Определение № 1885 от 18.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1885 гр. София, 18.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20238002103504 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество- ТД Пловдив /Комисията / срещу решение № 87/17.05.2023 г. по в. гр. дело № 100/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което макар с различни мотиви е потвърдено решение от 19.12.2022г. по гр.д № 715/2020г на Окръжен съд – Хасково . Отхвърлени са като неоснователни исковете на касатора по чл.153 ,чл.151, във вр чл.142,ал.2 т.1 във вр чл. 141 ЗПКОНПИ против Д. И. Г. за отнемане в полза на държавата на имущество, представляващо налични ,или равностойност на отчуждени недвижими имоти в различни землища, подробно изброени в 70 пункта,земеделска техника ,МПС , на обща стойност 323 361,58лв . Ответникът е разследван и е внесен обвинителен акт за престъпление по чл.234,ал.2 т.2 НК, което попада в приложното поле на чл.108 ал.1 т.15 от ЗПКОНПИ. След извършена проверка за периода 03.04.2010г-26.04.2020г, включващ и периода на регистрацията на ответника като земеделски производител /2015-2018г/ , Комисията е поддържала като установена предпоставка значително несъответствие между нетния доход и придобитото имушество от лицето /в размер на 235 130,52лв/. Относно наличието на тази предпоставка съгласно пар.1 т.3 ДР на ЗПКОНПИ първоинстанционния съд ,основавайки се на неоспорени заключения на съдебно- оценителна и съдебноикономическа експертизи , сочи като установени доходи в размер на 350264,07лева за проверявания период. При източниците , за разлика от предварителните изчисления на ищеца , окръжния съд е приел за установено едно дарение на 20 000 лева от бащата на ответника , сумата 14 000 лева от придобиване на земеделска техника и заем от 7 000лева Обичайните и извънреди разходи за периода са приети от първоинстанционния съд в 1 размер на 19 818лв. Придобитото имущество е оценено на 217 805лв по приета оценителна експертиза , нетния доход е изчислен на 330 445,28 лева. Дори съпоставени поотделно за годините 2012, 2014 и 2017г и дори да се приеме поддържаното от ищеца ,че придобитото имущество през съответната година превишава нетния доход, то несъответствието дори при този подход /поддържан от Комисията / е в размер на 112 640,28лв съгласно заключението на СИЕ и е под прага на законоустановения размер от 150 000 лева. Въззивният съд, след собствен анализ на събраните доказтелства, възприемайки заключението на икономическата екпертиза по задачата , насочена пряко към установяване на несъответствие , е достигнал до същия краен извод. Изчислено като разлика по вариант на ищеца / по изходните данни от проверката / , за целия проверяван период несъответствието е 108 784лв, а по вариант на ответника/приложение №3 в табличен вид/ се установява разликата 112 640,28лв, на която се е позовал първоинстанционния съд. Тъй като експертизата е включила три оспорени от ищеца пера ,както и приходи от продажба на недвижимо имущество и действително има данни,че през 2018г ответникът е закупил няколко недвижими имота, които в рамките на същата година е продал ,при нетен доход за тази година от 118 087лв и обща стойност на закупените имоти 30 070лв според въззивния съд не е налице основание сумата 70434лв да бъде изключвана от приходната част на анализа, още повече сумата е заложена по този начин и във варианта на експертизата,възложена от ищеца. По съображения за прецизност въззивният съд е добавил,че дори да се изключат всички оспорвани от ищеца пера в приходната част на анализа ,то разликата пак остава под законовоопределения праг от 150 000 лева и съгласно §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ не може да бъде определена като значително несъответствие,защото във варианта на ищеца е включен като стойност и предмета на престъплението /цигари без бандерол/,което е неправилно, включени са били вноски по банкови кредити ,които също не следва да участват при несъответствието,т.к не се касае за налични суми в края на проверявания период.Неправилно е била изключена от разходната част издръжка по НСИ за ответника докато е бил студент/2010-2016г/ ,като пълнолетен и по същото време е развивал и стопанска дейност, той се е издържал сам,същото следва да се приеме е за разходите му за пътуване в чужбина.За обосновани и доказани са приети разходи в общ размер на 62742лв , и при нетен доход от 281 821,72лв , съотнесен към имуществото ,и по който и спорен вариант същото да се определи и формира стойностно, не е налице изискваното от закона несъответствие. Нетните приходи надвишават придобитото , включително затова не може да бъде направен извод за отнемане на посоченото имущество,вкл. като равностойност на отчуждени имоти.

Касаторът–ищец поддържа,че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се подхода на вещото лице по приетото заключение.Според касатора,следвало е несъответствието нетен доход –придобито имущество да се формира разделно по години, ,например при отрицателна величина през 2012г да се съобрази и съотнесе същата в изчислението през следващата 2013 година и така да се въприемат от съда съображенията ,че лицето не е разполагало със законен източник на средства за придобиването на конкретното имущество,в конкретен момент. Продажната 2 цена за отчуждуните през 2018г имоти /по заключение на вещото лице 70434лв/ също не е следвало да се приема за доход.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба се сочат основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280,ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК. Като въпрос се излага съображение ,че въззивният съд неправилно тълкува понятието „значително несъотвествие” като не се съобразява с практика на ВКС в реш. №29/2021г по гр.д №1021/2019г на Трето г.о, според която „ се взема предвид стойността на придобитото имущество през целия проверяван период , а след това за всяко отделно имущество ,чието отнемане се иска ,се преценяват твърденията за законен източник и доказателствата за това „ Също така неправилно въззивният съд приел да включи в доход на ответника сумата 88206лв от продажба на недвижими имоти ,за част от които лицето не е разполагало със законоустановени средства. Не се сочи каква част , изтъква се противоречие с вече приетото ТР №4 от 18.05.2023г на ОСГК по въпроса участват ли в размера на несъответствието сумите от придобито и впоследствие отчуждено имущество,в случай че те не са налични .

Ответникът по касационната жалба Д. И. Г. е подал отговор чрез пълномощник адв.К.В..Не е налице основание за допускане на касационно обжалване ,тъй като касаторът не е формулирал конкретен въпрос от значение за изхода на делото.Въпроса за нетните доходи съобразно §1 т.8 ДР на ЗПКОНПИ е изяснен за целия проверяван период и съгласно установената практика , а не година за година ,на база приходи и разходи,които като такива не подлежат на отнемане. Изтъкнатата съдебна практика е неотносима и не се променя крайния извод на съда ,който е правилен, по отношение на несъответствието като незначително. Претендират се разноски

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което тя е допустима.

Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на искания касационен контрол на въззивното решение .

Съгласно задължителните указания,дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на въззивното решение до касационно обжалване , общо изискване е поставеният правен въпрос да е конкретен и да е от значение за изхода на конкретното дело, т. е. да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението.Въпросът за съдържанието на понятието „значително несъответствие” има отношение към достигането до решаващи изводи на съда при определянето на размера на несъответствието между имущественото и нетния доход на проверяваното лице и е относимо поставен,но не са налице поддържаните от касатора основания за допускане до касационно обжалване поради противоречие с формирана практика на ВКС в решаваща за крайния резултат насока ,липсва и обосновка по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК Изтъкнатото от касатора решение № 29/2021г по гр.д №1021/2019г на ВКС е постановено в отговор на правен въпрос,различен от поставения от касатора в настоящето изложение.

Произнесен е бил въпрос,по който впоследствие практиката е уеднаквена с приемането на тълкувателно решение № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС по отношение на 3 изискването имуществото да е налично в края на проверявания период, докато в приложеното решение се приема обратното. Освен това, избрано цитираното от касатора указание по решението се интерпретира превратно. Същото касае обстоятелственото изследване на предпоставките при отнемане на имущество когато е установено значително несъотвествие , а не начина, по който се установява тази предпоставка. Основната предпоставка за отнемането е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено само в случай, че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и ако това увеличение надхвърля посочения в §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ размер. Едва след установяване на превишение над законовия праг подлежи на изследване дали определен доход има законен характер,за всяко отделно имущество да се преценяват твърденията за законен източник и и т.н.т ,включително според посоченото от касатора съдебно решение ,съдържащо указания до въззивния съд във връзка с ново разглеждане на делото в тази инстанция .

Посочената по- горе основна предпоставка е съобразена от въззивния съд в решаваща за изхода на делото насока.Прието заключение по назначена и неоспорена икономическа експертиза не потвърждава поддържаните от ищеца величини и начини на изчисление за несъответствие между нетния доход и стойността на имушеството на проверяваното лице.При нито един от вариантите по заключението не се формира разлика над законоустановената,както е констатирал и въззивния съд.Конкретен и ясно формулиран въпрос свързан с този решаващ извод,не е поставен. Без обосновка се навежда довод за противоречие с постановките на Тълкувателно решение № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС заради възприетото от въззивния съд ,че при нетен доход от 118 087лв за 2018г и закупени недвижими имоти за 30 070лв, няма основание разликата да бъде изключена от приходната част на анализа . Допускането, че при тези мотиви на съда ,в дохода може да бъде включен и такъв от продажба на имущество през същата година,съдът е обосновал с твърденията на ищеца и задачата , която е поставил на вещото лице. Процесната величина не се отразява на крайния извод на съда за липса на значително несъответствие при положение,че никоя от страните не твърди сумата 70 434лв /посочена от вещото лице като доход от продажба на имоти за 2018г /да не е налична в края на проверявания период, затова не се обосновава и противоречие с ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС.

За пълнота следва да се изтъкне ,че въззивният съд е отхвърлил тезата на ищеца и въззивен жалбоподател за значително несъответствие съобразявайки кои са спорните факти и не е допуснал противоречие с формираната практика на ВКС по този общо поставен въпрос, отразила се на решаващите му изводи.Съобразено е ,че към стойността на наличното имущество не се добавят отрицателни величини,т.е разходи,превишаващи брутните приходи на проверяваните лица. Обратното на практика би нарушил дефинитивните разпоредби на § 1, т.т. 3, 4 и 8 от ДР на ЗОНПИ и е в противоречие е с трайно установената практика на ВКС ,включително разясненията в тълкувателно решение № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, че стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово 4 понятие,означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото над общата стойност на нетния доход за проверявания период.

Разпечатката съдържа 19 от 29 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5beb5609-c093-453a-a6d8-02da625d8062