Решение № 4176 от 21.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4176 гр. Варна, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20223110101712 по описа за 2022 година

Ищците твърдят, че са собственици на 34%ид.ч. от дворно място с административен адрес гр.Варна, Вилна зона, ***, цялото с площ от 744кв.м. с кадастрален идентификатор 10135.2564.*** по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. В дворното място е изградена жилищна сграда на пет етажа с 20 апартамента.

Собствеността върху дворното място не е разпредЕ. по смисъла на чл.38 от ЗС, като някои от етажните собственици не са придобили дворно място. В двора извън частта, която е необходима за ползването на сградата са организирани 8 броя открити паркоместа, до които те не могат да се доберат, тъй като всички паркират на тях, без да се съобразяват, че те имат най-голяма квота от него. Ползването на тези паркоместа не е разпределено. Сочи, че тази част от дворното място, която по предназначението си не е пряко необходима за обслужването на сградата, няма статут на обща част, а е съсобствена на собствениците на земята и ползването й се разпределя по реда на чл.32 ал.2 от ЗС. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗС, дворното място е обща част по предназначение, но същевременно това правило е валидно за частта от дворното място, нужна за ползване на сградата по предназначение и за осигуряване на достъпа до нея. Останалата част от него е обща част на етажната собственост само ако е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на земята, в противен случай незастроената част от дворното място, извън тази, която е необходима за ползването на сградата по предназначение и за осигуряване на достъпа до нея, е в режим на обикновена съсобственост и ползването й може да бъде разпределено с договор между съсобствениците, по решение на мнозинството, притежаващо повече от половината от вещта, или с решение на съда по реда на чл.32, ал.2 ЗС.

1

Молят съда, да постанови решение, с което да извърши разпределение на правоползването съобразно квотата в съсобствеността върху дворното място на паркоместата в двора, като предостави за ползване на ищците три броя паркоместа.

По реда на чл.131 от ГПК отговор е подал ответникът Г.Н., който твърди, че оспорва изцяло предявеният иск. Сочи, че незастроеното дворното място има функция на прилежаща площ и има за цел обслужване на сградата и нейните собственици на самостоятелни обекти. Използването на земята от суперфициарния собственик не може да е безпределно, а следва да се простира единствено в рамките на необходимото ограничаване на правото на собственика на земята да я използва. Ползването на чужд имот е допустимо в обема на необходимото за ползването на сградата пространство. Законът за устройство на територията създава ред по който да се определят прилежащите площи към съществуващите сгради. Така в чл.22, ал.7 ЗУТ е сторено препращане за определянето на размера на прилежащите площи към съществуващите сгради към Наредба №7/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Според смисъла, вложен в ЗУТ, прилежащата площ към сградите следва да се приеме за площ, необходима за обслужването на съответната сграда, изричното посочване на закона, че тези правила касаят и съществуващи сгради, води до извода за приложимост на нормите на Наредба №7/2003г. и при определяне на площите, за които правото на ползване на собственика на земята следва да бъде ограничено при разделна собственост между земята и постройките върху нея. Сочи, че разгърната застроена площ на сградата е 2 253.86кв.м., като задължително следва да се определи свободната незастроена площ извън площта за обслужване на сградата ако има такава. Целият поземлен имот е с площ от 745кв.м. Твърди, че според одобрения инвестиционен проект от 16.5.2013г. и обяснителната записка към него сградата е за сезонен отдих и е предвидена за 66 легла и 8 паркоместа, като едното е инвалидно. Според титулите им за собственост ищците по проект в техните СО са предвидени под 10 легла. /2 за апартамент 7 и 6 за Апартамент 20/. Според обяснителната записка към инвестиционния проект на 5-10 легла се полага 1 паркомясто. В този ред на мисли на ищците се полага не повече от 1 паркомясто. Сочи, че към настоящия момент ищците са собственици само на Апартамент 7 на етаж втори със ЗП от 69.23кв.м., както и Апартамент 20 на етаж 4-5 / мезонет със застроена площ от 492кв.м. Според инвестиционния проект за ап.7 са предвидени 2 легла а за ап.20 / мезонет/ - 6 легла. Счита за неправилно тълкуването на буквата на закона от страна на ищците, че в конкретния случай решаващ фактор за разпределение ползването на паркоместата са процента от правото на собственост върху дворното място. Твърди, че основен критерии е възприет още със самото проектиране е именно, че паркоместата са предвидени на брой легла, а не на процент собственост от дворното място и по тази причина на ищците не може да се разреши ползването на 3 паркоместа.

Твърди, че незастроена свободна площ за разпределение от ПИ няма. Сочи, че ако критерият за ползване външните паркоместа е именно на 5-10 легла да се полага по 1 паркомясто, както е съгласно обяснителната записка към инвестиционния проект тогава отговора е, че на ищците се полага 1 паркомясто.

Отв.Р.Х. също е подала отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който излага възражения напълно идентични с тези на отв.Г.Н. описани по-горе.

Отговор по реда на чл.131 от ГПК е подал и отв.Яв.С., който също е 2 изложил идентични с тези на горните двама ответници възражения, като такъв са подали и отв.Ст.Н. и Р.Н., Г.П., Н.Д., Р.Ж., Алб.С., Р.Д., Р.Х..

Ответникът Ол.К. в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор в който сочи, че 5 от общо двадесет и петимата собственици на самостоятелни обекти в построената сграда вкл. и той, не притежава право на собственост върху ид.ч. от дворното място. Останалите етажни собственици обаче, сред които и ищците, притежават ид.ч. и от дворното място. Твърди, че от представените от ищците писмени доказателства не се установява да има лица с право на собственост върху идеални части от дворното място, които да не са собственици и на самостоятелни обекти в построената в същото жилищна сграда. От представените с исковата молба писмени доказателства не става ясно дали е допуснато изменение на архитектурния проект на сградата по време на строителството чрез обособяването на осем броя открити паркоместа в незастроената част от процесното дворно място или такива паркоместа са само фактически организирани на място, без техният статут и предназначение да е уреден със съответни строителни книжа. Твърди, че ако бъде извършено разпределение на ползването между съсобствениците на дворното място именно под формата на паркоместа, то във всеки случай следва да бъде обезпечено и правото на всички собственици на самостоятелни обекти в сградата да ползват онази незастроена част от дворното място, необходима за нормалната експлоатация на сградата, т.е. служеща за осъществяване на достъп до общите части на сградата и самостоятелните обекти в нея.

Възразява, че процесното дворно място е обща част на изградената в него жилищна сграда и заради това не може ползването му да се разпределя по реда на чл.32, ал.2 ЗС, а следва решението за неговото ползване да бъде взето от общо събрание на етажната собственост по реда на ЗУЕС. В тази връзка и по - конкретно: Според, особения представител, дворът следва да се третира като обща част на сградата по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС, тъй като всички негови съсобственици, са и етажни собственици, а смисълът на вложеното тълкуване в съдебната практика е, че не може дворът да е обща част на сграда, тогава когато някои от неговите собственици не са и собственици на самостоятелния обект в сграда. Счита, че не може да се отрече статута на обща част на двора, само защото има етажни собственици, които не са собственици и на ид.ч. от двора, тъй като поначало тези лица нямат самостоятелни права по отношение на двора, за да може неговият статут да се предопределя от техните права. Счита, че ако се пристъпи към разпределяне правото на ползване на дворното място по реда на чл.32, ал.2 ЗС, то правата му на собственик на самостоятелен обект в сградата следва да бъдат охранени.

Следва да бъде отчетено правото му като лице, притежаващо самостоятелен обект в сградата. Счита, при извършване на преценка на целесъобразността на избрания вариант за разпределяне ползването на дворно място по реда на чл.32, ал.2 ЗС, следва да вземе предвид начина, по който ще се осъществява достъпът до самостоятелните жилищни обекти в построената в това дворно място сграда, осигурявайки, доколкото това е възможно, право на всички спорещи страни да ползват главния вход на сградата и общото й стълбище, както и по възможност еднакъв достъп до жилищните помещения, както и до помещенията в тавана и зимника. Разпределението на ползването на съсобствено дворно място няма за цел единствено да бъде предоставена възможност на всеки съсобственик да ползва незастроената част от него съобразно притежаваните права в съсобствеността. Следва да бъде взето предвид и предназначението на дворното място, начинът по който по волята 3 на съсобствениците то се използва, включително и обстоятелството дали дворното място е застроено, като бъде осигурена възможност на всеки съсобственик да ползва построените и притежавани в индивидуална собственост самостоятелни обекти в него. Недопустимо е в производство по чл.32, ал.2 ЗС да се създават пречки и затруднения за ползването на притежавани в индивидуална собственост постройки в съсобственото дворно място, по - големи от необходимите за осигуряване правото и на другия съсобственик да ползва съсобствената вещ. След като дворното място е застроено, то има за предназначение наред с евентуалната възможност да ползва част от него със стопанска цел, и да обслужва постройките, поради което разпределението на ползването на незастроената му част следва да се извърши по начин в еднаква степен да бъдат зачитани правата на всички съсобственици, включително и за достъп до притежаваните в индивидуална собственост постройки и самостоятелни 4 обекти в тях.

Особеният представител на отв.Ир.С. е подал отговор по реда на чл.131 от ГПК, в който също сочи, че разпределянето на ползването следва да се извърши между всички съсобственици на апартаменти, а не само между съсобствениците на ид.ч. от дворното място.

Особеният представител на отв.М.Д. е подал отговор по реда на чл.131 от ГПК, в който също сочи, че дворното място е обслужващо сградата, а в условията на евентуалност моли разпределянето на ползването да се извърши между всички съсобственици на апартаменти.

Особеният представител на отв.Л.Н. е подал отговор по реда на чл.131 от ГПК, в който също сочи, че дворното място е обслужващо сградата, а разпределянето на ползването следва да се извърши между всички съсобственици.

Особените представители на отв.Ел.Б. и Д.П. са подали отговори по реда на чл.131 от ГПК, в който също сочи, че дворното място е обслужващо сградата, а разпределянето на ползването следва да се извърши между всички съсобственици и считат иска за „висящо неоснователен“.

Ответниците Д. Дим.Д. и С. П. Г. не са подали отговори в срока по чл.131 от ГПК, като в хода на производството са починали и на тяхно място като ответници са привлечени Т. К. Д., И. Д. Д. и Н. Д. Д. като наследници на Д. Дим.Д. и Г. Т. Г. и А. С. Г. като наследници на С. П.Г..

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.32, ал.2 от ЗС.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна на осн.чл.235, ал.2 от ГПК следното:

Ищците с представения от тях нот.акт №42, т.І, рег.№1619, д.№38/2013г. се легитимират като съсобственици в: поземлен имот с идентификатор 10135.2564.*** находящ се в гр.Варна, „Вилна зона“, *** с площ от 480кв.м. при квоти от 60.82% за Сл.В., 19.59% за Л. С. и 19.59% за Ф. С. поземлен имот 10135.2564.*** находящ се в гр.Варна, „Вилна зона“, *** с площ от 744кв.м. при квоти от 60.82% за Сл.В., 19.59%ид.ч. за Л. С. и 19.59% за Ф. С.. Представен е нотариален акт, в който е обективирана сделка чрез която Л.С., Сл.В. и Ф.С. се разпореждат в полза на ТД с 493.60кв.м. идеални части от собствеността си в имот 10135.2564.***, като това е 4 направено с цел извършването на строеж, който както е видно от представените документи е реализиран.