Протокол № 80 от 19.04.2021, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 381/2020
- Вид
- Протокол № 80
- Подписан
- 19.04.2021
- В сила
- 19.04.2021
- Състав
- Емил Димитров Стоев
Цитирани разпоредби
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.290 · Наказателен кодекс
- чл.301, ал.1, пр.1 · Наказателен кодекс
- чл.247 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.276 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 80 гр. Разград , 16.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Съдебни заседатели:
Емил Д. Стоев
Айлин Азмиева
Джеляйдинова
Свилен Любенов Витанов при участието на секретаря Мариан В. Найденов и прокурора Емилиян Димитров Грънчаров (ОП-Разград)
Сложи за разглеждане докладваното от Емил Д. Стоев Наказателно дело от общ характер № 20203300200381 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ЗА РзОП се явява прокурор Ем. Г..
ПОДСЪДИМИЯТ С. Д. К. се явява лично със защитник адвокат Й..
СВИДЕТЕЛИТЕ Ш. Ю. Х., Х. Ю. Х. и Ф. М. Ю., редовно призовани за 10:30ч., не се явяват.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Да се даде ход на делото.
АДВ. Й.: Нямаме искания за отводи. Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ НАМИРА, че няма процесуални пречки по даване ход на делото.
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
В ЗАЛАТА СЕ ЯВЯВАТ свидетелите Ш. Ю. Х., Х. Ю. Х. и Ф. М. Ю..
СЪДЪТ СНЕ самоличност на свидетелите.
Х. Ю. Х.: 37г., неженен,неосъждан, б.р.
Ш. Ю. Х.: 31г., неженен, неосъждан, б.р.
Ф. М. Ю.: 58г., неосъждана, б.р.
ПРЕДУПРЕДИ свидетелите за наказателната отговорност, която носят по чл.290 от 1
НК.
СВИДЕТЕЛИТЕ ОБЕЩАХА да говорят истината и се изведоха от залата.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили извадка от картен лист от ДГС „Сеслав“, гр.Кубрат, извадка от системата за GPS координати за автомобил „Лада Нива“ с ДК№ Р 0571 РК от РДВ-Русе, както и писмо от ОД“БХ“, че лицето Ш. Ю. Х. притежава животновъден обект с регистрация №7447-0142 и е деактивиран към 01.01.2020г.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.
АДВ. Й.: Не възразявам по изисканите приложени доказателства да бъдат приложени по делото. Считам, че са относими по предмета на настоящото дело. След разпита на свидетелите ще предявим нови искания за нови доказателства.
СЪДЪТ на основание чл.276 НПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Съдебното производство е образувано на основание чл.247 от НПК по внесен обвинителен акт по ДП №275 Зм-124/2020г. по описа на РУ на МВР-Исперих срещу С. Д. К. от гр.Исперих по обвинение за това, че през периода 16-17.05.2020г. извършил престъпление по чл.301, ал.1, пр.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
На основание чл.276, ал.2 СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ възможност на прокурора да изложи обстоятелствата, включени в обвинението.
ПРОКУРОРЪТ: Накратко обстоятелствата са следните. Подсъдимият К. заемал длъжността главен специалист горски инспектор РДГ-Русе, ДДС „Сеслав“. На 16.05.2020г. той изпълнявал служебните си задължения от землището на Старо селище, където извършвал контролна дейност. На същата дата в подотдел 1054“Г“, който бил в землището в района на горското стопанство Сеслав. Този участък бил горска територия, имало издадена заповед от кмета на Исперих, с която било забранено пасище на животни. Свидетелят Х.Х. независимо от това извършвал паша на стадо кози, собственост на неговия брат Ш.Х..
Обвиняемият забелязал това, възползвал се от обстоятелството, че свидетелят Х. е сам и решил да му поиска животни в дар, за да не му състави АУАН от Закона за горите. В изпълнение на намисленото той отишъл при него, уведомил го, че е извършил нарушение, че следва да бъде санкциониран, обяснил, че глобите са от 5 000 до 10 000лв. От своя страна свидетелят Х. му заявил, че животните са на неговия брат свидетелят Ш.Х.. Като разбрал това подсъдимият без да съставя АУАН си зА.ал, като по-късно се свързал със свидетеля Ш.Х. и на него обяснил какво се е случило и поискал да се срещнат и се срещнали в Старо селище. След проведен разговор, по време на който подсъдимият отново поискал животни от свидетеля Х., се разбрали той действително да му даде такива. Тъй като на 16.05.2020г. подсъдимият бил възпрепятстван той отишъл на следващия ден до дома на свидетеля Х. с личния си автомобил, огледал животните, избрал си най-голямото от тях, но свидетелят отказал да му го даде. Тогава подсъдимият си избрал едно мъжко и жено женско, натоварил ги в автомобила и ги откарал в дома си в с.Хърсово, ул. „Ал. Стамболийски“. Накратко това са обстоятелствата по делото, с оглед на което подсъдимият К. е обвинен за това, че през 2 периода 16-17.05.2020г. в Старо селище в качеството си на длъжностно лице - главен специалист горски инспектор в РДГ-Русе, ДДС Сеслав, поискал един брой женско и един брой мъжко яре на обща стойност 86.30лв., който дар не му се следва, за да не извърши действия по служба – за да не състави АУАН на Ш.Х. за установено административно нарушение по чл.124, т.4 ЗГорите, изразяващо се в паша в горска територия - престъпление по чл.301, ал.1, пр.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
ПОДСЪДИМИЯТ С.К.: Разбирам в какво съм обвинен. Желая да дам обяснения по обвинението. Това, че на дата 16.05.2020г. бях със служебния си автомобил. Поради пандемията не бях с двамата си колеги, те бяха в Разград. Аз бях на район Исперих.
Работата ми е контрол върху горския фонд и евентуални проверки. Фактически на същия ден бях от 10ч. на работа. Първо отидох в Кара Михал, където има сечище 1157“Ж“ в землището на Кара Михал. Извърших проверка на сечището. То е непосредствено до края на селото, има водоем. Фактически от сечището в Кара Михал имах сигнал, че събота и неделя почивните дни се извършват с един превозен билет няколко курса от ДГС „Воден“. Тъй като стопанството на Воден ловното има портал в Старо селище, реших да отида и да видя дали наистина се извършват с едни превозен билет няколко пъти да возят дървесина. Като влязох в Старо селище непосредствено към пътя за староселския портал до табелата на Старо селище има селски водоем. До селския водоем имаше три стада овце крави и кози. Часът беше около 12:30-13ч. Спрях до тях. Бяха седнали на едно място, обядваха и пиеха бира в периферията на гората до водоема. Животните пладнуваха, бяха в покой на поляната. Бяха пили вода от водоема. След като ги поздравих им казах: „Момчета, знаете ли, че според закона не трябва да се извършва паша с влизането в горския фонд. Не сте в нарушение, спокойно. Влизането се изисква с писмено решение на горското стопанство за паша и санкциите са скъпи. Внимавайте, не сте в нарушение. За кравите глобата е толкова, за овцете толкова и за козите толкова“ им казах. Обясних им, че ако се извършва паша евентуално трябва да питат съответната юрисдикция на кого се пада собственост гората. Гората непосредствено зад нас беше на ДВС Воден – 108“В“. Във водоема имаше защитен вид патица, която е в червената книга за нашия район и ги помолих ако е възможно когато поят животните, понеже майката води 7 малки, да не ги бият със сопата. Миналата година имаше пак и изчезнаха изведнъж. Те казаха: „Ние като поим животните, не ги бием със сопата.“ Питах ги тримата пастири, между стадото на поляната се виждаха две малки кученца, неопределена порода. Питах един от пастирите на кого са. Те казаха, че идват с животните.
Казах, че по принцип трябва да имат спъвачки. При разговора с пастирите не съм искал нищо от тях, само съм им разяснил, че ако се влиза от горския фонд да се интересуват, коя е юрисдикцията и аз ще им кажа както ги пратих във Воден и да си изискат годишно позволително за паша и да питат къде е възможно да се извършва такава. Аз не съм ги хванал в нарушение. Единствената ми забележка беше да не унищожават защитения вид патица и ако извършват паша в горския фонд, да отидат в съответното стопанство и да питат дали ще може да им се издаде документа. Когато видях животните, те бяха в покой на поляната и не бяха в горския фонд да унищожават фиданки и ценни дървесни видове. Така посоченото ми обвинение, че съм бил в 1054“Г“, собственост на ДЛС Сеслав не е вярно, не 3 съм бил там. Близките три години не съм ходил там. Мястото на така посоченото обвинение 1054“Г“ се обработва и е в съвсем друга посока, посока Малко Йонково. Аз бях в посока Исперих, към староселския портал, непосредствено до водоема и там даже има табела на бившето сметище. Не съм ги проверявал на горския фонд, не са били в нарушение, нищо не съм искал от тях. След това им казах: „Щом не биете малките на червения ангъч, няма проблем. Аз ще отида да ги снимам и ще се върна.“ Отидох до водоема и се върнах, снимах ги, върнах се и при разговора, който проведох с пастира на козите видимо не може да се справя добре с българския език и беше притеснен. Попитах го кой е собственика на животните. Той ми каза: „Брат ми.“ Козите били негови. Също така попитах и краварите и овчаря кои са собствениците. Принципно питах. Брат му на пастира на козите беше видимо притеснен, както казах и му казах: “Имаш ли телефона на собственика на козите?“ Той ми каза: „Да, ще ти го дам.“ „Добре, аз ще му звънна да обясня, че влизането в горския фонд е забранено.“ Тогава предприех тръгване към староселския портал. Питах ги да се уверя дали влизат в гората. Питах ги въпрос има ли гъби в гората. Те ми казаха „не знаем“. Логично, не влизат, така си обясних. По принцип имаше гъби, сезонът беше на манатарките, имаше гъби.
Тогава предприех тръгване към староселския портал. Запалих автомобила и тръгнах към староселския портал. Беше валял дъжд преди три-четири дена. Локвите бяха пълни с вода.
При пътуването ми видях, че локвите към староселския портал не са разплисквани, не е извършвано скорошно извозване и се върнах към Старо селище да видя дали има носени дърва по домовете по местното население. Минах през две-три улици. Такива дърва не можах да видя. След което звъннах на Ш., на собственика, и му казах: „Може ли да се видим, Вие сте собственикът на козите, аз съм горския инспектор?“ Той каза: „Добре. След 20 минути в центъра.“ Някъде ходил по работа. Дойде в центъра и се видяхме. Казах му:
„Добър ден“ и той каза „добър ден“. Казах му: „Ш.е, знаеш ли, че пашата на кози е забранена в цяла България?“ Той ми каза: „Да, знам, те и от Воден ми правят забележка.“ „Значи на поляната може да пасеш, няма никакъв проблем, в горския фонд ако бъдеш хванат, ще бъдеш санкциониран. Санкциите са високи.“ Поясних му: „Не си в нарушение, не се притеснявай, не си в нарушение. Брат ти беше притеснен, обаче викам няма защо, защото не съм те заловил в горския фонд да извършваш паша.“ Питах го къде е ходил по обяд. Той ми каза, че е ходил да подстригва овце. При положение, че Ш. не е в нарушение, разговорът мина в личен план. Питах го, тъй като имам един брой овца, питах го дали не може да я подстриже и ако има други овце той ми каза, че имал и мъжко, да се заплоди моята овца при него. Мисли 10-15 секунди, казах ми: „Защо не я дадеш на друго място.“ Викам: „На друго място ги крадат.“ След това ми каза „добре“. „За подстригването и за заплождането стигат ли 60лв?“, той ми каза „да“. „Добре.“ След като му казах това, му казах: „Вече в България забраниха гледането на прасета, по строго определен начин се гледат прасетата. Това е, викам, първата година, когато не сме си взели, защото не можем да спазим изискванията.“ Попитах го: „Ш.е, тия кози имат ли ярета?“ Той ми каза: „Да, имат. Една част продадох, останаха една част.“ „Добре“ му казах. Той каза: „Сега ли ще дойдеш да ги видиш.“ Аз му казах: „Не, евентуално когато почивам. Трябва да говоря и с родителите ми дали ще вземат да купят да ги гледат или не.“ От там аз тръгнах към село Лудогорци. Имах евентуален 4 сигнал. Основното ми посещение затова беше там на староселския портал за извозване на дървесина с един билет няколко пъти или без билет. Застанах в центъра на Лудогорци и изчаках час и половина да видя дали някое МПС ще дойде и да го проверя. През това време, което изчаквах, бях седнал непосредствено на пейка и пиех кафе. Около мен имаше хора от местното население от Лудогорци. Час и половина не дойде никакво МПС от староселския портал. След това реших да отида към с.Голям Поровец. На влизане в селото има горски път и от там повечето от нарушителите от там влизат. Изчаках в Голям Поровец близо час, не мога точно да си спомня колко, след което смяната ми свърши и предприех да се прибера в Исперих и прибрах служебния автомобил. За въпросния ден по време на работа това се е случило. Не съм искал нищо от проверяваните лица с парична стойност. След това се прибрах вкъщи. Прибрах служебния автомобил, който е до определен час. Взех си личния автомобил и се прибрах на с.Хърсово, където гледам пчели. Евентуално нещо да помогна на нашите. Като се прибрах казах на нашите, че понеже нямаме прасе, има възможност да закупим едно-две малки яренца да ги гледаме за нова година. Те ми казаха „добре“. Аз бях изморен след смяната и си легнах да си почина. На следващия ден – 17 имах лична работа по пчелните кошери, след което говорих с нашите с родителите ми и те ми казаха да отида да закупя едно-две животни да гледат за евентуално към нова година. Преди това за първи май си закупих от с.Лудогорци агне за 150лв., 20 килограма от пастир. Точно пак така от поляната с личния автомобил, не в горския фонд. Попитах го дали продава, човекът ми каза: