Решение № 144 от 15.12.2022, Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 144 гр. Видин,

15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Пети административен състав в публично заседание на

Тринадесети декември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател:

Росица Славчева при секретаря

Валерия Шутилова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

226 по описа за

2022 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на В.П.Ц. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22 – 0243 - 000139 от 08.07.2022г. на Началник РУ Берковица при ОДМВР Монтана, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171,т.2а,б.”а” от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована, както и че при издаването и е нарушен и процесуалният закон.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед.

Ответникът по жалбата – не е взел становище по жалбата.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Видно от обстоятелствата, описани в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ на 08.07.2022г. около 14,30 часа, на път II-81, в проход „Петрохан“ с посока на движение от гр.София към гр.Монтана, при полицейска проверка се установило, че Николай Неделчев Николов е управлявал лек автомобил с рег. № ВН 5296 АВ, собственост на жалбоподателя. Посочено е също, че при извършената проверка е установено, че водачът е неправоспособен. Съставен е АУАН за управление на МПС, без да е правоспособен, като е прието, че е налице нарушение на чл.150 от ЗДвП.

На 08.07.2022г. на жалб.В.Ц. със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22 – 0243 - 000139 на Началник РУ Берковица при ОДМВР Монтана, на основание чл.171,т.2а,б„а“ от ЗДвП е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 8 месеца, като е отнето СРМПС на лек автомобил „Киа Сеед“, с рег. № ВН 5296 АВ, и 2 броя регистрационни табели.

Доказателствата по делото установяват, че автомобилът е собственост на жалб.Ц..

В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че жалбоподателят, е предоставил лекият автомобил да бъде управляван от неправоспособен водач, за което на водача е съставен АУАН.

Няма данни на Ц. да е съставен АУАН за това, че е нарушил разпоредбата на чл.102,т.1 от ЗДвП, като собственик, който допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление. По делото са приложени АУАН и НП, за нарушение на чл.150 ЗДвП, издадени на водача Николов.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства.

С разпоредбата на чл.172,ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Със заповед № 8121з - 515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, са опровомощени лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, между които и началник на РУ Берковица, поради което съдът приема, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

В конкретния случай, ПАМ е наложена на основание чл.171,т.2а, буква „а“ от ЗДвП, поради това, че жалбоподателя е собственик на лекия автомобил и е предоставил управлението на МПС „Киа Сеед“, с рег. № ВН 5296 АВ на Николай Николов, който е неправоспособен водач.

Разпоредбата на чл.171 от

ЗДвП предвижда, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, да се прилагат предвидените в закона принудителни административни мерки, една от които по посочената в заповедта т.2а – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик.

Случаите, в които може да се приложи тази принудителна мярка са изрично изброени и една от хипотезите е тази по буква „а“ : когато собственик управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171,т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до 1 година.

В тази връзка следва да се отбележи, че в нормата на чл. 171, т.2а, б."а" ЗДвП е предвиден срок за прилагане на

ПАМ, който е с продължителност от 6/шест/ месеца до една година.

Административният орган следва да определи срок на приложената ПАМ в рамките на този предвиден в закона. В конкретния случай е приложена ПАМ за срок от осем месеца, който безспорно надхвърля рамките на минимума на този посочен в ЗДвП. По тази причина продължителността следва да бъде обоснована, като се държи сметка за специфичните за случая факти и обстоятелства, които налагат продължителността на мярката да бъде конкретизирана при предвидения в закона по-висок размер. Това процесуално задължение е валидно за хипотези като настоящата, в които срокът се определя от органа при условията на оперативна самостоятелност и промяната на неговата продължителност е извън компетенциите на съдебния състав. Допуснатият пропуск представлява нарушение както на материалния закон на чл. 171, т.2а, б."а“ ЗДвП, така и на процесуалния чл. 59, ал.1 АПК изискващ пълно мотивиране на постановения акт, включително на продължителността на наложената санкция, която определя в най-голяма степен интензитета на засягане на правната сфера на жалбоподателя, тъй като обратното засяга правото му на защита в значителна степен. Този пропуск не може да бъде саниран на по-късен етап, например в хода на съдебното производство.

Като не е мотивирал продължителността на наложената

ПАМ и същата не е на определения от законодателя минимум, органът фактически възпрепятства и дори прави невъзможна преценката на съдебния състав относно съответствието на мярката със съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ. Съгласно същата, принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна (компенсаторна). Влияние върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането на тези функции, съотнесени към конкретния казус.

Липсата на изложени мотиви относно определената продължителност може да граничи със своеволие особено, когато срока е определен на предвидения максимум, макар и настоящия случай да не е такъв, тук срока е по-скоро към средния, то това не освобождава органа от излагане на мотиви в тази връзка.

Изложеното мотивира съда да приеме, че така издадената заповед, с която е приложена принудителната административна мярка - "прекратяване на регистрацията на ППС за срок от осем месеца" като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, поради необоснованост на размера на мярката, а жалбата на Ц. е основателна и следва да се уважи.

Това е и практиката на

ВАС, до 01.01.2019 година, от когато наложените ПАМ по чл.171 ЗДвП не подлежат на обжалване. Така Решение № 14879 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6949/2018 г., II о.

Оказва се, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22 – 0243 - 000139 от 08.07.2022г. на Началник РУ Берковица при ОДМВР Монтана, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171,т.2а,б.”а” от ЗДвП е незаконосъобразна и издадена при противоречие с материалноправни разпоредби, поради което и подадената срещу нея жалба е основателна и следва да бъде уважена, като заповедта следва да бъде отменена.

Жалбоподателят е направил разноски за държавна такса – 10 лв.

Освен това е заплатил в брой 400 лв. – адвокатски хонорар съгласно договор за правна защита и съдействие /л.37 от делото/. Така общо разноските на жалбоподателя възлизат на 410.00 лева (10 лева ДТ и 400.00 лева адвокатски хонорар).

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК , Административният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22 – 0243 - 000139 от 08.07.2022г. на Началник РУ Берковица при ОДМВР Монтана.

ОСЪЖДА ОД на МВР Монтана да заплати от бюджета на административния орган на В.П.Ц. разноски в размер на 410.00 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: