Решение № 448 от 24.08.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. Благоевград, 23.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Искра К. Трендафилова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20241200500205 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от П.

З. И. срещу Решение № 900183/09.11.2023г., по гр.д.№748/20г. по описа на РСБлагоевград.

Жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност на атакуваното решение. Счита за неправилен направения от първоинстанционния съд анализ на събрания доказателственен материал. Незаконосъобразно е приел, че не са осъществения условията за реституиране на имота. Назаконосъобразна е и тезата му ,че е придобит по давност от ответника. Тези неправилни фатически и правни изводи са рефлектирали и върху изводите за отхъврляне и на предявения иск за претендираното обезщетение за ползване на имота. Акцентира и върху неправилнатап рецнка на РС досежно искането, с което прецизира петитума, досежно част от процесния имот, предвид индивидуализирането й с характеристиките й по КККР. Пространни съображения са изложени във въззивната жалба, като те повтарят и поддържаните пред РС, предвид доводите срещу законосъобразността на решението, за неправилната оценка на доказателствата и необсъждане на ищцовата теза.

1

Насрещната страна депозира отговор, в който сочи, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение съобразено със закона и съдебната практика. Излага съображения за допустимост на косвен съдебен контрол по отношение материалната законосъобразност на акта за реституция. Твърди, че ищецът не е доказал наличието на такива. Оспорва да е установена от ищеца идентичност на имота по администратвното решение със спорния имот. Сочи, че няма и не се установява отчуждаване по реда на ЗОЕГПНС. АДС също не доказва отчуждаване по ЗОЕГПНС.

БлОС счита, подадената жалба за допустима. Подадена е от лица с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.

С атакуваното решение, РС e отхвърлил предявените искове.

За да се произнесе съгл. чл. 269, изр. 2 ГПК по доводите в жалбата БлОС, въз основа на тезите на страните, закона и събраните доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът П. И. предявява иск по чл. 108 от ЗСоб., с който претендира собственост върху процесните имоти по наследство от баща си З.

И., починал на 19.11.2018 г., за които сочи, че също ги е придобил по наследство от съпругата си А. И.а, в полза на която като наследница на К.Т. са й реституирани по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, с влязло в сила на 29.12.2000 г. решение № 471/31.1.2000г., по адм.д. № 347 по описа за 1998 г. на БлОС.

Ищецът е единствен наследник на З. И., починал на 19.11.2018 г.; Съпругата му - А. И.а, която е и майка на ищеца е починала на 20.5.2012 г., от наследството, на която ищецът се е отказал; майка му е наследила имотите от своята майка – от К.Т., като единствена нейна наследница; а К.Т. ги е наследила от баща си - П. Т., от когото наследява 1/5 ид.ч.

За лицата, посочени за наследници са представени съответни удостоверения.

С влязло в сила на 29.12.2000 г. решение № 471/31.1.2000г., по адм.д. № 347 по описа за 1998 г. на БлОС, образувано по жалба на К.Т., оставено в сила с решение № 8427/29.12.200 г. постановено по адм.д. 5189 /2000 г. по описа на ВАС - е отменен мълчаливия отказ на кмета на община 2

Благоевград да отмени отчуждаването на имот пл. 1626 в кв. 1 по плана на ЦГЧ на гр. Благоевград от 1976 г., идентичен с имот с пл. № 1381 вкв. 1 по плана от 1955 г., ведно с приземния и втори жилищен етаж на построената в него масивна жилища сграда с частични ЖБ елементи като възстановява собствеността върху тях на жалбоподателката А. В. И.а съобразно правата й.

А. И.а като наследничка е заместила починалата в хода на адм. процес жалбоподателка К.Т..

По предявения собственически иск ответникът Б. Т. се брани с възражения за материална незаконосъобразност на административния акт за реституция като противопоставя правата си по Заповед № 200/1.4.1994 г., издадена на основание чл. 100 от ЗТСУ/отм./.

Според приетото в т. 4 от ТР 6/2006 г. на ВКС, ОСГК косвеният съдебен контрол върху заповеди и съдебни решения за отмяна на отчуждаването по чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС се осъществява в исковото производство по спорове за собственост, както по възражения за нищожност, така и по възражения за материална незаконосъобразност на акта за реституция на имота.

В практиката си ВКС приема, че косвеният съдебен контрол за законосъбразност върху административни актове по чл. 17, ал 2 ГПК е допустим, когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. В това производство не могат да участват трети лица, тъй като в него не се разрешават спорове за материално право. Страни по него са оспорващият и административния орган, издал акта. Влязлото в сила съдебно решение е задължително за страните и техните правоприемници.

Следователно когато административният акт е бил предмет на пряк съдебен контрол гражданският съд може да се произнася инцидентно по неговата валидност и законосъобразност, когато този акт се противопоставя на трети лица, които не са били страни и не са правоприемници на страни в съдебното производство по оспорването му. / вж. Решение № 60109 от 17.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1287/2021 г., I г. о., ГК/

В конкретния случай Т. не е обвързан от последиците на съдебното решение по адм.д. № 347 по описа за 1998 г. на БлОС предвид, че претендира придобити права върху имотите преди инициране на

3 административното производство.

Видно от мотивите на съдебното решение, съдът е възстановил собствеността на основание чл. 1, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др.

Реституцията по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и

ЗС съставлява сложен фактически състав, включващ като елемент решение /заповед/ за отмяна на отчуждаването, чието вещноправно действие настъпва под отлагателно условие - да се възстанови в патримониума на държавата /общината/ полученото имотно обезщетение. При сбъдването на условието настъпва реституцията върху отчуждения по благоустройствените закони имот /в този см. Р. № 91/2016 г. по гр.д. 706/2016 г. на ВКС/ Реституцията по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и

ЗС предполага инициране на административна процедура от правоимащите.

В случая такава е предприета само от една от наследниците на П. Т., от когото имотът е отчужден, а именно само от дъщеря му К. Т.а за 1/5 ид.ч. От удостоверение за наследници на П. Т. се установява, че той е наследен от 5-те си деца, едно от които е К. Т.а.

След отмяна на отчуждаването със съдебно решение по жалба срещу постановения мълчалив отказ от кмета, определеното на К. Т.а парично обезщетение е върнато на 25.4.2001 г., с което е настъпил реституционния ефект.

Възражението на ответника е, че не се доказва по делото реституирания имот да е отчужден за навеждането, на което възражение обаче според въззивният съд той няма правен интерес, а от освен това от доказателствата се установява, че е неоснователно, съдът съобрази следното:

К.Т. и Т. Т. наследяват баща си П. Т. Р., наред с останалите негови деца, видно от удостоверението за наследници на П. Т..

Наследник на Т. Т. е ответникът по настоящото дело – Б. Т..

В решение № 5/12.7.1948 г. за отчуждаване по ЗОЕГПНС на имоти в полза на държавата от П. Т. Р., изрично е посочено, че не се отчуждават следните имоти, находящи се в гр. Г.Д. 1/ едно дюкянско помещение в партерния етаж от къщата, ***, при съседи: улица Н.К., при граници на дюкянското помещение улица Н.К., откъм съсед - насл. на М.А. и останалата част от сграда; 2/ Едно жилище, състоящо се от три стаи и 4 салон във втория етаж и една стая, една кухня и зимник в сутерена от къщата на ул. „Д.Г. /вписана подробно в т. 2, отд. 1 от настоящото решение.

Ищецът в исковата молба пояснява, че предмет на производството не са имотите отчуждени по ЗОЕГПНС.

Затова и съображенията в отговора по въззивната жалба, че не доказва отчуждаване по ЗОГПЕНС съдът счита за ирелевантни за спора.

От съдържанието на протокол № 5/28.7.1970 г. е видно, че се оценяват отчуждени за обществени нужди и места, придаващи се по улично регулационния план на гр. Благоевград и на др., имотите съотв. имот пл. 1381 в кв. 1, отчуждаващ се за универсален магазин, състоящ се от 201 кв.м., собственост на наследниците на П. Т. и държавата; масивна жилищна сграда изпълнена частично със стоманобетонови елементи, като наследниците на П.

Т. получат за сградата 7 547,40 лв.

За К.Т. е определено да получи парично обезщетение, което й е заплатено в брой, а за останалите наследници на П.Т. - имотно обезщетение /апартаменти/.

В заповед № 200/1.4.1994 г. за основание за издаването й се сочи - влязла в сила заповед пр. – реш. 49, п. 9 от 08.08.1970 г. на председателя на ИК на ГОНС Благоевград, с която е определен начина на обезщетяване на собственика Т. П.ов Т. за имот пл. № 1381 и 1383 от кв. 1, находящ се на ул. „Б.“, 3 отчужден за универсален магазин на основание чл.

100 от ЗТСУ – като се определя за обезщетяване сжилище на 2-ри етаж на ул. Б., състоящ се от три стаи и кухня със застроена площ 85,22 кв.м., ведно с вътрешно стълбище, таван - 1/2 ид.ч. от 54,27 кв.м., мазе 62,62 кв.м. с 57 ,1122% ид.ч.. от общите части на сградата, с 23,23 ид.ч. от правото на строеж.

Видно от представеното решение № 42, п. 9 /на л. 39 от делото/, че то е взето по въпроса за обезщетяване наследниците на П. Т., на които имота се взима за паркинг към ГУМ, като е решено да се обезщетят с право на включване в групово или кооперативно строителство и ползуване заем за отчуждения им имот пл. № 1381, а именно : Крум П. Т. с 2 апартамента, Елена П. Т. с 1 апартамент; Т. П. Т. с 2 апартамента, Д.Г.Т. с 1 апартамент и Ката П. Т. в брой нежителка на града.

В Решение № 349/29.10.1970 г. по гр.д. №596/1970 г. по описа 5 на БлОС, с което увеличено обезщетението, което се следва на наследниците на П. Т. изрично е посочено, че става реч за оценка на имота пл. № 1381 в кв. 1 по плана на гр. Благоевград; заедно с жилището и другите постройки в същия имот, отчужден за обществени нужди, собственост на наследниците на П. Т., както следва: Масивна жищна сграда в имот пл. № 1381, кв. 1 по плана на Благоевград. В същото това решение е видно че изменя протокола за оценка на Комисия по § 85 от ППЗПИНМ при ГОНС.

Установява се, че Т. Т. - баща на ответника- в изрична молба до Общината от 18.8.1992 г. сочи, че за отчуждения съсобствен недвижим имот пл. № 1381 в кв. 1 по плана на Благоевград, за който не е получил определеното му обезщетение от два апартамента да се издаде заповед, с която да се конкретизира като имот за обезщетение – втори етаж от жилищната сграда, находяща се на ул. Б. 3, ведно с принадлежащите му помещения и общи части на сградата.

В отговора по искова молба се заявява от Б. Т., че той живее в имота от раждането си, а от 1994 г. го владее като изключителен собственик.

По делото е представена и молба от останалите наследници на П. Т. Р. от 26.1.1993 г. до кмета Община Благоевград, с която се иска да се прекрати преписката за закупуване от брат им Т. Т. на имот, който е отчужден /собственост на общия им наследодател/, като заявяват, че ако трябва да се закупи, то да се закупи от името на всички наследници.

Пред съда /РС и БлОС/ Б.Т. не посочва за кои имоти е полученото обезщетение със заповед № 200/1994 г.,/въз основа на която претендира права/ като пълномощникът му заявява пред БлОС в с.з. /по зададения му в тази връзка въпрос/, че „обезщетението, което е получено касае съвсем различна процедура от отчуждаването. Няма как да коментираме това нещо за кой имот Б. Т. е получил обезщетението, тъй като той има заповед, с която е обезщетен.“

Макар ответникът да не посочва за кои отчуждени имоти наследниците на Т. Т., измежду които е и той, са обезщетени със заповед № 200/1994 г., то според съда от обстоятелствата, съдържащи се във визираните до тук доказателства се установява по категоричен начин, че наследниците на Т. Т. са получили в обезщетение със заповедта под № 200/1.4.1994 г. именно за имота, който е отчужден от наследниците на П. Т. по ЗПИНМ, макар 6 ответникът да не го посочва като основание.