Определение № 1592 от 29.06.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1714/2023
- Вид
- Определение № 1592
- Подписан
- 29.06.2023
- В сила
- 29.06.2023
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Борис Димитров Илиев, Николай Колев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал. 3, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433,ал.1,т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1592 гр. Пловдив, 29.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20235300501714 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 423 ГПК.
Подадено е на 07.02.2023г. възражение от В. С. Н. , ЕГН **********, против Заповед № 5052 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 28.06.2016г. по ч.гр.д.№ 8633 /2016г. по описа на ПРС, в полза на “Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК:175074752. Релевират се оплаквания за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение и се настоява за приемане на възражението от въззивния съд.
Не е постъпил отговор на възражението от насрещната страна в дадения й от съда едноседмичен срок.
Пловдивският окръжен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
На 28.06.2016г. по ч.гр.д.№ 8633 /2016г. по описа на ПРС, в полза на “Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК:175074752 е издадена Заповед №5052 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника В. С.
Н., ЕГН **********. Препис от заповедта е бил връчен при условията по чл.
47 ГПК – тъй като длъжникът или друго лице, на което може да бъде връчен, не са намерени както на постоянния, така и на настоящия адрес съгласно изисканата от съда служебна справка по реда на Наредба №14/18.11.2009г. В изпълнение на разпоредбата на чл.47, ал.1 от ГПК и въз основа на разпореждане на заповедния съд, са били залепени уведомления на входната 1 врата и екземпляр пуснат в пощенската кутия съответно на 18.08.2016г. на настоящия адрес на длъжника: град Пловдив,ул.“Милена“№10 ет.3 и на 09.09.2016г. на постоянния адрес на длъжника:
***************,
Пловдивска област. Поради недодадено от длъжника в срока по чл.414 от ГПК възражения, на 01.11.2016г. в полза на кредитора е издаден изпълнителен лист и въз основа на него същият е образувал изп.д.
№1509/2017г. по описа на ЧСИ К.П., с район на действие ПдОС. На 22.08.2019г. на длъжника В. Н. е било връчено съобщение за образувано изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист издаден на
01.11.2016г. на основание заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК издадена по ч.гр.д.№8633/2016г. по описа на РС-Пловдив. На 20.08.2019г. по изпълнителното дело е подадена и молба от длъжника В. С. Н., ЕГН **********, с която е поискал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК поради неизвършване на изпълнителни действия от взискателя в продължение на две години , считано от 15.08.2017г., когато му е бил наложен запор върху банковата сметка, открита в „Уникредит Булбанк“АД.
При така приетите за установени фактически положения, въззивният съд намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 ГПК , в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението си, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
Според чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК, съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал. 1. По аргумент от обратното на чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК, въззивният съд не приема възражението, ако установи, че предпоставките на ал. 1 липсват. Предпоставките са две: обща (длъжникът да е спазил 1-месечния срок) и допълнителна (осъществяваща 2 основание по чл. 423, ал. 1, т. т. 1 – 4 ГПК). Въззивният няма задължение да приеме възражението на длъжника и съответно да приложи останалите последици, уредени в следващите изречения на чл. 423, ал. 3 ГПК, когато намери за изключена едната. За наличието и на двете (срок и основание по чл.
423, ал. 1, т. 1 – 4 ГПК) въззивният съд се произнася с крайния акт и по съществото на искането. С определението по чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК въззивният съд отрича правото на длъжника да приеме неговото възражение срещу заповедта за изпълнение или с определението по чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК въззивният съд приема възражението на длъжника, като съобразява дали позитивния акт поражда и останалите последици, предвидени в чл. 423, ал. 3 ГПК, в който смисъл е определение № 533/ 02.12.2015 г., по ч. гр. д. № 5723/ 2015 г. на І г. о., ВКС; определение № 232/19.05.2015г. по ч. гр. д. № 2210 / 2015 г. на І г. о., ВКС.
В конкретния случай препис от заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК,издадена по ч.гр.д.№8633/2016г. по описа на ПРС , е връчен редовно на длъжника В. Н. на 23.09.2016г. при осъществяване на предпоставките от хипотезите на правните норми на чл. 47, ал. 1 и 3, вр. ал. 5 и 7 ГПК- чрез залепването на уведомление, поради което уреденият в чл.423,ал.1 от ГПК решителен, преклузивен 1-месечен срок за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение е изтекъл на 24.10.2016г./работен ден/.Възражението по чл.423,ал.1 от ГПК е подадено на 07.02.2023г. , повече от шест години след изтичане на този срок , поради което се явява просрочено.Дори да се приеме,че заповедта не е била редовно връчена на длъжника от заповедния съд на 23.09.2016г., то той е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение най-късно на 20.08.2019г., когато е подал молба до съдебния изпълнител с искане за прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, поради което възражението отново се явява подадено далеч след изтичането на едномесечния преклузивен срок по чл.423,ал.1 от ГПК, което означава , че не е налице общата предпоставка за приемането му. При това положение се налага изводът, че подаденото възражение от длъжника В. С. Н., ЕГН ********** е неоснователно и не следва да бъде приемано от въззивния съд.
Мотивиран от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражение по чл.423 от ГПК , подадено на 07.02.2023г. от длъжника В. С. Н., ЕГН **********, против Заповед №5052 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,издадена на 28.06.2016г. по ч.гр.д.№ 8633 /2016г. по описа на ПРС, в полза на “Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК:175074752.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4