Решение № 550 от 02.10.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 550 гр. София, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова при участието на секретаря Росица Ал. Иванова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20258002100880 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. А. И. и К. Д. И., подадена чрез процесуален представител адв. М. Н. – К. против решение № 588/07.11.2024г., постановено по в.гр.д. № 615/2024г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.

С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционно решение № 773/13.05.2024г., постановено по гр.д. № 3728/2023г. по описа на Районен съд – Велико Търново и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е развален сключеният на 29.12.2009г. между К. И. Н. с ЕГН [ЕГН] и В. Д. Н. с ЕГН [ЕГН], като прехвърлители и Д. К. И. с ЕГН [ЕГН], като приобретател договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за грижи, обективиран в НА № 2283/2009г. на нотариус Т.

Б., до размера на собствените на ищцата 4/6 ид.ч. от правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. Велико Търново, представляващ УПИ ХХI-474, в кв. 74 по плана на селото и ПИ с ид. ................. по КККР на [населено място], заедно с построените в него сграда с ид. ..................., с предназначение – еднофамилна жилищна сграда; сграда с ид. ...................... с предназначение – постройка на допълващо застрояване и сгради с идентификатори ..........................., ................................., .......................................... и ...................................... с предназначение – селскостопански 1 сгради, заедно с всички подобрения и трайни насаждения, поради неизпълнение на задължението за гледане, поето от приобретателя в лицето на касаторите – негови наследници по закон.

Касационното обжалване е допуснато в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по материалноправния въпрос: може ли задължението за гледане, поето по алеаторен договор да се трансформира в паричния му еквивалент и да бъде изпълнявано чрез заплащане на съответната сума от длъжника при забава на кредитора, който не дава необходимото съдействие за изпълнение на задължението за гледане?

Отговорът на въпроса се съдържа в практиката на ВС и на ВКС по чл. 290 от ГПК, намерила израз в Тълкувателно решение № 96 от 28.06.1966г. по гр.д. № 65/1966г. на ОСГК на ВС и в решения на ВКС постановени по чл. 290 от ГПК – Решение № 243/17.07.2015г. по гр.д. № 6828/2014г., IV ГО; Решение № 8/26.01.2015г. по гр.д. № 2754/2014г., IV ГО; Решение № 82/05.04.2011г. по гр.д. № 1313/2009г., IV ГО.

В Тълкувателно решение № 96/66г., ОСГК на ВС е дало разяснения, че договорите за прехвърляне на вещни права срещу поето задължение за издръжка и гледане в натура са допустими от закона. Имат социална цел и предназначение – да обезпечат на кредитора по задължението за издръжка и гледане в натура по-добри социално-битови условия за преживяване и задълженията по тях по отношение и на двете страни са наситени с нравствено-етични и социално-битови изисквания. Тези договори се подчиняват на общите правила за договорите, а основен принцип в системата на облигационното ни право е изпълнението на поетите по договора задължения и постигането на тези реални цели, които страните са преследвали със сключването на договора.

Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора за издръжка и гледане не са определени в закона /договорът е ненаименован/.

Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 от ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Ако в договора задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя /без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си/, и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. За да бъде изправен, длъжникът трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други и полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора /според нуждата и възможностите му да се справят сам/. Кредиторът не е длъжен да приема частично изпълнение /нерегулярно и в непълен размер издръжка и грижи/.

Когато прехвърлителят неоправдано /по своя вина/ отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той се поставя в забава. Неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според обстоятелствата – в натура или в пари. Ако 2 кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, това позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари – длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка.

Правилото е, че длъжникът по задължението за издръжка и гледане в натура дължи само точно изпълнение на същото, т.е. това, което е уговорено и както е уговорено. По изключение задължението за издръжка /но не и за гледане/ може да се трансформира в паричния му еквивалент: когато по обективни причини кредиторът не може да даде необходимото съдействие за изпълнение; ако длъжникът е неизправна страна; когато длъжникът по обективни причини не може временно да изпълнява в натура; когато поради временно разстройство в отношенията кредиторът не дава съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура. Задължението за издръжка по договора може да се трансформира в паричен еквивалент само при временни причини, осуетяващи изпълнението в натура, докато тези причини са налице и след отпадането им страните отново се връщат към изпълнение в натура. В противен случай трансформацията на задължението за издръжка в натура в паричен еквивалент по волята на една от страните би подменила взаимното съгласие на страните в противоречие на закона – чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД /в аналогичен смисъл Решение № 1169 от 9.XII.1986г. по гр.д. № 353/86г., II ГО/.

Задължението за полагане на грижи /за разлика от задължението за издръжка/ може да бъде изпълнявано само в натура. По поетото от приобретателя задължение за гледане, съдът следва да вземе предвид, че изпълнението на това задължение е невъзможно без съдействието на кредитора. Затова, ако кредиторът е в забава, с оглед естеството му, изпълнението на това задължение става невъзможно по причина, за която длъжникът не отговаря. В този случай, за да бъде изправен по задължението си да приеме предложеното му от длъжника изпълнение или да даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си, кредиторът следва да установи, че е налице обективна причина, поради която временно не може да приеме предложеното му изпълнение, респ. че е преустановил състоянието на липсващо оказване на необходимо съдействие за изпълнение. Във всички случаи изпълнението на задължението за гледане предполага съдействие /изправност/ на кредитора. А основателността на претенцията за разваляне на договора е обусловена както от виновното неизпълнение от страна на длъжника – приобретател, така и от изискването кредиторът – прехвърлител, претендиращ развалянето, да е изправна страна по облигационноправната връзка /чл. 87, ал. 1 от ЗЗД/.

Настоящият съдебен състав на ВКС се придържа към даденото в изложения смисъл тълкуване в съдебната практика, въз основа на което на поставения материалноправен въпрос дава следния отговор:

Задължението за гледане, поето по алеаторен договор не може да бъде трансформирано в паричния му еквивалент и да бъде изпълнявано чрез заплащане на съответната сума от длъжника при забава на кредитора, който не дава необходимото съдействие за изпълнение на 3 задължението за гледане. По изключение и според обстоятелствата може да се трансформира задължението за даване на издръжка в натура в паричния му еквивалент.

По касационните основания:

Касаторите поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и отправят искане то да бъде отменено, а предявената искова претенция да бъде отхвърлена.

Ответникът по касация оспорва касационната жалба като неоснователна и поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

За да уважи предявения иск и да развали договора въззивният съд тълкувайки волята на страните обективирана в алеаторния договор приел, че съдържанието на уговорките сочи поето от приобретателя задължение да полага за прехвърлителката необходими грижи – да поеме гледането на майка си до края на живота й, които грижи да се осъществяват чрез чести посещения в дома на прехвърлителката, а при нужда от настаняване в болнично заведение или друго избрано от нея място, и които грижи приобретателят да изпълнява лично или чрез трето лице, като й осигури нормален и спокоен живот. Приел, че изпълнението на тези задължения се свързва с ежедневното, постоянно и адекватно задоволяване на нуждите на прехвърлителката съобразно тяхната специфика, като всяко непрестиране на нужното като грижа за определен период от време става невъзможно, а не забавено. Изключение от тази неотменимост на поетите задължения на приобретателя приел, че е налице при неоказване на необходимото съдействие от кредитора – прехвърлител на имота, но в последния случай приел, че е нужно да се предприемат действия по трансформация на натуралното задължение за гледане в паричния му еквивалент, каквото в настоящия случай ответниците не са установили. Обосновал, че съгласно т. 3 и т. 4 от ТР № 30/1981г. на ОСГК на ВС с кончината на приобретателя по договора на 05.02.2020г., неговите наследници – ответници по предявения иск са станали носители на поетото задължение за полагане на грижи за ищцата. Отчел, че прехвърлителката е била с влошено здраве предвид установените заболявания, от които страда като състоянието й е обуславяло нужда от постоянни грижи. С оглед конкретните й нужди и уговореното в договора, съдът направил извод, че за да има точно и пълно изпълнение на задълженията, ответниците е следвало да полагат ежедневно грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора с установена продължителност, системност и ритмичност на престацията. От съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства приел, че изпълнение на договора от страна на ответниците не е установено. Изтъкнал, че влязлото в сила на 03.07.2021г. решение по гр.д. № 785/2019г. по описа на РС – Велико Търново, с което е отхвърлен предходен конститутивен иск за разваляне на договора предявен от прехвърлителката, не препятства възможността за предявяване на настоящия иск при установено последващо неизпълнение. Заключил, че в случая по делото не е установено изпълнение на договора от ответниците за периода от смъртта на Д. И. /05.02.2020г./ до 4 напускане на жилището в [населено място] от ищцата /26.02.2020г./, поради което достигнал до извод за пълно виновно неизпълнение, като доказано основание за разваляне на договора по съдебен ред. В този смисъл постановил и крайния си акт.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадения отговор от касационната инстанция, като е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и нарушение на материалния закон.