Решение № 313 от 11.11.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. София, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев при участието на секретаря Лилия Ст. Златкова като разгледа докладваното от Николай Марков Касационно търговско дело № 20248002900396 по описа за 2024 година

Производството е по чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ОББ Факторинг“ ЕООД срещу решение №692 от 15.11.2023 г. по в.т.д.№304/2023 г. на САС. С обжалваното решение, след частична отмяна на решение №1368 от 05.12.2022 г. по т.д.

№382/2022 г. на СГС, са отхвърлени предявените от „ОББ Факторинг“ ЕООД срещу „Глория - 2001“ ООД искове: по чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.327, ал.1 ТЗ, вр. чл.99 ЗЗД и чл.121, ал.1, пр.2 ЗЗД за осъждането на ответника (солидарно с „МКМ - трейд“ ЕООД, „МКМ - БГ груп“ ЕООД и „ТК Рувитекс индъстри“ ЕООД) да заплати сумата от 79 195.35 лв., представляваща непогасената част от продажната цена по фактура №354/03.08.2017 г., издадена от „МКМ БГ“ ЕООД (н.), вземането по която е цедирано съгласно договор за факторинг от 17.05.2016 г., сключен между „ОББ Факторинг“ ЕООД и „МКМ БГ“ ЕООД (н.), ведно със законната лихва от 23.02.2022 г. до погасяването и по чл.86 ЗЗД, вр. чл.121, ал.1, пр.2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 22 416.64 лв., представляваща лихва за забава за периода 22.02.2019 г. – 22.02.2022 г.

1

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че изводите на въззивния съд относно обстоятелството, че частичното плащане по процесната фактура от ответника „Глория-2001“ ООД на 23.02.2018 г., е извършено след подписване на споразумението за прихващане между доставчика по договора за факторинг и ответника „Глория-2001“ ООД, подписано на 28.02.2018 г., е в очевидно противоречие с елементарните правила на логическото мислене. Навеждат се доводи, че посоченото противоречие е налице и относно извода на съда, че плащането по процесната фактура е направено на доставчика, а не на ищеца (фактор по договора за факторинг), тъй като освен, че самият ответник в отговора на исковата молба посочва, че е платил на ищеца суми по процесната фактура, в случая е несъмнено, че в самата фактура изрично е посочено, че вземането е прехвърлено на фактора, а плащането е извършено по банковата сметка на фактора, също изрично посочена във фактурата и в платежното нареждане, като по тази сметка са осъществявани всички плащания от ответника на ищеца по фактурите, предхождащи процесната. С оглед изложеното се сочи, че въззивният съд е достигнал и до погрешния извод за погасяване на претендираното вземане чрез извършено прихващане, още повече, че вземанията на ответника срещу доставчика, с които е прихванал, са възникнали далеч, след като вземането на доставчика към ответника е било прехвърлено на фактора. Предвид изложеното иска от съда да отмени обжалваното решение и уважи иска в отхвърлената от първата инстанция част.

Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касация „Глория - 2001“ ООД оспорва касационната жалба. Поддържа, че не е давал изрично съгласие, нито такова с конклудентни действия, за извършената с процесния договор за факторинг цесия, поради което осъщественото прихващане (реално извършено на 03.08.2017 г.) има действие за ищеца.

С определение №3381 от 13.12.2024 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, 2 намира следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът „ОББ Факторинг“ ЕООД е поддържал, че по силата на сключен с „МКМ БГ“ ЕООД (н.) договор за факторинг е носител на вземането по фактура №3000354 от 03.08.2017 г. (№354/2017 г.), обективираща действително продажбено отношение, по което ответникът купувач „Глория 2001“ ООД е поел задължение към „МКМ БГ“ ЕООД (н.) за заплащане на продажна цена в размер от 98 684.14 лв., а ответникът в отговора на исковата молба е оспорил исковете с доводи, че не е бил надлежно уведомен за цедиране на вземането по фактура №354/2017 г., поради което е погасил част от това вземане чрез прихващане с насрещни задължения на доставчика към него, като разликата от 19 488.79 лв. до пълния размер на фактурата е превел на ищеца по банковата сметка, посочена във фактурата. Установил е, че на 20.07.2016 г. „МКМ БГ“ ЕООД (н.) е уведомил „Глория – 2011“ ООД за сключения с „ОББ Факторинг“ ЕООД договор за факторинг и за прехвърлянето на всички бъдещи вземания, считано от фактура №123/2016 г., както и че във фактура №354/2017 г. е посочено изрично, че вземането по нея е прехвърлено в полза на „ОББ Факторинг“ ЕООД и са посочени сметките, по които може да бъде извършено плащането, а фактурата е получена от „Глория - 2001“ ООД. В този смисъл е приел, че дружеството-ответник е уведомено от досегашния си кредитор, че задължението към него е прехвърлено на „ОББ Факторинг“ ЕООД. Установил е и обстоятелството, че във фактурата е посочена и банкова сметка, титуляр по която е „ОББ Факторинг“ ЕООД, като по тази сметка в периода от 02.09.2016 г. до 23.02.2018 г. са постъпвали плащания с наредител „Глория - 2001“ ООД, последното от които (от 23.02.2023 г.) е в размер 50 000 лв. по фактури 350 и 354. Посочил е, че със споразумение за прихващане от 28.02.2018 г., сключено между „Глория - 2001“ ООД и „МКМ БГ“ ЕООД (н.), страните са се споразумели за погасяване на задължението на „Глория - 2001“ ООД към „МКМ БГ“ ЕООД (н.) в размер 79 195.35 лв. по фактура №354/2017 г. с насрещни вземания на платеца по две фактури, едната от които е издадена в деня на подписване на споразумението.

Счел е, че с извършеното с платежното нареждане от 23.02.2023 г. плащане на сумата 19 488.79 лв., представляваща част от вземането по фактура №354/2017 г., ответникът не е заявил своето съгласие с цесията, тъй като в платежното нареждане, с което е преведена сумата, като име на получател на плащането е 3 посочено „МКМ БГ“ ЕООД (н.), следователно с посоченото платежно нареждане е направено изрично волеизявление за заплащане именно към стария кредитор „МКМ БГ“ ЕООД (н.), като допълнителен аргумент, че това не представлява предварително дадено съгласие е обстоятелството, че споразумението за прихващане, по мнение на въззивния съд, е предхождащо извършения паричен превод - задължение в такъв размер (19 488.79 лв.) по фактура №354/2017 г. е останало дължимо едва след като с вземането по тази фактура в размер 98 684.14 лв. е извършено прихващане срещу насрещни задължения на „МКМ БГ“ ЕООД (н.) към ответника в общ размер 79 195.35 лева по фактура №8635/28.02.2018 г. (в размер 46 107.22 лева) и по фактура №79/31.05.2017 г. (в размер 33 088.13 лева). Изразил е становище, че извършения след прихващането превод не може да се тълкува като приемане на цесията, което да препятства вече осъщественото прихващане, като в случая е без значение как са се развивали отношенията между страните по повод предишни фактури, касаещи други доставки - съгласието с извършената цесия от гледна точка на извършеното прихващане следва да се обсъжда единствено с оглед вземането по фактура №354/2017 г. С оглед изложеното е достигнал до извод за неоснователност на исковете, предвид обстоятелството, че по делото не е установено, че ответникът, в качеството му на длъжник по фактура №354/2017 г., се е съгласил с цедирането на вземането по нея - такова съгласие не е изявено, тъй като частичният превод по тази фактура е направен след прихващането на взаимни задължения, респективно извършеното прихващане е породило своя ефект и задължението по фактура №354/2017 г. е погасено чрез прихващане.

Настоящият състав намира, че решението е неправилно.

При възприетата от въззивния съд фактическа обстановка (наличие на частично плащане по процесната фактура №354 от ответника „Глория-2001“ ООД на 23.02.2018 г.; подписване на 28.02.2018 г. на споразумението за прихващане между доставчика по договора за факторинг и ответника „Глория2001“ ООД; изрично посочване във фактура №354/2017 г., че вземането е прехвърлено на фактора; осъществяване на плащането по тази фактура по банковата сметка на фактора, също изрично посочена във фактурата и в платежното нареждане; извършване на всички плащания от ответника на ищеца по фактурите, предхождащи процесната, по същата сметка), както и с оглед установеното признание на ответника в отговора на исковата молба (че 4 е превел на ищеца по банковата сметка, посочена във фактура №354/2017 г., разликата от 19 488.79 лв. до пълния размер на фактурата), изводите на съда, че частичното плащане по процесната фактура от ответника „Глория-2001“ ООД на 23.02.2018 г., е извършено след сключване на споразумението за прихващане между доставчика по договора за факторинг и ответника „Глория2001“ ООД, подписано на 28.02.2018 г. и че плащането по процесната фактура е направено на доставчика, а не на ищеца (фактор по договора за факторинг), са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила.

Очевидно е, че ответникът „Глория – 2001“ ООД е заплатил сумата от 19 488.79 лв., част от задължението му по фактура №354/2017 г., със знанието, че плаща на новия кредитор – ищец (което е признато и в отговора на исковата молба), тъй като е бил уведомен още на 20.07.2016 г. за сключения договор за факторинг и за прехвърлянето на „ОББ Факторинг“ АД на всички бъдещи вземания на „МКМ БГ“ ЕООД (н.) към „Глория – 2001“ ООД и за периода от 02.09.2016 г. до 23.02.2018 г. е осъществявал плащания (по издадените от „МКМ БГ“ ЕООД (н.) фактури) на „ОББ Факторинг“ АД по същата банкова сметка. Очевидно е и че това плащане е извършено на 23.02.2018 г., преди сключването на споразумението за прихващане между „МКМ БГ“ ЕООД (н.) доставчик по договора за факторинг и ответника „Глория-2001“ ООД, подписано на 28.02.2018 г. Следва да се посочи, че съгласно решение №247 от 02.03.2018 г. по т.д.№1873/2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, за упражняването на правото на длъжника, при съобщена му по чл.99, ал.3 ЗЗД цесия, да прихване по чл.103, ал.3 ЗЗД задължението си към цесионера със свое вземане към цедента, е достатъчно длъжникът да не е изразил съгласие с извършеното прехвърляне на вземането от предишния кредитор, като непротивопоставянето на длъжника на цесията не се приравнява от закона на изразено съгласие с нея. Тежестта на доказване на наличието на съгласие на длъжника по чл.103, ал.3 ЗЗД с прехвърлянето на вземането се носи от лицето, което иска да се ползва от този факт (от цедента, съответно цесионера).

Настоящият състав споделя дадените разяснения, като намира, че съгласието по чл.103, ал.3 ЗЗД освен изрично (макар и в закона да не се съдържа изискване за форма), може да бъде изразено и с конклудентни действия, стига обаче последните да манифестират волята на длъжника ясно и несъмнено. В случая, с оглед установените по делото и посочени по-горе факти е несъмнено, че с частичното плащане на задължението по фактура №354/2017 5 г. към ищеца, ответникът се е съгласил с извършената цесия на това вземане, тъй като в противен случай плащането щеше да бъде осъществено към стария кредитор, още повече, че в процесния случай се установява, че ответникът е изразил и изрично писмено съгласие с извършеното по силата на договора за факторинг прехвърляне на „ОББ Факторинг“ АД на всички бъдещи вземания на „МКМ БГ“ ЕООД (н.) към „Глория – 2001“ ООД. С писма от 01.08.2016 г., от 04.11.2016 г., от 19.05.2017 г. и от 31.07.2017 г. ответникът е уведомил ищеца, че е съгласен, че не може да прави никаква промяна по отношение на упоменатите в писмата вземания на „МКМ БГ“ ЕООД (н.) към „Глория – 2001“ ООД (по фактури, различни от процесната), прехвърлени от доставчика на фактора по силата на договора за факторинг, както и че не може да прави промяна по отношение на юридическите взаимоотношения, на които се основава прехвърлянето на вземанията (договора за факторинг) и да упражнява право на прихващане, което иначе би имал срещу „МКМ БГ“ ООД.