Решение № 7488 от 09.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7488 гр. София, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20241100503454 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 13.02.2024г., подадена от ответниците в първоинстанционното производство И. Н. Н. и Н. Н. Н., чрез адв. Й. К., срещу Решение № 341/07.01.2024г., постановено по гр.д. № 21342/2023г. по описа на Софийски районен съд, 31 с-в, в частта му, в която съдът е осъдил на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД всеки от ответниците да заплати на „Топлофикация – София“ ЕАД следните суми, а именно: сумата от 156,90 лв. – главница, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за недвижим имот, находящ се гр. София, ж.к. „********, абон. № ********, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 25.04.2023г. до изплащане на вземането; сумата от 32,68 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 05.04.2023г., както и сумата от 18,35 лв., представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 25.04.2023г. до изплащане на вземането.

В жалбата се излагат съображения за необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната му част, както и за постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон.

1

Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд не е разгледал релевираните от ответника Н. възражения, включително за изтекла в негова полза погасителна давност за част от процесните вземания, приемайки, че същите са преклудирани като въведени с отговор на исковата молба, подаден извън срока по чл. 131 ГПК. На следващо място въззивниците отбелязват, че макар и правилно СРС да е приел, че погасени по давност са вземанията на ищеца за главница за топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.11.2019г., то това не е било съобразено при определяне на размера на претенцията, като същата е била уважена в цялост. Поддържат се подробни доводи, че вземанията за периода от м.12.2019г. до м.02.2020г. също се явявали погасени по давност, като се допълва, че при определяне на размера на претенцията за главница за топлинна енергия е следвало да се съобразят посочените в съдебнотехническата експертиза суми, подлежащи на възстановяване. Излага се становище за недължимост в цялост на вземанията за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, доколкото същите са били изчислени съобразно отменената методика по т.6.1.1. от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 2020 г. на Министъра на енергетиката, като в тази връзка се посочва релевантна съдебна практика. Оспорва се основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД при твърдения, че по делото е останало недоказано поставянето на ответниците в забава. С оглед на изложеното се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове – да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата „Топлофикация – София“ ЕАД, чрез юрк. Н.С., с който се изразява становище за нейната неоснователност, като се отправя искане същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски.

Решение № 341/07.01.2024г., постановено по гр.д. № 21342/2023г. по описа на Софийски районен съд, 31 с-в, в частта му, в която съдът е отхвърлил предявения от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. Н. Н. и И. Н. Н. осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 8,94 лв. - мораторна лихва за периода 16.05.2020г. - 05.04.2023г. върху главницата за дялово разпределение, като необжалвано е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната 2 му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл.149 и чл.150 ЗЕ за заплащане стойността на потребена топлинна енергия е обусловена от наличието на следните предпоставки: съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; доставка на топлинна енергия до процесния имот през процесния период; неизпълнение на насрещното задължение на ответника за заплащане на дължимата за потреблението цена в претендираните размери.

Във връзка с установяването на първата предпоставка следва да се има предвид, че понятието „клиент на топлинна енергия“ е легално определено в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г.), според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г. по описа на ОСГК на ВКС, според което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие.

В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.

Между страните в производството не е спорно, а и се установява от 3 представените писмени доказателства, че ответниците И. Н. Н. и Н. Н. Н. са наследници по закон на Н. Ц. Н. – собственик на процесния топлоснабден имот, при квота ½ за всеки от тях.

Изложените във въззивната жалба оплаквания за порочност на обжалвания съдебен акт касаят релевираното от ответниците възражение за изтекла в тяхна полза погасителна давност за част от процесните вземания, както и претендираният им размер. Настоящият въззивен съдебен състав намира същите за частично основателни по следните съображения:

За установяване на горните обстоятелства по делото са приети писмени доказателства – общи фактури, както и заключения на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период прогнозно начислените и фактурирани суми за топлинна енергия, начислени по партидата на процесния имот са в размер на сумата от 511,73 лв. с ДДС, като след приспадане на дължимата на абоната сума за възстановяване (130,04 лв.), то главницата за топлинна енергия е в размер на сумата от 313,80 лв. Вещото лице е посочило, че размерът на главницата за извършена услуга дялово разпределение възлиза на сумата от 36,70 лв., като след справка в счетоводството на ищцовото дружество няма данни да са извършени плащания за погасяване на процесните задължения.

В заключението на съдебно-техническата експертиза е посочено, че сградата, в която се намира процесният имот е с непрекъснато топлоснабдяване, чрез общ топломер от търговски тип, който е изправен, като „Топлофикация София“ ЕАД ежемесечно е извършвала отчети на общия топломер в абонатната станция и е приспадала за нейна сметка отчисляваните технологични разходи. Сочи се, че дяловото разпределение е извършвано от ищеца в съответствие с методиката и приложимата нормативна уредба.

Отразено е също, че общата сума за топлинна енергия, начислена прогнозно за процесния период е в размер на 512,04 лв., от които 344,38 лв. – за отопление на имот и 167,66 лв. – за БГВ, като изравнителната сума, подлежаща на възстановяване е 159,22 лв. Изрично в таблица 5 от заключението е посочено, че процесния имот не са начислявани суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Вещото лице е посочило, че извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дялово разпределение и остойностяване на топлинната енергия са в съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяването и цени на ТЕ за процесния период.

Предвид гореизложеното настоящият въззивен съдебен състав намира, че ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване предпоставките за основателност на предявения иск за главница за незаплатена топлинна енергия в претендираните размери, като доводите за неприложимост на методиката по т.6.1.1. от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 2020 г. в процесния случай се явяват неотносими предвид на факта, че съгласно заключението на техническата експертиза суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, не са начислявани.

Съобразно горното, следва да бъде разгледано релевираното от 4 ответника И. Н. възражение за изтекла в нейна полза погасителна давност за част от претендираните вземания.

По отношение на ответника Н. Н.:

Правилно се явява възприетото от първата инстанцията становище, че отговорът на исковата молба на ответника Н. Н. е подаден след срока по чл.

131 ГПК, поради което и релевираните с него възражения, като преклудирани, не са обсъдени от съда. В тази връзка следва да се посочи, че видно от съобщението, находящо се на л. 49 от делото на СРС, Н. е получил препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, лично на 29.06.2023г. в канцеларията на съда. Следователно, срокът за подаване на отговор за този ответник е изтекъл на 31.07.2023г. (понеделник), поради което и отговорът на исковата молба вх. № 220956/04.08.2023 г. се явява подаден извън срока по чл.