Определение № 3234 от 25.07.2017, Софийски градски съд

П

Р О Т

О К О Л

Гр. София,

25 юли 2017 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 9 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети юли две хиляди и седемнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

Секретар: Гергана Цветкова

Прокурор: Лилия Дамянова сложи за разглеждане докладваното от съдия Кехайова НЧД № 3097 по описа за 2017 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

ОСЪДЕНИЯТ А.Ш., доведен от местата за лишаване от свобода, се явява лично и с адв. К.А. с пълномощно по делото.

В залата се явява се преводач Т.Д.Г. от фарси на български и обратно.

НАЧАЛНИКЪТ на затвора-София, редовно уведомен от предходното съдебно заседание, не се явява. Представлява се от М.Г., с пълномощно от днешното съдебно заседание.

За СГП – прокурор

Лилия Дамянова.

СЪДЪТ докладва постъпили справки относно изтърпяната част на наказанието „лишаване от свобода” от осъдения Ш. към датата на днешното съдебно заседание; справка за начислено възнаграждение и зачетени работни дни; план на присъдата по отношение на лишения от свобода Ш.; схема за оценяване на вероятността за ново осъждане по отношение на осъдения и медицинско свидетелство.

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като намери, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА със снета по делото самоличност и разяснени права.

ПРЕВОДАЧЪТ със снета самоличност и с разяснена наказателна отговорност от предходното съдебно заседание по реда на чл. 290, ал.2 от НК.

ПРОКУРОРЪТ и Представителят на началника на затвора-София (поотделно): Нямаме доказателствени искания.

ЗАЩИТАТА: Представям и моля съда да приеме становище на Омбудсмана на РБ с изх. № 5200/06.07.17 г., същото е по отношение на жалба от лишения от свобода Д.П., но касае всички лишени от свобода и свързано с начина на нормиране на съда в СЦЗ, във връзка с изпълнението на договора за торбите, който се споменава, че бил отказал лишеният от свобода. Важното е, че в него много добре се обясняват и много хубаво, проблемите, които са възникнали в затвора.

Искам да обърна внимание на т.3 от становището – а именно, че се предлага възобновяване на всички дисциплинарни производства на основание чл. 100 вр. чл.99, т.1 от АНП с цел съобразяване с изискванията на Конвенцията относно принудителния и задължителен труд.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да не го приемате, тъй като е неотносимо към настоящото производство.

Представителят на началника на затвора-София: Присъединявам се към становището на представителя на СГП. Считам, че писмото е неотносимо към предмета на делото в чл. 439а НПК изрично изброява доказателствата, които са необходими, за да се докаже дали едно лице се поправя в местата за лишаване от свобода.

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Присъединявам се към становището на защитата си. Да се приеме представеното от защитата ми доказателство.

СЪДЪТ като изслуша становището на страните, намира че така представеното становище на Омбудсмана на РБ е неотносимо към предмета на доказване, доколкото е адресирано персонално до лицето Д.П., и е по конкретен повод, а именно негова жалба № 5200/17 г. до Омбудсмана на РБ. С оглед изложеното и с оглед неотносимостта на представеното становище към предмета на настоящето производство и на основание чл. 275 от НПК

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото така представеното и подробно описано по-горе от защитата на лишения от свобода писмено становище на Омбудсмана на РБ с изх. № 5200/06.07.17 г.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме други доказателствени искания.

СЪДЪТ с оглед изявлението на страните и като намери, че са изпълнени предпоставките на чл. 271-275 НПК, и на основание чл. 276 НПК

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

Делото се докладва с прочитане на молбата от лишения от свобода

А. Ш..

(Прочете се.)

ЗАЩИТАТА: Поддържам молбата. Нямаме други доказателствени искания.

ПРОКУРОРЪТ и Представителят на началника на затвора-София (поотделно): Оспорваме молбата. Нямаме доказателствени искания.

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Поддържам молбата. Нямам доказателствени искания.

СЪДЪТ с оглед изявлението на страните и обстоятелството, че заявяват, че нямат искания за събиране на нови доказателства, и на основание чл. 283 НПК О П Р Е Д Е

Л И:

ПРОЧИТА И ПРИЕМА съдържащите се по делото писмени доказателства.

СЪДЪТ като намери делото за изяснено от фактическа страна ОПРЕДЕЛИ

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ЗАЩИТАТА: Моля да уважите молбата за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода А.Ш..

Видно от представените доказателства същият изпълнява формалните изисквания на закона. Остатъкът, който има към присъдата е минимален – месец, и считам, че следва да му бъде уважена молбата.

Моля по отношение на риска, който е посочен да вземете предвид, че формулярът на оценка на риска следва да е документ с приблизително 30 страници, предполагам че това, което е представено е изготвено, само защото го поискахме в предното съдебно заседание и е изготвено междувременно.

Въпреки здравословното състояние на лишения от свобода ми, който страда от диабет и е с инсулиново лечение, той е взел участие в трудовия процес, т.е. демонстрирал е превъзпитание със своя труд, и неговия отказ да работи е свързано именно със здравословното му състояние. В писмото на Омбудсмана ще видите, че м.март – април е имало проблем с нормирането на труда, и това е било причината да има тези масови откази. Самия г-н Ш. със своето поведение в затвора, е показал превъзпитанието си и не ми се струва, че нещо повече може да постигнем с държането му там.

ПРОКУРОРЪТ: Намирам молбата на осъдения за неоснователна. Действително е налице една от предвидените в чл. 70 от НК предпоставки доколкото е изтърпяно повече от 1/2 от наложеното наказание, не е налице втората кумулативно изискуема предпоставка, за да бъде приложим института на условното предсрочно освобождаване, а именно достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. В този смисъл считам, че следва да се цени най-вече отрицателното становище на затворническата администрация, сравнително високите стойности на риска от рецидив, а именно 41 т., рискът от вреди за обществото също е среден, лишеният от свобода не е награждаван, а е наказван, слабо мотивиран да участва в превъзпитателните дейности, наказван е за неизпълнение на трудови ангажименти. Ето защо считам, че не следва да бъде уважена молбата му.

Представителят на началника на затвора-София: Подкрепям изцяло становището на СГП. Считам, че молбата е неоснователна, поради следните съображения:

На първо място, безспорно е налице първата формална предпоставка, а именно лишеният от свобода да е изтърпял повече от половината наложено му наказание. Същевременно обаче считам, че следва да бъде обърнато внимание, че това е второ наказание „лишаване от свобода” на Ш., като и двете престъпления са за по смисъла на чл. 279 от НК. В тази връзка следва да се прецени дали е налице втората такава, а именно по чл.

439а НПК – доброто поведение и поправянето в листата за лишаване от свобода.

Считам, че единствено доказателство по отношение на данни за поправяне на лицето, а именно полагането на труд, не може да бъде единствен извод, че той се е поправил, и същият съответно може да се ползва от този стимул предвиден в разпоредбата на чл. 70 НК. Необходимо е цялостно изследване на поведението на лицето в местата за лишаване от свобода, като и за нуждите на настоящето производство са изготвени становища, заключения, допълнително изискани от настоящия състав, видно от които точките на риска от рецидив от постъпване на лицето към момента са непроменени, видно е от таблицата приложена към справката от затворническата администрация, отчетено е че същия е наказван за неизпълнение на трудови ангажименти, слабо мотивиран да участва в превъзпитателни дейности, инспектор СДВР, който пряко комуникира с лишеният от свобода отчита, че Ш. формално изразява готовност за промяна, но смята, че не всички извършват криминални деяния ако им се отдаде такава възможност и съответно същият има и редица проблемни зони, включае и мнението за мислене. От доклада на инспектор Ц.е видно, че лишеният от свобода не разпознава проблемите в тяхната цялост, не вижда тези проблеми, които могат да се повторят и в бъдеще, като съответно същия е склонен да се насочи към бърз изход от затруднено положение, декларира дългосрочни цели, но липсва възпиране на постъпките, които същият следва да предприеме. Отчетено е, че същия е импулсивен, със среден интелект, както и че е налице среден риск към обществото.

Предвид всичко и генералната превенция на чл. 36 НК затворническата администрация счита, че наказанието „лишаване от свобода” следва да бъде изтърпяно в своята цялост от лишеният от свобода Ш..

ЗАЩИТАТА (реплика): Психологическото заключение е посочено, че липсва отсъствие на трайно формирани нагласи за нарушаване на социалните норми, самото престъпление е ситуиативно обусловено, а не резултат от криминалогенно мислене, че човекът не е конфликтен, и не се наблюдават признаци за враждебност, и се стреми да не допуска нарушение на реда.

Отново ще кажа, че наказанието, което му е наложено според Омбудсмана противоречи на Конвенцията за принудителния труд.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да се възползвам от правото си на дуплика.