Решение № 7 от 12.01.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№7 гр. С., 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20231800500664 по описа за 2023 година

С решение № 96 от 23.05.2023 год. по гр.д. № 401/2020 год. РС-Сливница е отхвърлил исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 420 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Ю.Б.“ АД /като правоприемник на дейността на „А.-Б.К.Б.“ АД/, гр.

С. срещу Е. Я. Т. и Т. П. Т., двамата от с. Х., Софийска област за признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищеца сумата 8 747,07 евро, представляваща главница за периода 29.06.2015 год. – 04.06.2020 год. по договор за ипотечен кредит № 69-50 от 25.04.2007 год. и анекси № 1 и № 2 от 28.12.2009 год.; сумата 2 176,34 евро, представляваща просрочена договорна лихва за периода от 29.06.2017 год. до 04.06.2020 год.; сумата 1619,57 евро, представляваща просрочена наказателна лихва за периода от 29.06.2017 год. до 04.06.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2020 год. до окончателното изплащане. С решението ищецът е осъден да заплати на ответниците сумата 5200 лева разноски в исковото производство и 600 лева разноски в заповедното производство.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с оплаквания, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.

Ответниците оспорват въззивната жалба и молят съда да потвърди обжалваното 1 решение.

Ищецът твърди, че на 25.04.2007 год. е подписан договор за ипотечен кредит № 6950/2007 год. между „А.Б.“ АД чрез „А.Б. – клон Б.“ КЧТ като кредитодател и Е. Я. Т.

/кредитополучател/, Т. П. Т. /поръчител/, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 29 700 евро с цел рефинансиране на остатъчен размер по договор за банков кредит № 26КР-АА-1937/24.11.20056 год. към ПИБ АД, клон Х.. Уговорено е кредитът да бъде издължен за срок от 20 години на 240 броя анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихва. В чл. 14 от договора страните са уговорили възнаградителната лихва в размер 3,9 % годишно през първата година от сключването му, а за останалия период до изтичане срока на договора – 12-месечен ЮРИБОР плюс надбавка в размер на 2,5% годишно. Посочено е, че конкретният размер на погасителните вноски е определен в погасителен план към договора. С подписването на договора кредитополучателят се е задължил да се явява в банката в началото на всяка календарна година, за да получава актуален погасителен план. Кредитополучателят се е задължил също така да заплаща такса за управлението на кредита в размер на 0,5% върху размера на разрешения кредит за първата година и по 0,1% - за останалия период на кредита /чл. 17/. В случай на просрочие при издължаването на която и да е погасителна вноска съгласно погасителния план, кредитополучателят се е задължил да заплаща лихва за забава в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка в размер на 2,5% годишно, считано от деня на забавата до деня на окончателното изплащане на просроченото задължение на банката /чл. 19/. Твърди още, че на 28.12.2009 год. е подписан Анекс № 1 към договора за кредит, в който са уговорили, че вземането на банката по процесния договор за кредит, включващо редовна главница, просрочена главница, лихва върху редовна главница и наказателна лихва върху просрочена главница, се трансформира в редовна главница, а срокът на договора се удължава до 28.04.2027 год., включващ 12 месеца гратисен период, през който се заплащат само лихвите. Към анекса е подписан и нов погасителен план, неразделна част от договора, който се актуализира от банката в началото на всяка следваща календарна година. В чл. 3 на Анекс № 1 е посочено, че в случай на просрочие при издължаването на която и да е погасителна вноска или при неплащане в срок на каквито и да е такси, комисионни и разноски, дължими по договора за кредит, кредитополучателят заплаща върху непогасените в срок суми за времето на забавата обезщетение в размер на договорената лихва плюс надбавка от 10%. Всички останали условия на договора за кредит № 69-50/2007 и всички останали анекси и допълнителни споразумения, договорени между страните към него, запазват действието си. С подписването на анекс № 1 поръчителят Т. Т. се е съгласил да отговаря солидарно за всички задължения на кредитополучателя при условията на чл. 138 и сл. от ЗЗД за плащането на целия размер на кредита и лихвите, съгласно анекса. На същата дата, когато е подписан Анекс № 1 – 28.12.2009 год., е подписан и Анекс № 2 към договор за кредит № 69-50/2007, като в чл. 1 от него страните са уговорили, че считано от 28.12.2009 год. до 28.12.2011 год. кредитополучателят ще заплаща фиксирана лихва в размер на 6,976% годишно, а за останалия период от срока на договора – плаващ лихвен процент в размер на 12 месечен ЮРИБОР, който се актуализира на същото число на всяка година, считано от 2 датата на първото усвояване на суми по кредита, съгласно публикуваната от Ройтерс стойност към съответната дата плюс надбавка в размер на 4,1% годишно. Твърди, че към анекс № 2 е подписан и погасителен план, който индивидуализира всяка месечна погасителна вноска по размер и падежна дата.

Поради изпадане в просрочие на дължимите суми по кредита, банката е подала заявление по чл. 417 от ПК с вх. № 1560/08.06.2020 год. въз основа на представен документ – извлечение от счетоводните книги, срещу Е. Т. и Т. Т., като е образувано ч.гр.д. № 221/2020 год. на РС-Сливница, по което заповедният съд е издал заповед за изпълнение от 10.06.2020 год. и изпълнителен лист.

Подадените от страна на длъжниците възражения срещу заповедта обуславят и правния интерес от предявените установителни искове от банката по реда на чл. 422 от ГПК.

В писмения отговор на исковата молба ответниците оспорват изцяло предявените искове. Сочат, че не са сключвали с праводателя на ищеца договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание. Твърдят, че през годините са сключвали няколко договора за банкови кредити с „А.Б. – клон Б.“, един от които с идентификационен номер № 69-50/2007 год., но ответниците не са сключвали договор с банката с твърдяното от ищеца и представено с исковата молба съдържание. Считат, че в случая са ползвани отделни и конкретни страници от действително сключени други договори за банкови кредити, които са били добавени и прибавени към такива, които не са били договаряни и подписвани от ответниците, за да им бъде придаден вид на представения по делото договор за ипотечен кредит № 69-50/2007 год. и анекси към него. Твърдят също така, че поръчителството на ответника Т. Т. е прекратено. Позовават се още на нищожност на клаузите на чл. 16.2 от договора за кредит и чл. 2 от Анекс № 1, като противоречащи на чл. 143 от ЗЗП. Липсата на погасителен план, подписан от кредитополучателя, дава възможност на банката по своя преценка да претендира, че длъжникът не е изпълнил задълженията си, от което да последват предвидените в договора неблагоприятни последици за него. Тези клаузи лишават потребителя от възможността да узнае какви са условията за погасяване на кредита, като не може да се приеме, че същият се е съгласил с тях, тъй като същите са наложени едностранно от банката. Липсата на погасителен план води и до невъзможност да бъде установено наличието и размера на изискуемите задължения до датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК. В процесния договор за кредит липсва уговорка за размера на месечните вноски, както и техния падеж. Чл. 16.1 от договора изрично препраща към погасителен план, неразделна част от договора, но по делото не е представен такъв, подписан от страните към момента на сключване на договора, нито към момента на подписване на някой от анексите към него. Считат за нищожни и клаузите на чл. 23.1 т. 1 и т. 2, както и чл. 23.2 от процесния договор за кредит, предвиждащи възможност банката да променя едностранно договорния лихвен процент по неясни и невъзможни за установяване обективни критерии.

Нищожна е и клаузата на чл. 29, т. 3 от договора за кредит, даваща възможност на банката едностранно да определи в кои случаи е налице съществено намаляване стойността на активите на кредитополучателя. Нищожна е и клаузата на чл. 24.3, според която с 3 подписването на процесния договор поръчителят дава съгласието си да поръчителства за кредитополучателя и в случай, че срокът по основния договор за кредит бъде продължен. За нищожна считат и клаузата на чл. 3 от Анекс № 1 към договора, според която кредитополучателят заплаща върху непогасените в срок суми за времето на забавата и обезщетение в размер на договорената лихва плюс надбавка от 10%, тъй като така уговореното обезщетение има характер на неустойка и е в противоречие с добрите нрави – чл. 9 от ЗЗД, накърняването на които е основание за нищожността на тази клауза по арг. от чл. 26 от ЗЗД. Считат за нищожни и клаузите на чл. 1 от Анекс № 1 към договора, според който вземането на банката, включващо редовна главница, просрочена главница, лихва върху редовна главница и наказателна лихва се преобразува в редовна главница, тъй като разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД забранява анатоцизма – олихвяване на изтекли лихви, освен в отношенията между търговци, ако е изрично уговорен. В случая „трансформирани“ като главница изтеклите възнаградителни и наказателни лихви отново се олихвяват с нови възнаградителни и наказателни лихви и т.н. Нищожни са поради противоречие със закона клаузите, с които се уговаря прибавянето на изтеклите лихви към остатъка от главницата и последващото олихвяване на така преоформената главница. Правят и възражение за погасяване на вземанията по давност. Молят съда да отхвърли изцяло исковете като неоснователни.

Съдът намира за установено от фактическа и от правна стана следното:

В договора от 25.04.2007 год. /чл. 14/ е посочено, че след изтичане на една година от сключването му до изтичане на целия срок договорният лихвен процент е 12-месечен ЮРИБОР, променящ се всяка година на 1 януари плюс надбавка в размер на 2,5% годишно, като конкретният размер на погасителните вноски се определя в погасителен план, изготвен едностранно от банката, подлежащ на задължителна актуализация от кредитодателя в началото на всяка календарна година, както и на допълнителна актуализация в рамките на всяка година по преценка на банката, ако са налице „резки изменения“ в приложимите лихвени проценти. Кредитополучателят се е задължил да се явява в банката в началото на всяка календарна година, за да получи актуалния погасителен план /чл. 16/. В чл. 23, т. 1 от договора страните са уговорили, че кредитополучатеят се съгласява банката да има правото едностранно да променя договорения лихвен процент при съществени изменения в икономическата ситуация, които правят неизгодна за банката кредитната сделка, както и в случаите на увеличение с повече от 50% на цената на паричния ресурс, която банката заплаща за рефинансирането си на междубанковия пазар. В чл. 23.2 от договора е посочено, че кредитополучателят дава съгласието си измененията на лихвените проценти да се отразяват едностранно от банката в погасителния план и да се считат приложими от деня на изменението на плана. Въпреки дадените от съда изрични указания в определение от 09.12.2022 год. до ищеца на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК да представи погасителния план към договора за ипотечен кредит от 25.04.2007 год. и всички негови актуализации до датата на сключването на анексите към него – 28.12.2009 год. с предупреждението за последиците от непредставянето им, съгласно чл. 161 от ГПК, такива писмени документи не са 4 представени от ищеца, като с молба по делото последният е заявил, че същите не се намират в кредитното досие на ответниците.