Решение № 791 от 13.02.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 791 гр. София, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Виктория Мингова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело № 20221100504220 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 196 и сл. във връзка с чл. 218з ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 1 ПЗР на ГПК от 2008 г.

С Решение от 16.02.2009 г., постановено по гр. дело № 3948/2006 г. по описа на СРС, ГО, 26 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от Столична община (конституирана по реда на чл. 120 от ГПК (отм.) на мястото на починалата в хода на процеса първоначална ищца А.К.Ч.) против И. И. Ц. и И. И. Ц. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик по реституция, настъпила по силата на закона - ЗВСОНИ и по законово наследствено правоприемство, на следния недвижим имот:

УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН имот IX-2419, целият с площ от 1 788 кв. м. от кв. 104 „з“ по плана на гр. Банкя, местност „Т. баир“, при съседи - от две страни - улица, УПИ Х-2419 и УПИ XI-2419, и за осъждане на ответниците да предадат владението на горепосочения недвижим имот.

Със същото решение са отхвърлени като неоснователни предявените по реда на чл. 181 ГПК (отм.) от Американски университет в България против Столична община искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и с правно основание чл. 108 ЗС против И. И. Ц. и И. И. Ц. за признаване за установено по отношение на тримата ответници, че ищецът е собственик по силата на завещание на недвижим имот - УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IX-2419, целият с площ от 1 788 кв. м. от кв. 104 „з“ по плана на гр. Банкя, местност „Т. баир“, при съседи - от две страни - улица, УПИ Х-2419 и УПИ XI-2419, и за осъждане на ответниците И. И. Ц. и И. И. Ц. да предадат 1 владението на така посочения недвижим имот.

Със същото решение са отхвърлени като неоснователни предявените по реда на чл. 181 ГПК (отм.) от Американски университет в България против Столична община евентуални искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и с правно основание чл. 108 ЗС против И. И. Ц. и И. И. Ц. за признаване за установено по отношение на тримата ответници, че ищецът е собственик по силата на договор за продажба на наследство от 19.10.2006 г. на ½ идеални части от недвижим имот - УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН имот IX-2419, целият с площ от 1 788 кв. м. от кв. 104 „з“ по плана на гр. Банкя, местност „Т. баир“, при съседи - от две страни - улица, УПИ X-2419 и УПИ XI-2419, и за осъждане на ответниците И. И. Ц. и И. И. Ц. да предадат владението на ½ идеални части от така посочения недвижим имот.

Решението е постановено при участието на Г. К. Ц., М. Б. С., С. П. С. и К. П. Я. като трети лица – помагачи на страната на ответниците по първоначалния иск.

Срещу решението на СРС в частта му, в която исковете, предявени от първоначалния ищец А.К.Ч. са отхвърлени, е подадена въззивна жалба от Столична община.

Срещу решението СРС в частта му, в която са отхвърлени предявените по реда на главното встъпване искове, е подадена въззивна жалба от Американски университет в България.

С Решение № 1889 от 09.03.2020 г., постановено по въззивно гражданско дело № 3765/2009 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-Б въззивен състав е оставено в сила Решение от 16.02.2009 г., постановено по гр. дело № 3948/2006 г. по описа на СРС, ГО, 26 състав, с което: 1. е отхвърлен предявеният от Столичната община, конституирана по реда на чл. 120 ГПК (отм.) на мястото на починалата в хода на процеса първоначална ищца А.К.Ч., против И. И. Ц. и И. И. Ц. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че Столичната община е собственик на урегулиран поземлен имот IX-2419, целият с площ от 1 788 кв. м. от кв. 104 „з” по плана на гр.

Банкя, местност „Т. баир“ и за осъждане на ответниците И. И. Ц. и И. И. Ц. да предадат владението на този недвижим имот; 2. са отхвърлени предявените по реда на чл. 181 ГПК (отм.) от Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“ искове против Столичната община с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и с правно основание чл. 108 ЗС против И.

И. Ц. и И. И. Ц. с предмет недвижим имот УПИ IX-2419, целият с площ от 1 788 кв. м. от кв. 104 „з“ по плана на гр. Банкя, местност „Т. баир“.

Със същото решение е прекратено производството по делото по отношение на Г. Д. П., конституиран във въззивното производство на основание чл. 120 ГПК (отм.) на мястото на починалата първоначална ищца А.К.Ч..

Решението е постановено при участието на Г. К. Ц., М. Б. С., С. П. С. и К. П. Я. като трети лица – помагачи на страната на ответниците по първоначалния иск.

Въззивното решение е обжалвано от Столична община в частта, с която 2 е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от нея ревандикационен иск против И. И. Ц. и И. И. Ц..

Въззивното решение е обжалвано от главно встъпилото лице Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“ в частта по отхвърлените установителен и ревандикационен иск, предявени от него по реда на чл.181 ГПК (отм.).

С Решение № 60151 от 12.04.2022 г., постановено по гражданско дело № 1403 по описа за 2021 г. на ВКС, I ГО е оставено в сила Решение № 1889 от 09.03.2020 г., постановено по въззивно гражданско дело № 3765/2009 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-Б въззивен състав, с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд, ГО, 26 състав от 16.02.2009 г., постановено по гражданско дело № 3948/2006 г. на СРС в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 181 ГПК (отм.) на Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“ против Столичната община с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и против И. И. Ц. и И. И. Ц. с правно основание чл. 108 ЗС с предмет недвижим имот УПИ IX-2419, целият с площ от 1 788 кв. м. от кв. 104 „з“ по плана на гр. Банкя, местност „Т. баир“.

Със същото решение e отменено по касационната жалба на Столичната община Решение № 1889 от 09.03.2020 г., постановено по въззивно гражданско дело № 3765/2009 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-Б въззивен състав в частта, с която е оставено в сила решението на Софийския районен съд, ГО, 26 състав от 16.02.2009 г., постановено по гражданско дело № 3948/2006 г. на СРС в частта, с която е отхвърлен искът по чл.108 ЗС против И. И. Ц. и И. И. Ц. и в тази част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

В мотивите към решението на върховната съдебна инстанция е посочено, че експертизата, която е оценила подобренията и е определила увеличената стойност на процесния имот, а именно: УПИ IX-2419, целият с площ от 1788 кв. м. от кв. 104 „з“ по плана на гр. Банкя, местност „Т. баир“, е изслушана през 2008 г., а с решението на ВКС се приема, че въззивното решение е неправилно и подлежи на отмяна, като на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК в посочената част делото следва да се върне на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав, за изслушване на експертиза за определяне на увеличената стойност на имота към момента на разглеждане на делото от въззивния съд и постановяване на решение за уважаване на ревандикационния иск с признаване на ответниците право на задържане на имота до заплащане на стойността на подобренията при посочване на техния размер според увеличената стойност на имота към момента на постановяване на решението.

Съгласно чл. 218з, ал. 1 ГПК (отм.) съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за касиране на решението. Указанията на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото.

С оглед на гореизложеното, настоящото въззивното производство при 3 повторното разглеждане на делото, е образувано по въззивна жалба на Столична община срещу Решение от 16.02.2009 г., постановено по гр. дело № 3948/2006 г. по описа на СРС, ГО, 26 състав в частта му, в която исковете, предявени от първоначалния ищец А.К.Ч., са отхвърлени. В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото в посочената част. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че Анна и И. Ч.и са собственици по наследство и реституция на процесния имот. Поради което се отправя искане СГС да се произнесе по всички основания за нищожност на сделките, с които Г. Ц. е прехвърлила собствеността на процесния имот.

Ответниците по жалбата – И. И. Ц. и И. И. Ц., намират подадената от Столична община въззивна жалба за неоснователна и недоказана, поради което претендират същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Сочат, че правилно СРС е преценил, че предявеният иск е неоснователен, като ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване фактите, от които възниква правото на собственост.

Противопоставят се и на искането на Столична община за произнасяне от страна на СГС по всички основания за нищожност на сделките, с които Г. Ц. е прехвърлила собствеността на процесните имоти.

За да постанови решението си, въззивният съд, при повторното разглеждане на делото, взе предвид следното:

СРС е сезиран с искова молба, подадена първоначално от А.К.Ч., която твърди, че е собственик на следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕИ имот IX-2419, целият с площ от 1 788 кв. м. от кв. 104 „з“ по плана на гр. Банкя, местност „Т. баир“, при съседи - от две страни - улица, УПИ Х-2419 и УПИ ХI-2419. Този имот се намирал в местността „Т. баир“ в гр. Банкя, представляващ масив от над 250 дка., който бил притежаван от наследодателите

- фамилиите Т.и и Ч.и, от които е бил създаден като

Лесопарк.

Имотът, представляващ „Т. баир“, бил дарен на майка

- Е.Ч., от нейните родители Д. и М.Т. и тя го притежавала с нотариален акт № 74, том VIII, дело № 1402/1930 г. на Първи нотариус при Софийски окръжен съд и нотариален акт № 35, том ХVIII, дело № 33261/1941 год. на Първи нотариус при Софийски областен съд и записка за вписването му № 55, т. 17 от същата дата. Собствеността върху „Т. баир“ - 250 декара, била актувана по ЗОЕГПНС и възстановена на основание ЗВСОНИ, като била отписана със Заповед № РД57-881 от 10.11.1995 год. на Кмета на Столична община, а малка част и по ЗСПЗЗ.

Ищцата сочи, че тя и брат

И. К.Ч. били наследници на Е.М.Ч. (по баща М.Т.), починала на 12.02.1995 г. След смъртта на И. Ч. през 1999 г., ищцата била единствен собственик на всички имоти, останали от майка им.

През есента на 2001 год. ищцата узнала, че с имотите , без нейно знание е съгласие, се извършват регулационни промени и разпоредителни действия. Г. К. Ц. се легитимирала с пълномощно рег. № 13330 от 15.08.1995 4 г., с права, които ищцата никога не била предоставяла. Ищцата нямала намерение да я упълномощава и да я преупълномощава от името на брат И.

К.Ч. да извършва разпоредителни сделки. С това пълномощно в периода от 27.05.1996 г. до 22.12.1999 г. Г. Ц. била продала почти 250 дка. от „Т. баир“ и 100 дка. в местността „Равнище“. Г. Ц. била извършила сделките с имотите предимно в полза на най-близките си роднини. При сделките Г. Ц. представяла още едно пълномощно - изх. № 2140/22.09.1995 г. със заверка на завеждащия консулската служба при Посолството на Република България в Париж. Подписът в него обаче не бил на консулския представител. Ищцата сочи, че с нотариален акт № 194, т. I, дело № 184/04.12.1998 г. на нотариус с рег. № 041 на Нотариалната служба, Г. Ц., като пълномощник, продала на дъщеря си М.Д. 3 385/136765 ид. ч. от празно място, съставляващо имот пл.

№ 2419 от кв. 104 по плана на гр. Банкя, при съседи на целия имот, изток имоти пл. 2410 и пл. № 1097, юг - Градоманско дере, запад - имот пл. № 2417, север - картаж, имот с пл. № 1993, ул. „И. Вазов“ и Летен театър. С нотариален акт № 196, т. I, рег. № 1224, дело № 186 от 04.12.1998 г. на нотариус с рег. № 041 на Нотариалната камара, Г. Ц., като пълномощник, продала на дъщеря си М.Д. и Й. П. Д.а 40000/136765 ид. ч. от гореописания имот. С нотариален акт № 197, т. I, рег. № 1225, дело № 187 от 04.12.1998 г. на нотариус с рег. № 041 на Нотариалната камара, Г. Ц., като пълномощник, продала на дъщеря си М.Д. 12063/136765 ид. ч. от същия имот. Впоследствие, с договор за доброволна делба № 120, т. I от 05.04.2000 г. на нотариус с рег.