Определение № 1034 от 19.11.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1034 гр. Габрово, 19.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500655 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения „ АД, подадена чрез пълномощника юрк.Б. срещу разпореждане №3003/07.10.2025г. на Районен съд – Габрово по ч.гр.д.№2784/2025г. , с което е отхвърлено изцяло заявлението по чл.410 ГПК.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановения отказ. Твърди се, че договорът за кредит е сключен в съответствие с нормата на чл.11,т.10 ЗПК и ГПР не надвишава визирания в чл.19, ал.4 ЗПК размер. Сочи се ,че в случая не намирал приложение чл.33, ал.1 ЗПК. Излагат се доводи ,че уговорената неустойка за неизпълнение на договорните задължения има обезщетителна и санкционна функция и е начислена поради неизпълнение за предоставяне от заемателя на уговореното обезпечение. Твърди се, че при неправилно изчисляване на ГПР не следва да се прилага санкцията на чл.22 ЗПК. Сочи се, че таксата за експресно разглеждане е услуга, която по естеството си е свързана с договора за кредит и се предлага по повод на същия , като е свързана с неговото сключване ,а не с неговото усвояване и управление. Твърди се, че на заявителя не са давани указания да уточни претенцията си как е формирано вземането за главница. Навеждат се доводи

, че нормата на чл.23 ЗПК визира дължимост на чистата стойност на кредита, поради което установителните искове по чл.422 ГПК не следва да бъдат отхвърляни изцяло съгласно установената съдебна практика. С оглед на това , при установена недействителност на договор за потребителски кредит следва да се издаде заповед за изпълнение за чистата стойност на кредита.

Претендира се за отмяна на обжалваното разпореждане и се издаде заповед изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми. за

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на 1 обжалване акт и е процесуално допустима.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението по чл. 410 от ГПК ,депозирано от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД, ЕИК 207172780, против Х. Д. П., ЕГН **********, за сумата от 559.73лева /петстотин петдесет и девет лева и седемдесет и три стотинки /- главница, ведно със законната лихва считано от 06.10.2025г. до изплащане на вземането, сумата 42.59 лева /четиридесет и два лева и петдесет и девет стотинки/ договорна лихва за времето от 12.05.2022 г. до 22.06.2023г., сумата 25.31 лева / двадесет и пет лева и тридесет и една стотинки/ мораторна лихва за периода 23.06.2023г. - 06.10.2025 г., както и сумата 21.25 лева / двадесет и един лева и двадесет и пет стотинки/ заплатена държавна такса и 200.00 лева /двеста лева/ юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 411 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК. Приел е , че с клаузите в процесния договор за кредит за неустойка и за заплащане на такса за експресно разглеждане, се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като се уговори възнаграждение , при което ГПР ще надхвърли допустимия от ЗПК. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а съгласно чл. 23 от ЗПК, в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него. Приел е ,че съгласно депозираното заявление длъжникът Х. Д. П. до изпадането си в забава, считано от 23.06.2023г., е погасявала вноските по заема, в които освен главница са включени и погашения на възнаградителна лихва, такси и неустойки. С оглед на това, че в заповедното производство съдът не може да извърши преценка относно дължимостта на главницата, заявлението следва да се отхвърли изцяло, а размерът на задължението да се установи в исков процес.

Неоснователни са наведените в частната жалба доводи, че заповедният съд неправилно е отхвърлил подаденото заявление по чл.410 ГПК.

От данните по делото се установява, че договорното правоотношение, на което заявителят основава вземането си за посочените в заявлението по чл.410 ГПК суми, произтича от договор за потребителски кредит, за който са приложими ЗПК и ЗЗП. От съдържанието на приложените към заявлението документи не се установява клаузите да са били индивидуално договорени с потребителя.

В изпълнение на изискването на чл.чл.411, ал.2 ГПК заповедният съд е извършил преценка дали са налице изискванията за издаване на исканата заповед за изпълнение.

Отказът за издаване на такава се основава на осъществяване на една от хипотезите на чл.22 ЗПК – неспазване на изискването за точно посочване на ГПР.

Съгласно чл.23 ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит , потребителят връща само чистата стойност на кредита. В случая в ГПР по процесния договор за заем няма данни да са включени разходите, които потребителят след да заплати като такси и неустойки – общо сумата от 1677,30лв., от която такса за експресно разглеждане от 1006,50лв.и неустойка от 670,80лв., което е в нарушение на чл.11,ал.1,т.10 2

З П К . Целта на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК е да установи по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност потребителя да направи своя информиран избор.

Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора и хипотеза на „заблуждаваща търговска практика“ / р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10/. Също така с решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 съдът е постановил, че посочването на ГПР , който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент, като член 10 ,§2,б.“ж“ и чл.23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл ,че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР , включващ всички предвидени в чл.3,б „ж“ от тази директива разходи , посочените разпоредби допускат този договор да се счита освободен от лихви и разноски , така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

В случая жалбоподателят не твърди при общо извършените по процесния договор за кредит плащания от длъжника да остава дължима главница.

Предвид изложеното, обжалваното разпореждане , с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя по чл.410 ГПК , следва да бъде потвърдено. С оглед на това, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №3003 от 07.10.2025г. по ч.гр.д.№2784/2025г. на РСГаброво, с което е отхвърлено изцяло заявлението по чл.410 ГПК на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД против Х. Д. П..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1034 гр. Габрово, 19.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500655 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения „ АД, подадена чрез пълномощника юрк.Б. срещу разпореждане №3003/07.10.2025г. на Районен съд – Габрово по ч.гр.д.№2784/2025г. , с което е отхвърлено изцяло заявлението по чл.410 ГПК.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановения отказ. Твърди се, че договорът за кредит е сключен в съответствие с нормата на чл.11,т.10 ЗПК и ГПР не надвишава визирания в чл.19, ал.4 ЗПК размер. Сочи се ,че в случая не намирал приложение чл.33, ал.1 ЗПК. Излагат се доводи ,че уговорената неустойка за неизпълнение на договорните задължения има обезщетителна и санкционна функция и е начислена поради неизпълнение за предоставяне от заемателя на уговореното обезпечение. Твърди се, че при неправилно изчисляване на ГПР не следва да се прилага санкцията на чл.22 ЗПК. Сочи се, че таксата за експресно разглеждане е услуга, която по естеството си е свързана с договора за кредит и се предлага по повод на същия , като е свързана с неговото сключване ,а не с неговото усвояване и управление. Твърди се, че на заявителя не са давани указания да уточни претенцията си как е формирано вземането за главница. Навеждат се доводи

, че нормата на чл.23 ЗПК визира дължимост на чистата стойност на кредита, поради което установителните искове по чл.422 ГПК не следва да бъдат отхвърляни изцяло съгласно установената съдебна практика. С оглед на това , при установена недействителност на договор за потребителски кредит следва да се издаде заповед за изпълнение за чистата стойност на кредита.

Претендира се за отмяна на обжалваното разпореждане и се издаде заповед изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми. за

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на 1 обжалване акт и е процесуално допустима.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението по чл. 410 от ГПК ,депозирано от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД, ЕИК 207172780, против Х. Д. П., ЕГН **********, за сумата от 559.73лева /петстотин петдесет и девет лева и седемдесет и три стотинки /- главница, ведно със законната лихва считано от 06.10.2025г. до изплащане на вземането, сумата 42.59 лева /четиридесет и два лева и петдесет и девет стотинки/ договорна лихва за времето от 12.05.2022 г. до 22.06.2023г., сумата 25.31 лева / двадесет и пет лева и тридесет и една стотинки/ мораторна лихва за периода 23.06.2023г. - 06.10.2025 г., както и сумата 21.25 лева / двадесет и един лева и двадесет и пет стотинки/ заплатена държавна такса и 200.00 лева /двеста лева/ юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 411 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК. Приел е , че с клаузите в процесния договор за кредит за неустойка и за заплащане на такса за експресно разглеждане, се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като се уговори възнаграждение , при което ГПР ще надхвърли допустимия от ЗПК. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а съгласно чл. 23 от ЗПК, в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него. Приел е ,че съгласно депозираното заявление длъжникът Х. Д. П. до изпадането си в забава, считано от 23.06.2023г., е погасявала вноските по заема, в които освен главница са включени и погашения на възнаградителна лихва, такси и неустойки. С оглед на това, че в заповедното производство съдът не може да извърши преценка относно дължимостта на главницата, заявлението следва да се отхвърли изцяло, а размерът на задължението да се установи в исков процес.

Неоснователни са наведените в частната жалба доводи, че заповедният съд неправилно е отхвърлил подаденото заявление по чл.410 ГПК.

От данните по делото се установява, че договорното правоотношение, на което заявителят основава вземането си за посочените в заявлението по чл.410 ГПК суми, произтича от договор за потребителски кредит, за който са приложими ЗПК и ЗЗП. От съдържанието на приложените към заявлението документи не се установява клаузите да са били индивидуално договорени с потребителя.

В изпълнение на изискването на чл.чл.411, ал.2 ГПК заповедният съд е извършил преценка дали са налице изискванията за издаване на исканата заповед за изпълнение.

Отказът за издаване на такава се основава на осъществяване на една от хипотезите на чл.22 ЗПК – неспазване на изискването за точно посочване на ГПР.

Съгласно чл.23 ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит , потребителят връща само чистата стойност на кредита. В случая в ГПР по процесния договор за заем няма данни да са включени разходите, които потребителят след да заплати като такси и неустойки – общо сумата от 1677,30лв., от която такса за експресно разглеждане от 1006,50лв.и неустойка от 670,80лв., което е в нарушение на чл.11,ал.1,т.10 2