.Подробно са развити съображения и е цитирана съдебна практика във връзка с горното.Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на горепосочените искове.В случай,че и въззивният съд приемел договора за недействителен,се настоява за присъждане на основание чл.23 от ЗПК на остатъчната неизплатена главница в размер на 3 000 лв.

В писмен отговор въззиваемата М. М. Б. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.Изложени са доводи за правилно приложение на материалния закон и обоснованост на извода за недействителност на процесния договор.Претендират се от въззиваемата сторените от нея разноски във въззивното производство,респ. присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения й представител.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 19.10.2022 г.,а жалбата му е постъпила в съда чрез ССЕВ на 27.10.2022 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 02.11.2022 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за него част.Разгледана по същество,същата е частично основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на първоинстанционния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част като постановено по предявените допустими искове.По същество е частично правилно и частично неправилно в атакуваната част,като 2 съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№657/2021 г. по описа на БРС е образувано по повод искова молба вх.№2203/11.11.2021 г.,с която са предявени кумулативно обективно съединени искове

1./на основание чл.415 ал.1 т.1 във връзка с чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.79 и сл. от ЗЗД от „Профи кредит България“ ЕООД-гр.С. срещу М. М. Б. с ЕГН ********** от с.К.,общ.Б.,ул.“В.* за установяване съществуване на вземанията на ищеца от длъжницата Б.-предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №180/20.08.2021 г.,издадена по ч.гр.д.№356/2021 г. на Балчишкия районен съд,в размер на следните суми:

-сума от 3 000 лв,представляваща главница,ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /24.06.2021 г./ до окончателното изплащане на вземането;

-сума от 604,03 лв,представляваща договорно възнаграждение;

-сума от 41,13 лв,представляваща лихви за забава върху главницата;

-сума от 8,28 лв,представляваща лихва за забава върху договорното възнаграждение-последните три суми,дължими от 21.02.2019 г./датата на изпадане на длъжника в забава/ до 31.07.2019 г.-датата на предсрочната изискуемост на кредита;

-сума от 475,01 лв,представляваща законна лихва върху главницата от датата на предсрочната изискуемост до 23.06.2021 г .;

-сума от 95,64 лв,представляваща законна лихва върху договорното възнаграждение от датата на предсрочната изискуемост 31.07.2019 г. до 23.06.2021 г., всички вземания по договор за потребителски кредит №***/29.12.2018 г.

2./на основание чл.79 и сл. от ЗЗД от „Профи кредит България“ ЕООДгр.С. срещу М. М. Б. с ЕГН ********** от с.К.,общ.Б.,ул.“В.* за осъждане на ответницата да заплати на ищеца вземания по цитирания договор за потребителски кредит,както следва:

-сума от 3 601,44 лв,представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане;

3

-сума от 49,38 лв,представляваща лихва за забава,начислена върху горното възнаграждение по закупения пакет,дължима за периода от 21.02.2019 г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 31.07.2019 г.

/датата на предсрочната изискуемост/;

-сума от

570,25 лв,представляваща законна лихва върху възнаграждението по закупения пакет,дължима от 31.07.2019 г. /датата на предсрочната изискуемост/ до датата 23.06.2021 г.

С първоинстанционното решение всички искове са отхвърлени.Въззивната жалба на ищеца по делото „Профи кредит България“ ЕООД-гр.С. е насочена срещу решението на БРС само в частта,с която са отхвърлени исковете за установяване,че М. Б. дължи на горното дружество суми по договор за потребителски кредит от 29.12.2018 г.,както следва:сума от 3 000 лв-главница по договора,сума от 604,03 лв-договорно възнаграждение и сума от 475,01 лв-законна лихва върху главницата от датата на предсрочната изискуемост до 23.06.2021 г.-всички предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №180/20.08.2021 г.,издадена по ч.гр.д.№356/2021 г. на БРС.

Приложеното ч.гр.д.№356/2021 г. на БРС е образувано по повод заявление на „Профи кредит България“ ЕООД-гр.С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника М. М. Б..Предмет на заявлението /уточнено с молба вх.№1079/20.07.2021 г./ са суми в общ размер на 8 475,16 лв-главница,договорни и законни лихви по кредита и главница и лихви по пакет за допълнителни услуги по кредита.Със заповед №180/20.08.2021 г. заповедният съд е разпоредил длъжникът М. М. Б. да заплати на кредитора „Профи кредит България” ЕООД процесните суми,дължими по договор за потребителски кредит №***/29.12.2018 г. /общ размер на вземанията по заповедта от 4224,09 лв/.С разпореждане №295/20.08.2021 г. на БРС заявлението е отхвърлено в частта досежно сумите от 3 601,44 лв възнаграждение по пакет за допълнителни услуги;570,25 лв законна лихва върху възнаграждението;49,38 лв договорна лихва и 30 лв такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането-общо 4 251,07 лв.Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжника и на заявителя е указано да предяви искове за установяване съществуването на вземанията си по заповедта в едномесечния срок по чл.415 ал.4 от ГПК,който 4 е спазен.Настоящите установителни искове-предмет на въззивното производство са предявени в указания срок и предметът им е идентичен с предмета на заявлението по чл.410 от ГПК.В този смисъл исковете са допустими,респ. решението на БРС в обжалваната част е допустимо.

Процесните вземания произтичат от сключен на 29.12.2018 г. между „Профи кредит България“ ЕООД-гр.С. в качеството на кредитор и М. М. Б. в качеството на кредитополучател договор за потребителски кредит №***.Ищецът по делото като кредитодател е предоставил на ответницата Б. като кредитополучател сумата от 3 000 лева при следните параметри:срок на кредита 24 месеца;размер на вноската по кредита 185,46 лева;годишен процент на разходите 49,89 %;годишен лихвен процент 41,17 %;лихвен процент на ден

0,11

%.Между страните е сключено и споразумение,инкорпорирано в договора за кредит,за предоставяне на клиента на допълнителни услуги срещу възнаграждение от 3 601,44 лв при уговорен размер на вноската по пакета от 150,06 лв.Така общото задължение по договора е в размер на 8 052,48 лв при размер на погасителна вноска от 335,52 лв.Допълнителните услуги по посочения пакет включват право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит,както и право на промяна на погасителния план на кредита /отлагане на погасителни вноски,намаляване на вноски,смяна на падежа им/.

Претендираната възнаградителна лихва е компонент от ГПР /годишния процент на разходите/,като единственото условие е същата заедно с другите елементи на ГПР общо да не надвишава максимално допустимия размер,предвиден в чл.19 ал.4 от ЗПК-пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,определена с постановление на Министерския съвет на Република България.Именно за да защити потребителя и за да се избегне неоснователното обогатяване на финансови институции,предоставящи потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен процент,законодателят е предвидил същият да е компонента,която се включва при формирането на ГПР,и съответно е определил максимален размер на последния.В тази връзка преценката за противоречие със закона и добрите нрави следва да се извърши на плоскостта дали сборът на договорната лихва с другите разходи не надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР.Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита включва общите разходи 5 по кредита за потребителя,настоящи или бъдещи (лихви,други преки или косвени разходи,комисиони,възнаграждения от всякакъв вид,в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.По смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя " са всички разходи по кредита,включително лихви,комисиони,такси,възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,пряко свързани с договора за потребителски кредит,които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,включително разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.

Според процесния договор ГПР е в размер на 49,89 %,т.е. не надвишава максимума от 50%,регламентиран с разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК,а именно пет пъти размера на законната лихва.Ако ГПР включва единствено договорната лихва по кредита,то по аргумент от разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК е допустимо лихвата да надвишава до пет пъти законната лихва и в тази хипотеза цената на кредитирането няма да е свръхпрекомерна,а клаузата относно възнаградителната лихва ще е действителна,въпреки че последната би достигнала до пет пъти размера на законната лихва.В случая уговореният ГЛП /годишен лихвен процент/ е в размер на 41,17 %,т.е. се равнява приблизително на четирикратния размер на законната лихва.Когато обаче ГПР включва и други разходи,това би се отразило на преценката дали уговорената възнаградителна лихва,равна на четирикратния размер на законната лихва,е прекомерна.Така в хипотезата на формално посочения в процесния договор ГПР от 49,89 % договорената възнаградителна лихва от 41,17 % не е прекомерна.Но в случая ГПР в действителност надвишава посочения в процесния договор за кредит.Посочен е формално ГПР от 49,89 %,като очевидно част от него в размер на 41,17% представлява договорното възнаграждение /възнаградителна лихва/,а останалите 8,72 % касаят други неупоменати в договора разходи по кредита.В ГПР не са включени разходите по закупения от ответницата Б. пакет от допълнителни услуги,които са в общ размер на 3 601,44 лв,т.е. в размер дори надвишаващ размера на кредита,и оскъпяват кредита с над 100 %.Посоченият в процесния договор в абсолютна стойност годишен процент на разходите,без да се уточнява как е формиран и какви компоненти включва,поставя задълженото лице в положение да 6 тълкува всяка една от клаузите в Общите условия и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,за да разбере действителния размер на годишния процент на разходите,което противоречи на изискването за яснота,въведено с чл.10 ал.1 от ЗПК.