Решение № 128 от 08.07.2009, Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. Провадия, 08.07.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на четвърти ноември, две хиляди и осма година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА

КОЛЕВА при участието на секретаря Е.К., като разгледа докладваното от съдията гр. д.

№ 576 по описа на ПРС за 2007 год. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е за делба, във фазата на допускането й.

Предявен е иск с правно основание чл. 69 от ЗН от С.К.З., с ЕГН: **********,***, П.К.П., с ЕГН: **********,***, Б.Ж.М., с ЕГН: **********,***, П.М.П., с ЕГН: **********,***, С.М.П., с ЕГН: **********,*** и Й.М.Ж., с ЕГН: **********,***, срещу П.Я.Х., с ЕГН: **********,***, Я.П.Я., с ЕГН: **********,***, С.П.К., с ЕГН: **********,***, Й.М.Ж., с ЕГН: **********,***, Е.Ж.Я., с ЕГН: **********,*** и М.Ж.Я., с ЕГН: **********,***, за делба на следните недвижими имоти: дворно място с площ 505 кв. м., находящо се в гр. Дългопол, Варненска област, включено в парцел XIII – 1050 в кв. 88 по плана на града; дворно място с площ 490 кв. м., находящо се в гр. ***, включено в парцел XIV – 1050 в кв. 88 по плана на града, ведно с изградените в него къща и стопански постройки. Претендира се още присъждане в полза на ищците на платимо от ответницата Й.М.Ж. месечно обезщетение за лишаването им от съответстващо на съсобственическите им квоти ползване на процесните имоти в размер на общо 100 лв., считано от 12.12.2007 г. до окончателното извършване на делбата, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК(1952 г.).

В учредилата производството искова молба се излага, че страните са законни наследници на Л. М. ***, починал на 22.06.2002 г. Твърди се, че приживе общият наследодател е придобил по давност собственически права върху гореописаните имоти, както и че тези права не са били разпоредени от него до датата на настъпилата му смърт. Спорещите не са в състояние да постигнат споразумение по ликвидирането на съсобствеността върху процесните недвижимости, възникнала по силата на настъпило универсално наследствено правоприемство, затова ищците желаят да го постигнат по съдебен ред. В с. з. предявеният иск се поддържа от проц. им представител – адв. С.З..

Ответницата

Й.М.Ж., чрез пълномощника си в процеса – адв. Д.И., желае спорната съсобственост да бъде прекратена чрез извършване на съдебна делба. Счита обаче, че такава следва да бъде допусната само между нея и законните наследници на покойната й сестра Елена М. Андонова, защото: със саморъчни завещания от 10.02.1993 г. и 05.03.1993 г. Л. М. ***, се е разпоредил в полза на трите си сестри - Й.М.Ж., М. М.И. и Е. М. А., съответно с ½ идеална част от – и с цялото движимо и недвижимо имущество, притежавано от него към момента на настъпилата му смърт. Облагодетелстваната от завещанията М.М.И. е починала преди завещателя и затова по отношение на нея разпорежданията не са произвели действие( чл. 20 от ЗН ). Делът й е уголемил тези на другите наследници по завещание. Така към 22.06.2002 г. процесните недвижимости са се оказали съпритежание на Й.М.Ж. и Е.

М. А. – при равни квоти от по ½ идеална част. Е. А. е починала през 2006 г. и е оставила за законни наследници преживял съпруг и двама низходящи – ответниците П.Я.Х., Я.П.Я. и С.П.К.. Всеки от тях, по силата на универсално наследствено правоприемство се легитимира понастоящем като собственик на 1/6 идеална част от спорните дворни места и сгради.

Ищците, както и ответниците Е.Ж.Я. и М.Ж.Я. следователно не са участници в съсобствеността и следва да бъдат изключени от делбата.

Ответниците

П.Я.Х., Я.П.Я., С.П.К., Е.Ж.Я. и М.Ж.Я. не изразяват становища по основателността на делбената претенция.

Като прецени основателността на наведените от страните доводи в доказателствения контекст на делото и съобразно казуистично приложимите законови разпоредби, настоящият състав формулира следните фактически и правни изводи по съществото на спора:

С нотариален акт „за право на собственост на недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка” № 120, том I, н. дело № 285/1960 г. по описа на Провадийски районен съдия (л. 13 от делото), Л. М.

***, е признат за собственик “по завещание и давностно владение” на следния недвижим имот, находящ се в с. ***парцел XV – 140( от 920 кв. м. ) и парцел XVIII – 140( от 730 кв. м. ) в квартал 19 по плана на селото, при общи граници за двата парцела: С. К., В.С., П. Н., улица и П.М.. Никой от съделителите не отрича на общия наследодател придобиването на собственическите права, удостоверено по цитирания нотариален акт.

Съобразно заключението на вещото лице К.М.В. по допуснатата СТЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, дворното място, описано в нотариален акт № 120, том I, н. дело №

285/1960 г. по описа на Провадийски районен съдия, е идентично с имоти: XIII – 1050, XIV – 1050 и XV – 1041 в кв. 88 по актуално действащия план на гр. ***( одобрен през 1976 г. ).

По силата на покупко – продажбена сделка, обективирана в нотариален акт № 51, том II, дело № 465/1977 г. по описа на ПРС, Л. М. Л. е прехвърлил на М. К. И. правото на собственост върху следния недвижим имот: незастроено дворно място, находящо се в гр. ***, Варненски окръг, съставляващо имот с пл. № 1041, при граници: С. К., улица и К.

В., цялото от 520 кв. м., включено в парцел XV – 1041 по плана на града. Валидността и действеността на съглашението не се оспорват.

Съобразно установеностите от предходното изложение съдът приема за доказано, че - към момента на настъпилата му смърт (22.06.2002 г.), общият за страните наследодател се легитимира като едноличен собственик на делбените УПИ XIII – 1050 и УПИ XIV – 1050 в кв. 88 по плана на гр. Дългопол, ведно с изградените в последния къща и стопански постройки.

От представените Удостоверение за наследници № 000596/14.09.2007 г., издадено от Община Дългопол, Удостоверение за наследници № 000595/14.09.2007 г., издадено от Община Дългопол, Удостоверение за наследници № 000598/14.09.2007 г., издадено от Община Дългопол, Удостоверение за наследници № 000594/14.09.2007 г., издадено от Община Дългопол и Удостоверение за наследници № 18411/01.10.2007 г., издадено от Община Варна( л. 5, 8, 9, 10 и 12 от делото ), се установява, че: Лазар М. ***, е починал на 22.06.2002 г. и е оставил за законни наследници само родственици по съребрена линия: сестрите Елена М.

Андонова и Й.М.Ж.; внуците на по – рано починалия( 14.01.1980 г. ) му брат П.М.

Лазаров – С.К.З., П.К.П., П.М.П., С.М.П. и Й.М.Ж.; низходящите на по – рано починалата( 27.10.2001 г. ) му сестра Мария М.И. – Е.Ж.Я. и М.Ж.Я..

Ищцата

Б.Ж.М. не е наследник по закон на общият за страните наследодател. Тя е преживяла съпруга на М.П.М. – племенник на Л. М. Л., който е починал преди последния, на 15.06.1994 г., пък макар и след своя баща П.М. Л.. За наследяване на Л. М. Л. по субституция са призовани само низходящите на М.П.М. - П.М.П., С.М.П. и Й.М.Ж.( чл. 10, ал. 2 от ЗН ).

Елена

М. ***, е починала на 19.07.2006 г., видно от Удостоверение за наследници № 000597/14.09.2007 г., издадено от Община Дългопол( л. 11 от делото ), и е оставила за законни наследници преживелия я съпруг П.Я.Х. и низходящите Я.П.Я. и С.П.К..

Със саморъчно завещание от 10.02.1993 г., представено в оригинал по делото от съхраняващия и обявилия го на 29.07.2002 г. съдия по вписванията при Служба по вписванията, гр. Провадия, Л. М. Л., с ЕГН: **********,***, се е разпоредил за след смъртта си в полза на своите сестри Й.М.Ж., М. М.И. и Е. М. А. с ½ идеална част от “всичкото си движимо и недвижимо имущество”.

В хода на настоящото производство не е повдигнат спор относно автентичността на горецитирания документ, поради което съдът приема, че същият е подписан от сочения за негов автор Лазар М. Лазаров, а съдържанието му е написано собственоръчно от същия.

Съищците са заявили становище, че процесното завещание е нищожно, защото “не е съобразено с разпоредбата на чл. 25 от ЗН – по отношение на задължителните реквизити”. Кой от реквизитите – означение на датата на съставяне на завещанието или подпис на завещателя, липсва според тях и защо, не са намерили за необходимо да уточнят.

Задължен да се произнесе по действителността на обсъжданото завещателно разпореждане, съдът се запозна с обективиращия го документ и установи, че той съдържа: двукратно ясно и недвусмилено посочена дата на съставяне – 10 II

1993 г. Изрично Л. М. Л. е оповестил в завещанието си, че тъкмо на тази дата – с пълно съзнание за акта, който извършва, прави разпореждане с имуществото, което притежава “по време след смъртта си”. Документът съдържа и подпис на автора, поставен след разпорежданията. Настоящият състав приема, че завещанието от 10.02.1993 г. удовлетворява формалните и съдържателни изисквания на чл. 25, ал. 1 от ЗН, т. е. не е нищожно по смисъла на чл. 42, б. “б” от ЗН. Дали е произвело действие, съдът предстои да прецени, след като изследва съвместимостта му с последващото – от 05.03.1993 г.( чл. 39 от ЗН ).

Със саморъчно завещание от 05.03.1993 г., представено в оригинал по делото от съхраняващия и обявилия го на 29.07.2002 г. съдия по вписванията при Служба по вписванията, гр. Провадия, Л. М. Л., с ЕГН: **********,***, се е разпоредил за след смъртта си в полза на своите сестри Й.М.Ж., Мария М.И. и Е. М. А. с “всичкото си движимо и недвижимо имущество”.

Съищците са заявили становище, че по – късно извършеното завещателно разпореждане е частно по смисъла на чл. 16, ал. 2 от ЗН, тъй като има за обекти конкретни имущества:

“къща с дворно место, нотариален акт № 51, том II, дело № 465/1977 г., парични суми в Спестовна каса и в банките”. Това разбиране е несъстоятелно. То интерпретира съвсем извънконтекстуално гореспоменатото изброяване, което безспорно е налице в съдържанието на завещанието от 05.03.1993 г. В същото Л. М. Л. двукратно и абсолютно категорично е заявил воля, трите му сестри да получат цялото имущество, което остане след смъртта му: “правя следните разпореждания с имуществото си, което притежавам по време на моята смърт, като завещавам на сестрите си да го наследят”; “на Й.М.Ж. . . ., М. М.И. . . . Е. М. А. . . . завещавам всичкото си движимо и недвижимо имущество, което притежавам на мое име”. Едва след това общият наследодател на страните е извършил цитираното от ищците изброяване. Поместено в контекста, то може да се възприеме единствено като примерно – с него Л. Л. само е целял да поясни, какво притежава към момента на съставяне на завещанието.

Съдът приема, че завещателното разпореждане от 05.03.1993 г. се отнася до цялото имущество на завещателя, т. е. е общо.

Автентичността на по – късно съставеното завещание не се оспорва. Настоящият състав приема, че то е написано и подписано собственоръчно от сочения за негов автор Л. М. Л., с ЕГН: **********.

По отношение на завещанието от 05.03.1993 г. от страна на съищците отново се поддържа становището, че същото е нищожно, защото “не е съобразено с разпоредбата на чл. 25 от ЗН – по отношение на задължителните реквизити”. Както и досежно завещанието от 10.02.1993 г., конкретика в обосноваването на това становище няма.

Задължен да се произнесе по действителността на обсъжданото завещателно разпореждане, съдът се запозна с обективиращия го документ и установи, че той съдържа: ясно и недвусмилено посочена дата на съставяне – 05 III

1993 г. Изрично Л. М. Л. е оповестил в завещанието си, че тъкмо на тази дата – с пълно съзнание за акта, който извършва, прави разпореждане с имуществото, което притежава “по време на смъртта си”. Документът съдържа и подпис на автора, поставен след разпорежданията. Настоящият състав приема, че завещанието от 05.03.1993 г. удовлетворява формалните и съдържателни изисквания на чл. 25, ал. 1 от ЗН, т. е. не е нищожно по смисъла на чл. 42, б. “б” от ЗН. Преценката на съда, основана на разпоредбата на чл. 39 от ЗН, е, че същото отменя предходното – от 10.02.1993 г. Двете завещания са несъвместими, защото по тях са разпоредени едни и същи права, макар и в различен обем. Действено е по – късно съставеното, с което Л. М. Л. е завещал на трите си сестри цялото си движимо и недвижимо имущество.

Разпечатката съдържа 45 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5bf03334-3a70-4287-a467-00e690ec5586