Решение № 1666 от 12.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1666 гр. София, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20211110210029 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „КОЛОС ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 201493733, със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.“Люлин“ № 10, бл. 142, ет. 3, ап. 8, представлявано от ИИ.Б., чрез адв.А.М.., срещу Наказателно постановление № 514166 – F533847/27.05.2020 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на Национална агенция за приходите, за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ, за което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на дружеството – жалбоподател е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3000 (три хиляди) лева.

В жалбата се релевират пространни доводи в подкрепа на обстоятелството, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и поради несъответствие с целта на закона. Конкретно се поддържа, че процесният АУАН е съставен в нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, доколкото е съставен в присъствие само на един свидетел, който не е индивидуализиран съгласно 1 законовите изисквания, респективно че от граматическото тълкуване на нормата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН следва, че актът следва да бъде съставен в присъствието най – малко на двама свидетели. На следващо място се твърди неправилно приложение на материалния закона при избора на надлежната санкционна разпоредба, доколкото в конкретния случай липсват каквито и да било данни и/или доказателства, че нарушението е довело до неотразяване на приходи – факт, който е елемент от състава на административното нарушение и подлежи на установяване и доказване от наказващия орган. Счита се, че наложеното наказание е явно несправедливо, доколкото и в наказателното постановление е изрично отбелязано, че твърдяното нарушение е за първи път, както и че административнонаказващият орган е следвало да съобрази, дори и да се приеме, че е извършено нарушение, че последното представлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. На последно място се излага, че атакуваното НП е антидатирано, в която връзка е показателно обстоятелството, че същото е връчено на 21.06.2021 г., повече от година по – късно.

По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно и необосновано.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. М. – САК, с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. Последният, в дадения ход по същество, пледира за отмяна на обжалваното НП по съображенията, развити в жалбата. Моли да се присъдят на доверителя му направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган се представлява от юрк.Недков, който изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за потвърждаване на обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Релевира се възражение за прекомерност по отношение размера на претендираните разноски на насрещната страна.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

2

При извършена от служители на НАП проверка на 07.01.2020 г. в търговски обект по смисъла на пар.1, т.41 от ПР на ЗДДС – механа „Битоля“, находяща се в гр.София, бул.“П.Славейков“ № 15А, стопанисвана от „КОЛОС ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 201493733, обективирана в протокол сер.АА № 0044753 от 07.01.2020 г. е установено, че съгласно дневен финансов „Х“ отчет № 0000825/07.01.2020 г. от монтираното и функциониращо към момента на проверката фискално устройство марка „DATECS“, с ИН на ФУ № DT749132 и индивидуален номер на ФП № 02749132, разчетната касова наличност е в размер на 0,00 лева. Фактическата наличност в касата на обекта, след опис, възлизала на 210,70 лева. Установената положителна промяна в касовата наличност възлизала на 210,70 лева, представляваща въвеждане на пари в касата, извън случаите на продажба, която не е била отразена чрез функцията "служебно въведени" във ФУ – „DATECS“, с ИН на ФУ № DT749132 и индивидуален номер на ФП № 02749132, притежаващо функциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми.

При проверката е установено, че фискалното устройство притежава функциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми.

Положителната разлика между фактическата и разчетената касова наличност от фискалното устройство в размер на 210,70 лева, представляваща въвеждане на пари в касата, не била отразена на фискалното устройство в момента на извършването му.

На 11.01.2020 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение, в който е приета за нарушена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. На същата дата АУАН е връчен на представляващия дружеството ИИ.Б., който го подписал без възражения.

Въз основа на така съставения АУАН, на 27.05.2020 г. Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на НАП, издал обжалваното наказателно постановление

№

514166

–

F533847/27.05.2020 г., в което били отразени обстоятелствата по извършването на нарушението, неговото фактическо описание (идентично на това в АУАН) и правната му квалификация по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 на МФ, като на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185, ал.2 от ЗДДС на жалбоподателя била наложена имуществена санкция е размер на 3000,00 (три хиляди) лева.

3

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител ИВ. ХР. Б. и показанията на свидетеля В.Й.А., служител на жалбоподателя.

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

От показанията на св. Б. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.

Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля Б. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.

Показанията на св. А. също допринасят за изясняване на обстоятелствата по извършената проверка, като същата изрично е посочила, че процесната сума, установена от проверяващите, представлява оставена предварително сума „оборотни“ пари, необходими за връщане на ресто на клиенти. Съдът не намери основания да изключи от доказателствената съвкупност свидетелските показания, като счита същите за непредубедени и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал, поради което ги кредитира с доверие.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави 4 следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и които да обосновават отмяната на последното само на това основание. АУАН и Наказателното постановление са съставени от оправомощени лица, предвид приложената към материалите на делото Заповед № ЗЦУ – ОПР – 17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

Съставеният АУАН и атакуваното НП са издадени в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на установения ред и в сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал.

3 ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчването им на жалбоподателя, като възраженията на последния за антидатиране на наказателното постановление не намират опора в събрания по делото доказателствен материал.

В конкретния случай актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на свидетел-очевидец и е подписан от него. Това е свидетеля М.И.И., както и актосъставителят ИВ. ХР. Б..

Изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН е актът да се състави в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Според ал. 3 на чл. 40, ако липсват свидетелиочевидци или при невъзможност да се състави актът в тяхно присъствие, е допустимо актът да се състави в присъствието на двама други свидетели.

Процесният акт е съставен в присъствие на един свидетел-очевидец, респективно и разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН е спазена. Настоящият 5 съдебен състав не споделя становището на въззивника, че визираното в акта следва да бъде удостоверено от двама свидетели. Разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН са достатъчно ясни и не дават възможност да се правят разнопосочни тълкувания. Чл. 40, ал. 3 ЗАНН е приложим в случаите, когато липсват свидетели - очевидци или е невъзможно да се състави актът в тяхно присъствие. Тогава е допустимо да се състави акт в присъствието на двама други свидетели и това изрично да се отбележи в него. В конкретния случай е приложима хипотезата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, свидетеля М.И.И. е свидетелочевидец, присъствал е при установяване на нарушението и съставяне на акта и е подписала последния. Чл. 43 от ЗАНН изрично посочва, че актът се подписва от актосъставителя или поне от един от свидетелите, посочени в него. Актът е подписан от актосъставителя и от един свидетел-очевидец, поради което съдът приема, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, каквото е твърдението на въззивника.

Отделно от това, неоснователно се явява и оплакването за нарушение на чл. 42, т. 7 ЗАНН. Като такова се сочи липсата единен граждански номер на свидетеля. В тази връзка следва да се има предвид, че в АУАН са въведени както пълните три имена, така и служебният адрес на свидетеля, което е достатъчно за идентификация на последния. Относно липсата на ЕГН, действително в АУАН не е отразен единния граждански номер на свидетеля Иванова. Същевременно, не всяко нарушение обуславя отмяната на индивидуалния административен акт, а само съществените такива, които се отразяват върху правото на защита. В настоящия случай, след като са налице данни за пълната идентификация на свидетеля, невписването на ЕГН не съставлява съществено процесуално нарушение и не накърнява правото на защита на нарушителя.