Определение № 23042 от 04.06.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23042 гр. София, 04.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20221110157236 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.248 от ГПК.

По делото е постъпила молба от 15.03.2024 г. от ищците Т. Б. Б. и П. И. Д. за изменение на постановеното по делото решение от №2839/17.02.2024 г. в частта за разноските. Молят съдът да намали адвокатските възнаграждения, присъдени на ответниците, като намали същите до минимален размер по НМРАВ. Излагат, че в случая с оглед момента на подаване на исковата молба, приложима е редакцията на НМРАВ преди измененията. Навеждат се доводи и че на ответниците не следва да се присъжда отделно възнаграждение за осъществено процесуално представителство, доколкото се касае за една и съща защита при общи факти и обстоятелства. Молят решението да бъде изменено в частта за разноските и възнаграждението на процесуалния представител на ответниците бъде намалено до минимално установения с Наредба №1/2004г. в редакцията преди изменението, обнародвано на 04.11.2022г.

Ответникът К. Д., чрез процесуалния си представител адв. С. е изразил становище за неоснователност на молбата. Възразява срещу доводите на ищеца за намаляване на адвокатското възнаграждение, намира че са неоснователни. Излага, че приложимата редакция на НМРАВ е тази към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, а не на подаване на исковата молба. Счита, че въпреки че договореното адвокатско възнаграждение е над предвидения в Наредбата минимум, не е прекомерно, с оглед размерът на исковите претенции.

Ответникът ..... е изразил становище за недопустимост на молбата, както и за нейната неоснователност. Също навежда доводи, че относимите размери на минималните адвокатски възнаграждения са към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, а не към момента на подаване на исковата молба. Намира, че с оглед разпоредбите на НМРАВ възнаграждението се определя въз основа на пълния размер на предявения частичен иск, като претендираното възнаграждение възлиза именно на така определената сума с ДДС.

Счита, че възнаграждение за процесуално представителство се дължи на всеки от ответниците, доколкото са извършвани отделни процесуални действия в защита на всеки от 1 тях.

Съдът намира, че молбата е допустима, подадена в срок от легитимирано лице, и същата се явява частично основателна.

Съдът намира, че доводите на ищеца са частично неоснователни. По делото е осъществявано процесуално представителство на ответниците ..... и М. Ч. от адвокат, с който е сключен договор за правна защита и са представени доказателства за реално заплащане на уговореното възнаграждение с ДДС, както и доказателства, че адвокатът е регистрирано по ЗДДС лице. Уговореното адвокатско възнаграждение е в минимален размер за ответниците, съобразно вида на иска по Наредба №1/2004г. в редакция към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, който съдебния състав намира за приложим, като следва да бъде съобразен и характера на спора, неговата правна и фактическа сложност, както и процесуалното поведение на ответниците – същите са вземали отношение по всички доказателствени искания на ищеца, правили са искания във връзка с възложената им от съда доказателствена тежест, участвали са в проведеното открито заседание по делото. Но доколкото исковете са били предявени срещу тях при условията на солидарност, защитата им е осъществена от един и същи процесуален представител, претенциите срещу двамата ответника произтичат от едни и същи фактически твърдения, което не налага отделна защита за всеки от тях, като с изключение на отговора на исковата молба, другите процесуални действия в защита на интересите на двамата ответници са извършвани от процесуалния им представител общо за двамата, съдът намира, че за двамата общо следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева с ДДС. При определяне на размера съдът е взел предвид направеното възражение за прекомерност, фактическата и правна сложност на делото, изложените по-горе съображения, както и практиката на съдилищата, включително практиката на СЕС.

По същите съображения и вземайки предвид фактическата и правна сложност на делото, приключването на същото с провеждането на едно открито съдебно заседание, като взе предвид и че уговореното адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ответника К. Д. надхвърля минималното, определено съобразно НМРАВ, съдът намира, че с оглед направеното още в откритото съдебно заседание възражение за прекомерност същото следва да бъде намалено до размер от 1200 лева с ДДС.

Настоящия съдебен състав при разглеждането на молбата на ищеца по чл.248 ГПК взе предвид и решение на Съда на Европейския съюз /първи състав/ от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, с които е прието, че националният съд не е обвързан от размерите предвидени в НМРАВ. В таза насока съдът съобразява и че с влязло в сила решение от 15.11.2022 г. на Европейския съд по правата на човека, по делото „Бойчев срещу България“ /жалба № 59667/14/ държавата е осъдена да заплати на жалбоподателя обезщетение по чл. 6, § 1 от Конвенцията именно поради несъразмерност и неразумен размер на разноските по делото. В решението е прието, че националните съдилища не са извършили преценка за пропорционалността на претендираните разноски, въпреки направените възражения. В обобщение е прието, че 2 прилагането на разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК е довело до осъждането на ищеца по това дело да заплати разноски в по – висок размер от присъденото му обезщетение. А в конкретния случай се иска присъждане на възнаграждение в размер почти двоен на размера на предявените частични искови претенции, което съдът намира за непропорционално и неоправдано с оглед целта на правораздаването.

Предвид горното молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските по чл.248 ГПК се явява частично неоснователна и следва да бъде уважена до посочените в настоящото определение размери.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение №2839/17.02.2024г., постановено по гр.д. №57236/2022г. по описа на СРС, както следва:

ОСЪЖДА Т. Б. Б., ЕГН ********** и П. И. Д., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: гр. ..... да заплатят на ....., ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. ....... и М.

Д. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ..... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК като намалява сумата до размер от 1200 лв. с ДДС, представляващи разноски в производството.

ОСЪЖДА Т. Б. Б., ЕГН ********** и П. И. Д., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: гр. ..... да заплатят на К. Д. Д., ЕГН ....., с адрес: гр. ..... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК като намалява сумата до размер от 1200 лв. с ДДС, представляващи разноски в производството.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3