Решение № 103 от 06.04.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Благоевград, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ана Г. Г.а като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Административно наказателно дело № 20251210201532 по описа за 2025 година и за се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

25-1899000265/06.08.2025г., издадено от ВПД Началник на Първо РУ при ОДМВР Благоевград, с което на З. К. Х. с ЕГН: ********** от гр. Б., ул. „И.“ №, на осн. чл. 183, ал.5, т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява от пълномощника си адв. Д. Г., която поддържа жалбата. В последната, както и в подадената по делото молба вх.№ 5490/04.03.2026г. пълномощникът навежда твърдения за допуснати нарушения, които водят до незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление и моли Съда да го отмени изцяло, евентуално да го отмени в частта за отнемането на контролни точки на водача. Твърди се, че не било посочено правното основание, на което се отнемат контролни точки. Липсвало и пълно описание на фактическата обстановка, при която е извършено нарушението, така например в АУАН липсвали данни за лицето, чието безпокойно преминаване жалбоподателят е следвало да осигури. Полицейските служители нямали пряка видимост към ситуацията, тъй като се намирали в патрулния автомобил, движещ се след този на водача. АУАН бил съставен на място различно от мястото на нарушението.

Административнонаказващият орган ВПД Началник на Първо РУ при ОДМВР - Благоевград, редовно призован, не изпраща представител. В писмо вх.№ 26138/03.11.2025г., с което административнонаказващият орган изпраща 1 копие на административнонаказателната преписка по обжалваното наказателно постановление, моли за неговото потвърждаване. Прави възражение за прекомерност при евентуално присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направените оплаквания, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в предвидения законоустановен срок и от процесуално легитимирано лице, предвид което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 17.07.2025г., около 14:57 ч., в гр. Благоевград, по ул. „Тодор Александров“ срещу дом № 54, с посока на движение от улица „Д-р Христо Татарчев“ към улица „Крали Марко“, жалбоподателят З. К. Х. с ЕГН:

********** управлявал лек автомобил марка и модел „Тойота Корола“, с рег.

№ С., собственост на „Общинска банка“ АД, ЕИК: 121086224, в която работи, като не пропуснал пресичащ по пешеходна пътека пешеходец, движещ се отляво надясно, като водачът е бил сам в автомобила. Нарушението било установено от св. Н. К., на длъжност младши инспектор старши полицай в Първо РУ при ОДМВР – Благоевград, който се движел с патрулен автомобил заедно със св. Р. Б. непосредствено зад автомобила на жалбоподателя. Веднага след възприемане на нарушението полицейските служители продължили да се движат след нарушителя и му подали светлинен и звуков сигнал да спре.

Жалбоподателят спрял автомобила на съседната улица „Полковник Димов“ зад „стария МОЛ“. Свидетелят Н. К. съставил срещу З. Х. АУАН серия GA № 1382940 от 17.07.2025г. за извършено от него нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който се е запознал със съдържанието му и го е подписал без възражения. В срока по чл.

44, ал. 1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя са депозирани и писмени възражения срещу акта.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства /административнонаказателната преписка/, както и от гласните доказателства, изводими от показанията на разпитаните свидетели. В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителят Н. Г. К. на длъжност младши инспектор старши полицай в Първо РУ при ОДМВР – Благоевград, от чиито показания се установява, че няма спомен за конкретния случай, защото ежедневно извършва проверки, но потвърждава авторството и направените в АУАН констатации.

В хода на съдебното следствие бе разпитан и свидетелят, посочен в АУАН - св. Р. Д. Б., работещ като младши инспектор в сектор „Охранителна полиция“ на Първо РУ при ОДМВР - Благоевград, който сочи, че времето било топло, около обяд, ясно време. АУАН е съставен за това, че водачът не пропуснал пешеходец на пешеходна пътека при „стария МОЛ“, на ул. „Тодор Александров“ № 51, № 52, № 53, № 54 или № 58. Заявява, че пешеходецът пресичал отляво надясно, а полицейските служители се движели зад автомобила на нарушителя с патрулна кола. Поддържа, че пешеходецът вече 2 бил стъпил на пешеходната пътека и се наложило да преустанови своето движение по средата на пешеходната пътека. Не си спомня дали насреща е имало движеща се друга кола, нито дали пешеходецът бил мъж или жена.

Полицаите продължили движението си с патрулната кола след нарушителя и му подали звуков и светлинен сигнал. Водачът първоначално не осъзнал, че трябва да отбие след звуковия и светлинен сигнал на патрулния автомобил, но след това спрял на ул. „Полковник Димов“ зад „стария МОЛ“. На мястото на спиране - на ул. „Полковник Димов“ бил съставен АУАН. Спомня си, че водачът се извинил за нарушението и в АУАН е било отбелязано, че същият няма възражения.

По делото е разпитан и свидетел на жалбоподателя, доведен в съдебно заседание - С. С. П., работещ като охранител и шофьор на директора в Общинска банка - З. Х. - жалбоподателя в производството. В показанията си сочи, че изпълнява нещо като куриерски услуги на банката. Служебната кола е марка „Тойота“, модел „Корола“ с рег.№ 9330. Началникът му – жалбоподателят, му се обадил лятото на миналата година и му казал да го чака на табака при магазин „Билла“, за да му даде документи. В тази връзка свидетелят постоянно гледал надолу кога ще се появи началникът му, видял го по едно време да кара бавно, пред него и зад него имало коли. Свидетелят веднага слязъл от барчето и излязъл на пешеходната пътека, горната, срещу табака до магазин „Билла“. В един момент жалбоподателят дал десен мигач срещу табака, където има застраховки, при „стария МОЛ“ и отбил, като до него спряла полицейска кола до застраховките. След като началникът му и полицаите поговорили, последните си тръгнали. Свидетелят изчакал отстрани, впоследствие отишъл при жалбоподателя и от него разбрал, че му съставили АУАН за това, че не е дал предимство на преминаващ пешеходец, въпреки че не се виждали хора на пешеходната пътека. В показанията си свидетелят твърди, че от мястото, където се намирал имал видимост и възприел, че нямало никакви пешеходци, дори жалбоподателят му разказал, че полицаите са му се извинили и му казали, че не бил такъв човек.

С оглед изложеното съдът намира, че по делото са налице две групи свидетелски показания. В първата са показанията на полицейския служител – свидетеля Р. Д. Б. /свидетел по АУАН/, който непосредствено е възприел как водачът на л.а. „Тойота Корола“, с рег.№ С. не пропуснал пресичащ по пешеходна пътека пешеходец, движещ се отляво надясно по ул. „Тодор Александров“ срещу дом № 54, доколкото с актосъставителя се движели с патрулен автомобил зад нарушителя и непосредствено след това му подали светлинен и звуков сигнал. От друга страна е изложеното от свидетеля С. П., който се намира в пряка служебна зависимост от жалбоподателя, тъй като свидетелят е негов шофьор и работи като охранител в банката, в която жалбоподателят заема длъжността директор. Двете групи свидетелски показания си противоречат помежду си по отношение на главния факт, предмет на доказване по делото, а именно дали по пешеходната пътека при „стария МОЛ“ на ул. „Тодор Александров“ срещу дом № 54 /при зеленчуковия магазин/ е преминавал пешеходец, когото жалбоподателят не е пропуснал да премине, като свидетелите от двете групи - св. Б. и св. Пандурски твърдят, че са очевидци и имат непосредствени възприятия за случилото се. Ето защо съдът съпостави гласните доказателствени източници с приетата по делото 3 административнонаказателна преписка и кредитира изцяло показанията на свидетелите Н. Г. К. /актосъставител/ и Р. Д. Б. /свидетел по АУАН/ полицейски служители, доколкото са се намирали в патрулен автомобил, движейки се зад нарушителя и са възприели от непосредствена близост нарушението, за разлика от свидетеля на жалбоподателя, който го чакал понагоре по улицата. Изложеното от полицейските служители, в противовес с преразказаното от св. Пандурски, отговаря и на съдържанието на съставения АУАН, приложен в административнонаказателната преписка, която съдът също кредитира. Съдът не приема с доверие така изложеното от св.

Пандурски, тъй като не отговаря на обективно случилото се и не възпроизвежда правдиво възприятията му по време на нарушението - от една страна поради еднаквата му месторабота с жалбоподателя и служебната му зависимост от него, което обстоятелство сочи на заинтересованост, а от друга поради несъответствието му с приетите като достоверни източници – показанията на полицейските служители и с писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка. Съдът намира и че е житейски нелогично органите на реда да се извиняват заради допусната грешка в преценката си и в същото време да съставят АУАН за извършено нарушение.

При така изложената по делото фактическа обстановка Съдът намира следното от правна страна:

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи и Заповеди № 244з-2218/02.07.2024 г. и № 244з-415/14.02.2022г. на директора на ОДМВР - Благоевград се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност. При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 ЗАНН относно задължителното му съдържание.

Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя, спазена е процедурата за връчване. В 6месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.

Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

При служебно дължимата проверка за законосъобразност на наказателното постановление не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения, които да са опорочили атакувания акт и да представляват основание за неговата отмяна.

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен и несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил административното нарушение по чл.

119, ал. 1 от ЗДвП /при съблюдаване на редакцията относима към датата на вмененото административно нарушение/.

За нарушението по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: Съгласно чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно 4 превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

Обективният състав на нарушението се изразява в бездействие – при налично задължение на водача на МПС да намали скоростта или спре, същият не сторва това, въпреки че на пешеходната пътека има преминаващи пешеходци.

В случая, видно от приетото от фактическа страна, жалбоподателят не е пропуснал стъпило на пешеходната пътека лице, с което е изпълнил състава на нарушението, доколкото не е осигурил предимство на същото. Нарушението е правилно и коректно описано както в АУАН, така и в НП.