Решение № 287 от 09.12.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. гр. Хасково, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Милена Д. Борисова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20255640200731 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Т. Г. Г. от град Ямбол срещу Наказателно постановление № 25-1253-002437 от 03.09.2025 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, и по чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева за нарушение по чл.

137, т. 3 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, като обстоятелствата в съставения акт за установяване на административно нарушение не били описани пълно и ясно според изискванията на ЗАНН. Твърди, че нарушението не било доказано да е извършено от жалбоподателя, а дадената правна квалификация била неправилна. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник – група в Сектор „ПП“ при ОД на 1

МВР Хасково.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят Т. Г.

Г. от град Ямбол, редовно призован, се явява лично и с пълномощник – адв. Н.

К. от АК – Сливен, като заявява, че поддържа подадената жалба, а в хода по същество чрез процесуалния си представител излага конкретни твърдения във връзка с осъществената фактическа обстановка, мястото на деянието в подкрепа доводите му за отмяна на наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски за заплащане на възнаграждение за упълномощен по делото представител.

Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор „ПП” при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по жалбата и моли описаните в нея обстоятелства да не бъдат взети предвид, а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено. Възразява, при условията на евентуалност, за прекомерност на направените от другата страна разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността , и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 06.07.2025 г., в около 21:05 часа, свидетелят А. Д. А. управлявал лек автомобил марка „***”, модел „***“, с рег. № ***, държава България, с прикачена платформа и на нея - лек автомобил марка „***“, пътувал от град Кърджали, като по същото време в района на кръстовището с кръгово движение в град Хасково, между околовръстния път и бул. „******“ и изхода за град Харманли, в посока към ж.к. „***“, свидетелите А. Х. М. и Д. Н. А., двамата на длъжност „*****“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково били спрели със служебен автомобил и извършва проверка на водача на спрян от тях лек автомобил марка „****“, модел „***“ и съставяли фиш.

При преминаване на управлявания от свид. А. Д. А. лек автомобил, в който на предна седалка до водача пътувал жалбоподателят Т. Г. Г. покрай служебния 2 автомобил на МВР и спряното за проверка превозно средство, свид. А. А. възнегодувал от мястото, на което превозните средства били спрели и се извършвала проверката, тъй като трябвало преди кръстовището да навлезе в лентата за насрещно движещи се ППС и отправил реплика със забележка към органите на СПП при ОД на МВР – Хасково, при което на свид. А. Д. А. било разпоредено да спре в дясно на пътното платно пред вече проверявания водач на автомобил. След като приключили с тази проверка, свид. А.Д. А. бил приканен да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, като не била отчетена концентрация на алкохол, но поради неизрядност в документите, пристъпили към съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Тъй като проверката продължила дълго време, пътуващото лице от женски пол и жалбоподателят Т. Г. Г. излезли извън спряното за проверка превозно средство, при което срещу последния бил съставен на същата дата – 06.07.2025 г., в негово присъствие, от свид. А. Х. М.

Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, № 4206356 за нарушение по чл. 137, т. 3 от ЗДвП, който жалбоподателят отказал да подпише, удостоверено с подпис на нарочен свидетел – П. В. Ч., служител на РУ на МВР, извикан на място за съдействие в процедурата по съставяне на акта, като отказал и да получи екземпляр от него.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, като наложил процесната санкция за описаното нарушение на основание чл. 185 от ЗДвП, след като преценил, че деянието не съставлява маловажен случай.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите А. Х. М. и Д. Н. А. относно обстоятелствата, свързани начина на извършване на проверката и констатациите, до които са достигнА. при установяване на административното нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, включително и най – вече относно факта на извършваната от свид. А. А. дейност по управление на моторно превозно средство и качеството пътник на 3 жалбоподателя Т. Г.. Възприемат се за достоверни показанията им и относно процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение, тъй като са обективно и безпристрастно дадени пред съда, като в тази част кредитирани с доверие са тези на свид. П. В. Ч.. Съдът дава вяра на изложеното от първите двама от посочените свидетели и показанията им се приемат за истинни и в частта относно качеството на жалбоподателя на „пътник“ на моторното превозно средство, спряно за проверка, като за този факт, жалбоподателят всъщност не възразява, имащо отношение към последващия въпрос за авторството на деянието, описано в съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото впоследствие въз основа на него наказателно постановление. Това са кредитираните с доверие от съда гласни доказателствени източници, съдържащи се в показанията на непредубедени и незаинтерисвани от изхода на делото свидетели, каквито са служителите на МВР. Изложеното от тях не се опровергава и от показанията на свид. А. Д.А. в частта относно факти, включени в предмета на изследване, като разминаването в показанията му с тези на полицейските служители относно точното позициониране на служебния автомобил и проверяваното ППС имат значение за очертаване на цялостната картина по случая и конкретния повод за отправяне на реплики от страна на този свидетел към органите на МВР дало основание, като спорен е въпросът как точно е било спряно превозното средство.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 137, т. 3 от Закона за движението по пътищата, на пътниците е забранено да излизат извън превозното средство, спряно за проверка, без разрешение на контролния орган. По силата на чл. 185 от ЗДвП, в редакцията, действащата към датата на деянието, за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.

Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение, съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на наказателното постановление на това конкретно 4 процесуално основание. Действително, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на процесния акт за установяване на административно нарушение в присъствие на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която не се е възползвал, след като е отказал да подпише акта, както и да получи екземпляр от него. Съставеният акт за установяване на административно нарушение, обаче, формално не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити и конкретно на т. 4 от цитираната разпоредба, тъй като не съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В случая, с разпоредбата на чл. 137, т. 3 от ЗДвП се въвежда забрана за пътниците в превозни средства, спрени за проверка, да излизат извън тях, без разрешение на контролните органи, като твърдения за всеки един от кумулативно дадените признаци от състава на нарушение следва да се съдържат, за да бъде то така описано, че да се гарантира правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице в аспекта да разбере всички факти, включени като обективни признаци, относими към деянието, за които се цели да бъде ангажирана отговорността му. В конкретния случай, посочено, че жалбоподателят има качеството пътник в конкретно описаното моторно превозно средство и, че е слязъл от него, като това се твърди, че е станало без разрешение на контролните органи, но пътникът е адресат на посочената забрана, само, когато превозното средство е спряно за проверка. Такива твърдения при излагане на обстоятелствата липсват, а, че впоследствие обобщаващо са включени в извода, какво е извършил виновно деецът е действие, което не е от естество да компенсират горния пропуск. По този начин отправеното административнонаказателно обвинение изначално не е изградено на годна основа на отправените твърдения досежно всеки един от основните признаци на деянието.

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, като следва да се отбележи, че в процеса на ангажиране на административнонаказателната отговорност е допуснато процесуално нарушение, налагащо отмяна на санкционния акт, без да се обсъждат доводи по същество, изразяващо се в липса на надлежно описание на нарушението, поради това, че съдържанието на акта за установяване на административно нарушение при изложение на 5 обстоятелствата е изцяло възпроизведено.

Все пак за пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, че от материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват частично, но именно по въпроса за който липсват твърдения – спряно ли е превозното средство за проверка и как е станало това, доказателствата са противоречиви и парадоксално огледални според процесуалната позиция на страните, които ги ангажират. Тъкмо актосъставителят твърди, че превозното средство, в което е пътувал жалбоподателят не е било спирано за проверка, а сам водачът в лицето на свид. А. Д. бил спрял до служебния автомобил, за да изкаже възмущение от мястото, на което били спрели за извършване на проверка на друго МПС, но пък последният твърди, че бил наясно, че бил наясно, че се извършва проверка по отношение на него и управляваното МПС. В случая водещо за преценката е, че липсват доказателства жалбоподателят, който като пътник е излязъл от автомобила без изначално да е налице разрешение на контролния орган, но и без да е бил наясно спряно за проверка ли е превозното средство или по0 друг повод и без съзнанието, че такова не му е било дадено.