Решение № 260581 от 07.04.2023, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр. София, 07.04.2023г.

В

ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД,

ГК, І-22 с-в, в публично заседание на четвърти април две хиляди и дванадесет и трета година в състав: председател:

СТЕФАН

ШЕКЕРДЖИЙСКИ при секретаря Вяра Баева и в присъствието на прокурора __________, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1517 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното: иск с пр.осн. чл. 45 от ЗЗД:

Ищецът

- Л.Й.Д., в исковата си молба и уточнения на същата от 28.10.2021г.

(14.05.2021г.), 18.11.2021г. и 04..03.2022г., твърди, че била придобила научната степен

„доктор на филологическите науки“, която била по-висока от научното звание

„професор“.

Излагат се твърдения, че била дъщеря на „враг на народа“, което имало някакво отношение. 21 години имала забрана да разработва българистични научни изследвания.

Обширно е изложено личното щ негативно отношение към ответницата, като, по разбиранията на решаващия орган, са използвани квалификации, които надхвърлят допустимото за изразяване в искова молба.

Имала

28 години трудов стаж, а институтът трябвало да щ признае още 21 години.

Твърди още, че била подложена на психическа тормоз и политическа репресия.

Излагат се обидни твърдения към съдията, който е оставил без уважение исковата щ молба по отношение на законността на уволнението щ, като признава, че не се е явила на работа два последователни дни.

В следващата молба (от 18.11.2021г.) се излагат обидни квалификации по отношение на първия, назначен и особен процесуален представител, а след това се връща в изложението си, към личността на ответницата.

Съобразно всичко посочено, ищцата счита, че е претърпяла емоционални страдания.

Основна причина за това била писмото – изх.

№ РД-08-300/11.01.2021г. В него имало обидни изрази и твърдения.

Било авторско и публикувано, което щяло да доведе до негативна реакция в обществото.

По тази причина претендира заплащане на сумата от 30 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди.

Ответникът – Л. С.А.-В., оспорва иска:

- претенцията била нередовна, тъй като не било ясно дали искът е в лично качество насочен срещу нея или като директор на Институт към БАН;

- институтът нямал договорни отношения с ищцата, свързани с научна дейност;

- проблемното писмо не съдържала обидни квалификации и термини;

- нямала степен доктор на науките, като това било и известно на съда обстоятелство (гр.д. № 10700/21г.);

- писмото не било публикувано;

- навежда и други правни доводи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал.

3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Видно от съдържанието на процесното писмо (изх. № РД-08-300/11.01.2021г.), то е във връзка със запитване на Зам.председ. на БАН.

В него се сочи, че искането за обявяване на конкурс за професор по политолингвистика и евролингвистика и за създаване на такава секция на ищцата е познато, тъй като е поредно от много такива, които го предхождат.

Посочват се приоритетите на Института за български език и в какво се изразява дейността му.

Това включва и съответните издадени монографични изследвания.

Не се предвижда преструктуриране на секции и създаване на нови. Обръща се внимание на ограничения бюджет. По тази причина темите, предмет на кореспонденцията на ищцата, не са приоритетни и на дневен ред.

Споменава се, по-нататък, че след дисциплинарното уволнение на ищцата през 2000г., отношенията на института с нея са обтегнати, следствие на стотици страници писма и жалби, съдържащи претенции от всякакъв характер, клевети и обиди … От десетките дела, водени от нея се установило, че тя, след 2000г., не е работила в научен институт на БАН и няма придобита научна степен

„доктор на науките“.

Част от мотивите на Решение на СГС от 13.02.2023г. по гр.д.

№ 10700 по описа за 2021г., влязло в сила 06.03.2023г., са следните:

Ищцата не притежава научната степен „доктор на филологическите науки“ – видно от Протокол от 10.10.2002г. на МС ВАК.

Депозирани е жалба съответно пред ВАС

(Определение № 5547 от 04.06.20003г. по адм.д. № 10739/2002г.) и петчленен състав на ВАС (Определение № 7929 от 25.07.2003г. по адм.д. № 6326/2003г.). Тя е оставена без разглеждане.

В тази връзка и Решение № 10236 на ВАС петчленен състав от 13.11.2003г. по адм.д. № 8703/2003г.

Ищцата е работила като научен сътрудник I степен в „Институт за български език Проф. Любомир Андрейчин“ и е била уволнена на 09.11.2000г., като искът да се отмени уволнението е бил отхвърлен

(Решение на СРС от 02.08.2002г. по гр.д. № 11716/2000г., влязло в сила на 22.05.2006г.).

Това са общоизвестни за страните и съда обстоятелства.

На решаващия орган, освен това, е служебно известно, че решението е обжалвано на две инстанции, които са го потвърдили.

Извършена е служебна справка (само в ЕИСС), от която е видно, че г-жа Д. е инициирала 19 производства (от средата на 2021г. до момента) – л. 195-6. от правна страна:

Исковата молба е насочена пряко по отношение на ответницата и то в лично качество.

Твърденията са, че са изложението в процесното писмо, щ е причинило емоционален дисконфорт.

От тази гледна точка исковата молба е редовна.

Искът е действително е нередовен, но по друга причина: не е ясно (на са изложени твърдения) кои точно фрази и термини в писмото притесняват ищцата, кои са неверни и кои обидни. По въпроса обаче е постановено Определение на САС по гр.д.

№ 1494/21г. (чл. 278, ал. 3 от ГПК).

В писмото не се излагат никакви обидни или неприятни квалификации, с изключение на констатацията, че ищцата злоупотребява с процесуални права като генерира множество искови молби и жалби – това е служебно известно на настоящия състав