Решение № 10 от 08.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Варна, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20253100502636 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и следващите ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№23655/27.10.2025г., подадена от С. Я. Я. срещу действия на държавен съдебен изпълнител Д.М, обективирани в Постановление за налагане на глоба №33975/24.09.2025г., с което на основание чл.528, ал.5 вр. чл.527, ал.3 ГПК, на С. Я. Я., в качеството й на майка на децата Б. Г. Б. и Я. Г. Б., е наложена глоба в размер на 100,00 лева, за това, че не изпълнява доброволно постановения режим на личен контакт между децата и техния баща – Г. Б. Г., въпреки получена на 16.10.2024г. покана за доброволно изпълнение.

В жалбата се сочи, че изпълнителното производство е било образувано по молба на Г. Г. с искане за изпълнение на режим на личен контакт с децата му. Изтъква се, че децата категорично отказват да се виждат с него и това не е по вина на тяхната майка. Допълва се, че децата посещават център за обществена подкрепа, работят с психолози, за да преодолеят страха от своя баща, но към момента все още отказват да осъществят контакт с него. С тези доводи се моли наложената глоба да бъде отменена.

В срока по чл.436 ГПК е постъпило възражение от взискателя – Г. Б. Г., който намира жалбата за неоснователна. Сочи се, че вече са постановени две съдебни решения, в които ясно е посочено, че определеният режим на лични отношения следва да се изпълнява и ролята на майката е ключова. Изтъква се, че децата са настройвани от своята майка, манипулирани са от нея, а това е довело до обстоятелство взискателят да не се е виждал с тях вече няколко години.

В срока по чл.436 ГПК са постъпили и мотиви от съдебния изпълнител, 1 в които са сочи, че жалбата е допустима, но неоснователна. Конкретизира се, че майката, в качеството на родител, упражняващ родителските права, следва да понесе отговорност за проявената от нейна страна пасивност, в насока на това да убеди децата, да се виждат със своя баща. Обобщава се, че поради липса на активно поведение от нейната страна, наложената й глоба се явява пропорционална и законосъобразна.

Съдът, след като се запозна с доводите и възраженията на страните, с мотивите на съдебния изпълнител, както и с материалите по изпълнителното производство, намира за установеното от фактическа страна следното:

Изпълнителното производство по изпълнително дело 2172/2024г., е образувано по молба на Г. Б. Г. спрямо С. Я. Я., в качеството й на майка и законен представител на децата Х. Г. Б. Г. и Я. Г., към която е приложен изпълнителен лист

№2067/19.09.2024г., издаден по г.д.

№20233110113526/2023г. по описа на ВРС, с което на основание чл.127, ал.2 СК е определен режим на лични отношения на бащата Г. Б. Г. с децата Х. Г., родена на *********г., Б. Г. Г., роден на *********г. и Я. Г. Г., роден на ********

На 16.10.2024г. на длъжника С. Я. Я. била връчена покана за до броволно изпълнение на определен режим на личен контакт на бащата Г. Г. с неговите деца, както следва: всяка втора и четвърта седмица на месеца от събота от 10:00 часа до 17:00 часа на всеки съответен ден, без преспиване при бащата, съответно на 26.10.2024г. до 10:00ч. до 17:00ч., 16.11.2024г. от 10:00ч. до 17:00ч., на 30.11.2024г. от 10:00ч. до 17:00ч., на адреса на майката – град Варна, **********

В поканата бил описан режимът на личен контакт, както и длъжникът бил уведомен, че в срок от три дни, считано от връчване на поканата, следва да съобщи на съдебния изпълнител дали е готов да предаде децата в определеното място и време, какви пречки за своевременно изпълнение на задължението съществуват, в кое място и време е готов да предаде децата.

Длъжникът бил уведомен и за последствията при липсата на доброволно изпълнение на задължението си.

На 18.10.2024г., длъжникът С. Я. уведомила съдебния изпълнител, че не възпрепятства личния контакт на децата с техния баща. Посочила, че децата не искат да се виждат с него, докато същият не промени отношението си към тях и нея, както и уведомила съдебния изпълнител, че спрямо едно от децата е издадена заповед за защита, а другата такава заповед, издадена спрямо останалите две деца, вече е изтекла. Длъжникът посочил, че не се противопоставя да доведе децата и съдебният изпълнител да се убеди в горните обстоятелства лично.

Към молбата били приложени и Заповед за защита №37/15.04.2024г., с която Г. Г. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. Я. Я., действаща в качеството си на законен представител на малолетните деца – Б. Г. и Я. Г., както и Х. Г. действаща със съгласието на своята майка, както и считано от 27.03.2024г., за срок от 18 месеца, местоживеенето на децата било определено при пострадалия родител. Видно от материалите по делото със Заповед за незабавна защита №146/13.09.2023г.

2

Г. Г. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. Я. и техните деца, а със Заповед за незабавна защита №175/09.11.2023г., отново Г. Г. бил задължен да се въздържа от домашно насилие, отстранен е от съвместно обитаваното жилище и му е забранено да приближава децата и тяхната майка на разстояние по – малко от 100 метра жилището им, местата, където учат и посещават за отдих.

С разпореждане от 24.10.2024г., съдебният изпълнител, оставил без уважение искането на Г. Г. за налагане на глоба на длъжника и задължил родителя С. Я. да подаде заявление в община Варна, дирекция „Социално подпомагане“ за ползване на подходяща социална услуга. На 12.12.2024г., съдебният изпълнител бил уведомен от Агенция за социално подпомагане, че през месец ноември са постъпили заявления от С. Я. и Г. Г. за ползване на социална услуга и предстои на семейството да бъде оказана помощ от нужните специалисти.

С молба от 26.02.2025г., взискателят, поискал от съдебния изпълнител да предприеме действия по принудително изпълнение и да бъде насрочена дата и час за предаване на децата, с цел спазване на определения им от съда режим за лични отношения с него.

С разпореждане от 26.02.2025г., съдебният изпълнител поискал от директора на дирекция „Социално подпомагане“ в едноседмичен срок да бъде изготвено писмено становище за предприетите мерки по отношение на родителите и децата и да бъдат посочени причините, поради които не са издадени задължителни предписания по чл.18, ал.4 ППЗЗД.

С писмо от 04.03.2025г., Агенция социално подпомагане, уведомила съдебния изпълнител, че са издадени предварителни оценки за нуждите на децата, а родителите са се насочили към ******** – град Варна, където са подали заявления за ползване на социална услуга. Допълнено е, че за изготвяне на становището, поискано от съдебния изпълнител, е небходимо подълъг срок от време, от определения им такъв.

Междувременно бил изготвен график на децата Б. Г. и Я. Г. за психологическа консултация, а на С. Я. за социална консултация в КСУДС, община Варна.

С Разпореждане от 18.03.2025г. съдебният изпълнител оставил без уважение молбата на взискателя от дата 26.02.2025г. за предприемане на действия по принудително предаване на децата, предвид липсата на изготвено становище от страна на Агенция социално подпомагане. Отказът на съдебния изпълнител бил обжалван от взискателя и с Решение №539/14.05.2025г., постановено по в.г.д.№1004/2025г. по описа на ВОС, II състав същият бил отменен и делото било върнато на съдебния изпълнител за продължаване на принудителното изпълнение.

С молба от 17.06.2025г. взискателят отправил отново искане към съдебния изпълнител за насрочване на ден и час за принудително предаване на децата, по реда на чл.528, ал.5 ГПК. От своя страна с Разпореждане от 19.06.2025г., съдебният изпълнител уведомил взискателя, че принудителното отнемане на децата е крайна мярка, а доколкото все още не е изготвен социален доклад и проучване, то за да бъдат гарантирани интересите на децата, следва първо да бъдат изготвени социалните доклади, след което да се 3 изготви план за действие, съответно според горното да бъдат предприети действия за издаване на задължителни предписания по ЗЗДт.

По молба на взискателя, разпореждането на частния съдебен изпълнител било обжалвано и с Решение №933/12.09.2025г., постановено по в.г.д.

№1959/2025г. по описа на ВОС, I състав, същото било отменено и делото било върнато на съдебния изпълнител за продължаване на принудителното изпълнение.

Междувременно, с Присъда №155/02.06.2025г., постановена по НОХД №4731/2024г. по описа на ВРС, 4 състав, Г. Г. бил признат за виновен, в това, че на 04.11.2023г. не е изпълнил Заповед за незабавна защита №146/13.09.2023г. – престъпление по чл.296, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК, както и за това, че на 04.11.2023г. в условията на домашно насилие, е причинил лека телесна повреда на Х. Г. – престъпление по чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1 НК и за това, че на 04.11.2023г., в условията на домашно насилие, е причинил лека телесна повреда на С. Я. Я. - престъпление по чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1 НК.

С Постановление за налагане на глоба №33975/24.09.2025г., Д.М – държавен съдебен изпълнител на основание чл.528, ал.5 вр. чл.527, ал.3 ГПК наложил на С. Я. Я. глоба в размер на 100,00 лева, за това, че не изпълнява доброволно постановения режим на личен контакт на бащата Г. Г. с децата – Б.

Г. и Я. Г., въпреки получената на 16.10.2024г. покана за доброволно изпълнение.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимира страна, в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл.436, ал.1 ГПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

В т.3 на Тълкувателно решение №3 от 10.07.2017г. на ВКС по т.д.

№3/2015г., ОСГТК, докладчик съдията Д.Д, е разяснено, че правото на лични отношения с детето принадлежи на родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Пояснено е, че това право се упражнява при определен от съда режим, което от своя страна изисква предаването на детето от родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права на другия родител и последващото му връщане от последния на оправомощения родител. Изпълнителният способ, чрез който се провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между родител и дете е по реда на чл.528, ал.5 ГПК принудително отнемане на детето и предаването му на взискателя със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството. При неоказване от длъжника на необходимото съдействие, е предвидена санкция – чрез налагане на глоба за всяко неизпълнение.

Целта, която преследва законодателят чрез санкциониране на длъжника при неоказано съдействие, е както да се демонстрира противоправността и моралната укоримост на това поведение, така и да го мотивира към изпълнение. Тази цел на закона може да бъде постигната, когато причина да не се осъществява постановеният от съда режим на лични отношения е именно лисата на съдействие от длъжника. Когато обаче други пречки 4 препятстват изпълнение на режима на лични контакти, налагането на глоба не е годно да постигне целта си.

В конкретния случай, от материалите по изпълнителното производство се установява, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 16.10.2024г., в срока по чл.528, ал.2 ГПК, същият е предоставил информация за наличието на пречки за предаване на децата, доколкото същите се страхуват от техния баща и отказват да се поддържат връзка с него.

Правилно и законосъобразно в този случай, както и с оглед събраните доказателства, съдебният изпълнител е предприел действия по реда на чл.528, ал.4 ГПК, чрез които да бъдат отстранени пречките със съдействието на ДСП.

Видно и двамата родители са подали заявления за ползване на подходящи социални услуги, както и впоследствие е бил изготвен график на децата Б. Г. и Я. Г. за психологическа консултация, а на С. Я. за социална консултация в КСУДС, община Варна.