Определение № 38192 от 16.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38192 гр. София, 16.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20261110105458 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба на ищеца за изменение на решението, съобразно изхода на спора с присъждане на сторените от разноски от ищеца и за адвокатско вънаграждение. Поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Насрещната страна не взима становище.

Съдът, като взе предвид изложените от страните доводи, доказателствата по делото и приложимия закон, приема следното:

Молбата е подадена в предвидения по чл. 248, ал. 1 от ГПК срок, поради което е процесуално допустима. Разглеждана по същество молбата е неоснователна.

Съдът не констатира основание за промяна на своята преценка, съобразно изложеното в мотивите на съдебното решение за отговорността на страните за съдебните разноски.

Ответникът настоява, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, според която сторените деловодни разноски остават в тежест на ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признал иска. Съдът приел за основателно искането на ответника съдебните разноски да останат в тежест на ищцовата страна. Съгласно разясненията, дадени по тълкуването на чл. 78, ал. 2 от ГПК в хипотезата на отрицателен установителен иск с Определение №383/18.07.2018г. по ч.гр.д. №209/2018г. на ВКС, IV г. о., отправената до длъжника извънсъдебна покана да плати, дори и за съдържа изявление, че ще бъдат предприети мерки за съдебното установяване на вземането и принудителното му реализиране, сама по себе си не е повод за предявяване на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признаването на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба, освен ако – кредиторът предяви иск или се снабди с изпълнителен титул за вземането си, оспори направеното от длъжника основателно възражение по чл. 110 и сл. от ЗЗД или оспори предявения основателен иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност. По делото не се установява, с оглед представените уведомления от ответника, че като кредитора не е зачел наведено от ищеца извънсъдебно основателно възражение за изтекла давност или друга хипотеза от посочените по-горе.

1

При решаване на въпроса за отговорността на страните за съдебните разноски следва да се разграничи настоящия случай от разгледаните в Определение № 2367/15.05.2024 г. по ч. гр. д. № 759/2024 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Определение № 5/05.01.2026 г. по к. ч. т. д. № 2313/2025 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС и цитираната там съдебна практика, където кредиторът разполага с изпълнителен титул, респ. изпълнителният лист е в негово държане. Поради това са необосновани доводите на ищеца, че поддържането на процесните вземания като дължими в счетоводна система на ответника са обстоятелства дали повод за завеждане на делото.

В разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е уредено изключение от правилото на чл.

78, ал. 1 от ГПК като е предвидено, че и в случай на уважаване на иска разноските се понасят от ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Ето защо съдебните разноски, сторени от ищеца следва да останат в негова тежест.

Съдът приема за неоснователно възражението на ищеца, че условието по чл. 78, ал.2 от ГПК не е изпълнение, а именно признание на иска. Ответникът ясно е посочил, ако се разглежда по същество искът да се счита за основателен.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. №260724/20.08.2026 г. по описа на СРС с правно основание чл. 248 от ГПК на адв. И. Н..

Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2