Решение № 115 от 15.06.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Варна, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Мария К. Терзийска при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно търговско дело № 20253001000477 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби, едната подадена от ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, а другата подадена от ищеца Е. К. М. (със знанието и съгласието на законните си представител К М Д и Н. Н. С.), срещу решение № 111/04.07.2025 година по гр. дело № 397/2024 година на РОС.

С обжалвания съдебен акт застрахователят е осъден да заплати на ищеца сумата 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие настъпило на 19.10.2019г. ПТП с участието на лек автомобил „Фолксваген пасат“ с peг. № ХХ ХХХХ ХХ, застрахован при „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2021г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска над размера 20 000лв. до първоначално предявения от 40 000лв., като неоснователен.

С въззивната жалба на застрахователя се оспорва решението в неговото осъдително произнасяне над претендираните 10000 лева до присъдения размер от 20000 лева, като в обжалвания дял решението се смята за незаконосъобразно.

От своя страна ищецът, обжалва решението в отхвърлителната му част за разликата над присъдените 20000 лева до пълния претендиран размер на исковата претенция от 40000 лева, при твръдения за незаконосъобразност.

Застрахователят смята, че е размерът на обезщетението за понесените 1 вреди е твърде завишен, тъй като първата инстанция не е оценила адекватно доказателствата, представени и събрани по делото; не е спазен критерия заложен в материалната норма на чл. 52 ЗЗД за справедливост; не е съобразен периода на настъпване на събитието през 2019 година; присъденото обезщетение не съответства на установената и относима съдебна практика по сходни хипотези. Счита определените суми по обезщетението за несъответстващи на реално претърпените болки и страдания от страната.

Сочи, че пострадалото лице е с временно разстройство на здравето, неопасно за живота и че заекването на увредения не е в причинна връзка с произшествието. Във въззивната жалба се посочва, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът не е потърсил лекарска помощ за говорния дефект почти шест години след инцидента и твърденията за наличие на причинна връзка с претърпяното ПТП са останали недоказани.

Счита определеното от първоинстанционния съд процентно изражение на съпричиняването за занижено, като твърди, че в настоящата хипотеза следва да се вземе предвид поведението на родителите на ищеца и да се определи процент на принос от 80 %. В тази връзка формулира настоява, че не е отчетена високата степен на небрежност на ищеца и неговите родители. По отношение на определеното обезщетение счита, че същото като размер не съответства на установената съдебна практика в страната. Моли за отмяна на решението в атакуваната част, евентуално намаляване размера на определеното обезщетение.

Ответната страна не се е възползвала от правото си на писмен отговор в срок.

В жалбата на ищеца се оспорва определеният размер на обезщетение като са формулирани твърдения, че същият е силно занижен. Страната се позовава на нарушение на чл. 52 ЗЗД и практиката по прилагането на разпоредбата. Коментирайки събраните по делото доказателства, смята, че следва да се уважи исковата претенция в пълен размер. Оспорва се правилността на правния извод на първоинстанционния съд досежно наличието и размера на определения процент на принос на пострадалото лице (50 %), като се твърди, че не е отчетено обстоятелството, че става въпрос за малолетен, неправоспособен увреден, за който липсва субективна възможност да носи отговорност. Възразява се и срещу възприетия принос за настъпване на ПТП, на родителите на пострадалия. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване претенцията в цялост.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК застрахователят е подал писмен отговор, в който оспорва жалбата на ищеца, като сочи същата за неоснователна.

Застрахователят депозира и частна жалба срещу определение № 793/10.09.2025г. по гр.д. № 397/2024г. по описа на ОС – Разград, защото счита същото за недопустимо като произнесено при отсъствие на надлежно сезиране в рамките на срока по чл. 248 от ГПК и липса на предвидена от законодателя служебна намеса по размера на разноските. В условията на евентуалност моли за неговата отмяна.

По подадената частна жалба няма представен отговор

Към момента на повторното насрочване на производството с Определение № 173/14.04.2026 г., ищецът е пълнолетен, поради което и съдът не е конституирал Дирекция социално подпомагане като контролираща страна.

2

Ищецът не се явява и не се представлява в ОСЗ като в писмена молба поддържа собствените си аргументи.

Застрахователят, чрез проц. представител също претендира основателност на депозираните от него жалби и неоснователност на жалбата на насрещната страна. Не представя писмена защита в дадения от съда срок.

Жалбите са подадени от легитимирани страни, от надлежно упълномощени процесуални представители, при наличие на правен интерес от обжалването.

Обжалваното решение на ОС Разград е валидно и допустимо, поради което и съдът се произнася по заявените в жалбите доводи.

Първоинстационния съд е сезиран с осъдителна претенция – пряк иск на увредено лице срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по повод настъпило на 19.10.2019 г. ПТП между пострадал – малолетния към него момент ищец, управлявал велосипед и МПС, управлявано от водача Сали Кьосеибиш, чието авторство и вина са установени с влязлата в сила Присъда № 47/19.09.2022 г., по НОХД № 20213330200570, респективно са задължителни за гражданския съд, на осн. чл.

300 от ГПК.

Според текста на осъдителната присъда, пострадалият Е. М. е получил при ПТП счупване на първа и втора дланна кост на лява ръка, обусловило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок повече от един месец и деянието е извършено на пешеходна пътека.

В съответствие с изискването на чл. 380 от КЗ, застрахователят е сезиран извънсъдебно на 28.06.2021 г. и не е престирал обезщетение преди завеждане на иска.

Отговорът на въведените с жалбите противоположни аргументи по размера на обезщетението, включително степента на съпричиняване изискват на първо място определяне на справедливия, според съда, размер на обезщетението съответен на вида на претърпените телесни и психически увреждания, интензитета и продължителността им.

От заключението по СМЕ, изготвена в първата инстанция, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че Е. М. е получил в резултат на ПТП счупване на първа и втора дланна кост на лява ръка, обуславило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок повече от един месец както и: насиняване на пръстите на лява ръка; счупване на носни кости; разкъсно-контузна рана на ляво коляно; оток и хематом на ляв горен клепач, подконюнктивален кръвоизлив; охлузвания по лицето, челото и устните; сътресение на мозъка /клинични данни/.

Експертът сочи, че при счупване на дланни кости се налага имобилизация за срок 4 – 6 седмици, а работоспособността се възстановява след 8 – 10 седмици; носните кости консолидират физиологично за срок от 20 дни, а останалите увреждания търпят пълно обратно развитие до 2 седмици.

Вещото лице заявява, че пострадалият е отключил и говорен дефект – заекване, който лично е установил при вербална комуникация в рамките на извършения преглед.

Всички описани увреждания могат да бъдат получени при процесното ПТП. Няма данни за усложнения в здравословното състояние на лицето, включително в оздравителния процес.

3

При анамнезата е съобщено за световъртеж в продължение на около 5-6 месеца след инцидента, оток и посиняване на пръстите на лява ръка при студено време без повлияване от носене на топли ръкавици, чести кръвотечения от носа.

От експертизата се установява, че ищецът не е провеждал стационарно или амбулаторно физиотерапевтично лечение, а само такова в домашни условия като при прегледа е заявил, че е изпълнил медикаментозните назначения.

Липсва медицинска документация за придружаващи или хронични заболявания към датата на ПТП.

В съдебно заседание експертът е категоричен, че заекването води до проблеми в комуникацията с околните, а досежно „сътресението на мозъка“ отчита, че тази диагноза е поставена при приемането в лечебното заведение.

Заключението на СПЕ следва да се кредитира като обективно и компетентно дадено, противно на твърденията на ответника. Видно от същото, вещото лице е ползвало конкретно посочени в СПЕ подходи за събиране на обективна психологическа информация, свързана с психическото състояние на лицето (л. 6 от СПЕ, л. 293 по делото) и след личен преглед е даден изчерпателен отговор на поставените въпроси. И този експерт е констатирал говорен дефект. След ПТП ищецът е развил т.нар. посттравматично стресово разстройство (ПТСР), като закъснял отговор на стресогенно събитие или ситуация, с причинен дълбок дистрес на личността и променлив интензитет, най-силен в първите три-шест месеца след травмиращото събитие. Конкретните проявления са се изразили в чувство на тревожност, страх от пресичане на улица, загуба на увереност, чувство на несигурност, липса на активност. Експертът сочи, че е възможно преодоляване на посочените дефицити от лицето самостоятелно, което зависи от личностовите особености като в случая са били нестабилни и в процес на доизграждане, предвид възрастта на пострадалия. Потвърждава отсъствието на проведена терапия със специалист психолог или психиатър, както и медикаментозна терапия, свързана с емоционалното състояние. Ищецът е споделил при прегледа, че към момент се чувства добре, посещава училище, придвижва се сам в града като на моменти изпитва безпокойство при пресичане на оживени улици.

От гласните доказателства се установява, че говорният дефект е забелязан у пострадалия, след инцидента. В тази насока са показанията на свид. С А – учителка на ищеца към момента на ПТП, която говори пред съда за негативния ефект на ПТП, оказан върху психиката на детето. Свид. Б и С също сочат, че преди ПТП ищецът е бил без говорен дефект. Отчитат, че след инцидента е станал избухлив, притеснен при пресичане на улици. Свид. Б забелязва и честото кръвотечение, което си обяснява с травмата на носните кости.

Предвид горното, по размера на обезщетението, съдът намира следното: при претендирани обезщетения за неимуществени вреди се прилага принципът на справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 ЗЗД, основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства – вида и характера на телесните увреждания и последиците от тях за пострадалото лице. Неимуществените вреди се изразяват в претърпени от увреденото лице болки и страдания в резултат на виновно поведение на 4 деликвента, които вреди подлежат на заплащане от застрахователя по договор за застраховка „Гражданска отговорност” при предявен пряк иск.

Обезщетението подлежи на определяне от съда по справедливост, по правилата на чл. 52 от ЗЗД като паричен еквивалент на всички, получени в резултат на нанесените при едно застрахователно събитие - в случая телесни повреди, болки и страдания, които имат проявление както във физически, така и в психически, и емоционални сътресения и неудобства за увреденото лице.

Касае се за малолетно към момента на инцидента дете, което е претърпяло множество травматични увреждания от ПТП, посочени по-горе, чийто оздравителен процес, благодарение на факта, че няма придружаващи предходни заболявания, е повлиян благоприятно от проведеното медикаментозно лечение, спазвано стриктно от пострадалия и възстановяването е в рамките на до два месеца. При това съдът счита, че се касае за претърпени болки и страдания, чийто интензитет е в рамките на обичайния за този вид физически травми. Всъщност по-продължителни във времето са вредите за психиката, които близо пет и повече години след инцидента, се появяват, макар спорадично – напр. страхове при пресичане на оживени улици. Като най-съществена промяна може да се окачестви тази в говора с поява на дефект – заекване, за което сочат всички разпитани свидетели, а експертите заявяват, че е възможно отключване на проблеми в говора именно във връзка с претърпяния инцидент. Няма никакво основание да се приеме, че заекването е отпреди инцидента при липса на медицински данни за това, поради което и обратното становище, поддържано във въззивната жалба на застрахователя, е неаргументирано. Съдът отчита, че проблемите във вербалната комуникация до голяма степен не са преодолени поради факта, че детето не е консултирано с логопед своевременно (така и заключението по СПЕ). От друга страна, експертът сочи, че работата на специалисти – психолози и логопеги би повлияло благоприятно връщането на речевия изказ в нормалните граници, без обаче да сочи, че справянето с говорния дефект е сигурно събитие, доколкото зависи от възможностите на индивида – в случая интровертна, плаха, чувствителна личност (обяснения в съдебно заседание, л. 338 по делото на РОС). Медицински данни за продължаващо и често кръвотечение от носната кухина отсъстват по делото.

Разпечатката съдържа 46 от 173 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5be9bce4-5935-4d10-b3e5-188fb0a15939