Решение № 142 от 03.08.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Кюстендил, 02.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20221500500013 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Депозирана е въззивна жалба с вх. № 268298/26.11.2021 г. от К. СТ. Л. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. З.В. от АК – Кюстендил, със служебен адрес: ***, насочена против решение № 260326 от 12.11.2021 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 687/2021 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен акт РС – Дупница е осъдил на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД ***, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК ** /понастоящем с наименование **, вписана промяна на фирмата по партидата на ТД в ТРРЮЛНЦ към АВ на 28.04.2022 г./ по да заплати на К. СТ. Л. сума в размер на ** лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от неточно изпълнение на договор между страните за доставка на ел. енергия, както и да заплати на ИВ. К. Л. сума в размер на ** лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, като над размера от ** до пълния предявен размер от ** лева или за сумата от ** лева, е отхвърлил иска като неоснователен; отхвърлил е иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен от К. СТ. Л. срещу *** за заплащане на сума в размер на ** лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от неточно изпълнение на договор между страните за доставка на ел. енергия, като неоснователен. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *** да заплати на К. СТ. Л. и ИВ. К. Л. ** лева сторени разноски по делото съобразно уважената част от исковете, и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. СТ. Л. и ИВ. К. Л. да заплатят на *** 1 сумата от ** лева сторени разноски по делото съобразно отхвърлената част от исковете.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в частта, с която РС – Дупница е отхвърлил предявения от К.Л. иск за имуществени вреди, както и в частта за присъдените разноски, като последица от отхвърлянето на този иск, с доводи за неговата неправилност и необоснованост в обжалваната му част. Възразява се като неправилен срещу извода на първоинстанционния съд, че въззивникът не бил ангажирал доказателства за собственост на повредения климатик, поради което нямало правно основание да търси обезщетяване за повреда на вещ, която не бил доказал, че е негова. Подчертава, че видно от кореспонденцията между въззивника и ответното дружество, не била оспорена собствеността на процесната вещ, подробно описана в констативния протокола за нанесени имуществени вреди, съставен от служители на ответното дружество при оглед на място, като неработеща. Същевременно в писмения отговор на и.м. не се оспорвало, че вещта била монтирана в имота – собственост на въззивника, не било направено и възражение, че процесната вещ не е изгоряла. Акцентира върху обстоятелството, че с отговор изх. № 100000118781_3/24.10.2019 г. ответното дружество извънсъдебно било признало преди завеждане на иска, че въззивникът е собственик на процесния климатик, повреден по тяхна вина, което обстоятелство ДнРС бил неглижирал при постановяване на решението си. Сочи доводи в подкрепа на становището си, че повреденият климатик е собственост на въззивника като се позовава на разпоредбите на ЗС и твърди, че след като климатикът бил монтиран в къщата, собственост на въззивника, той е също негова собственост на основание чл. 92, чл. 97 и чл. 98 от ЗС. В допълнение акцентира върху разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗС и изтеклите срокове по чл. 78, ал.2 и чл. 80, ал. 1 ЗС, с оглед на което като добросъвестен владелец също бил придобил правото на собственост върху процесната вещ. Счита, че освен от протокола на **, в който процесния климатик бил индивидуализиран и писмените становища на **, собствеността върху вещта се установявала и от свидетелските показания на св. В. Л.а и св. Л.С.. Като отделен аргумент сочи, че подмяната на повредения климатик се правела само от собственика, а не от лице без правен интерес, което ДнРС не бил съобразил при формиране на правните си изводи. Твърди, че за движими вещи като климатик не е необходима писмена форма за сключване на договор за покупко-продажба.

Позовава се и на решение на РС – София от 02.03.2016 г. по гр.д. № 63331/2014г., потвърдено с решение № 873/10.11.2016г. по гр.д.№ 7953/2016 г. на СГС по идентичен казус. Въззивникът сочи допуснато от районния съд процесуално нарушение при изготвяне на доклада по делото, който бил непълен като в него не било указано, че ищецът К.Л. следва да докаже собствеността върху процесния подменен климатик. Оспорва като неоснователно възражението на ответното дружество за съпричиняване и неизправност на електрическата мрежа като се позовава на приетото заключение на вещото лице, според което ел. мрежата в имота на ищците е изправна и твърди, че отговорността за настъпилите вреди е изцяло на ответника, и той следва да понесе разходите за подмяна на повредената вещ.

Иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на отхвърления иск. Претендират се разноските в двете производства.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна *** , със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК ** /понастоящем с наименование **, вписана промяна на фирмата по партидата на ТД в ТРРЮЛНЦ към АВ на 28.04.2022 г./ чрез пълномощника му юрисконсулт Ф.Г., в който се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че предвид липсата на представени доказателства от ищеца К.Л. за това, че е собственик на повредената на 15.07.2019 г. вещ, за него не възниквало право да претендира обезщетение за причинените му вреди. Определя претенцията на ищеца К.Л. срещу ответното дружество за заплащане на имуществени вреди ** лева поради закупен от него нов климатик като злоупотреба с право.

Счита, че РС – Дупница не е допуснал процесуални нарушения при изготвения от него доклад и правилно бил приел на основание чл. 146 от ГПК, че не са налице обстоятелства, за които не се сочат доказателства.

Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.

В законоустановения срок е постъпила втора въззивна жалба с вх. № 268320/30.11.2021 г. от ***, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК ** /понастоящем с наименование **, вписана промяна на фирмата по партидата на ТД в ТРРЮЛНЦ към АВ на 28.04.2022 г./ чрез пълномощника му юрисконсулт Ф.Г., насочена против решение № 260326 от 12.11.2021 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 687/2021 г. по описа на същия съд. Решението се обжалва в осъдителната му част, като въззивникът релевира доводи за неговата неправилност поради незаконосъобразност, постановено при нарушения на материалния закон и процесуалните правила и необоснованост. Счита, че първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка на доказателствата по делото, в резултат на което е достигнал до незаконосъобразни, погрешни и неправилни изводи, противоречащи с безспорно изяснената фактическата обстановка по делото. Възразява като неправилен и незаконосъобразен срещу извода на съда да уважи иска на ищеца К.Л. за претърпени от него неимуществени вреди в размер ** лева Твърди, че съдът е уважил една незаявена и напълно недоказана по делото претенция за влошаване на здравословното състояние на ищеца като е присъдил обезщетение за причинено болестно състояние на ищеца, независимо, че в и.м. и в хода на делото ищецът не бил претендирал да е получил диабет или обостряне на диабет и сърдечни оплаквания в резултат на некачествено доставена ел.енергия на процесната дата от ответното дружество. Подчертава, че ищецът претендирал неимуществени вреди в резултат на причинени му неудобства от липса на климатик, в подкрепа на която претенция по делото не били представени никакви доказателства. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е присъдил обезщетението за неимуществени вреди единствено и само въз основа свидетелските показания на св. А., които не били подкрепени от медицински документи и други доказателства по делото.

Определя като неправилен и незаконосъобразен извода на съда да уважи иска на ищеца И.Л. за претърпени от него неимуществени вреди в размер ** лева като счита, че районният съд е игнорирал обстоятелството, че неправилните и в разрез с най-елементарните правила за 3 безопасност действия от страна на самия ищец са довели до настъпване на инцидента с него на 15.07.2019 г. Твърди, че вината за настъпване на инцидента, респективно всички описани в и.м. негативни последици, се дължат единствено на неправилни действия на самия ищец И.Л., и се аргументира с приетата СТЕ и обясненията на в.л. от о.с.з., проведено на 21.09.2021 г. Акцентира, че от страна на ищеца не били спазени и изискванията за монтаж и безопасност на телевизора. Счита, че за ответното дружество не възниквало задължение за обезщетение на причинените неимуществени вреди от собствените неправилни действия на ищеца и същото не е допринесло за настъпване на вредоносния резултат поради специфичните свойства на собствена или под негов надзор вещ. Подчертава, че увреденото здравословно състояние на ищеца се дължало единствено на неговото противоправно и непредпазливо поведение. Сочи съдебна практика в подкрепа на становището си – решение № 266/07.12.2016 г. по гр.д. № 1298/2016 г. на ВКС, в противоречие с която било постановено обжалваното решение. Твърди, че от страна на ищеца И.Л. не били спазени и изискванията за монтаж на телевизора, като последният бил монтиран на стената в къщата и поставен над захранващия контакт като го закривал, което било изрично забранено в инструкцията за монтаж и безопасност на уреда. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в отказа му да задължи ищците да представят инструкция за безопасна работа на телевизора **. Прави се изрично възражение за прекомерност на присъденото в полза на ищците обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, като се твърди, че присъденият в случая размер е многократно завишен в сравнение с обезщетенията, присъждани по аналогични казуси и противоречи на критерия за справедливост, формулиран в чл. 52 ЗЗД и установената съдебна практика.

Иска се отмяна на решението на ДнРС в обжалваната част и отхвърляне като неоснователни и недоказани предявените искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни И.Л. и К.Л., чрез пълномощника им адв. З.В., с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба. В отговора се преповтарят твърдения от и.м. и се излагат доводи в подкрепа основателност на предявените искове, които са изложени по аналогичен начин и в депозираната въззивна жалба. Акцентира се върху извънсъдебното признание на основателност на исковете от страна на ответното дружество чрез направено частично плащане на изгорелите ел.уреди. Сочи съдебна практика по аналогични случаи. Позовава се на заключението на в.л., според което се установявала виновност на ответното дружество и съпричастността му към настъпилия вредоносен резултат, и според което ел. инсталацията в дома на ищците била изправна и съобразена с изискванията на закона. Възразява срещу твърденията, че е налице неправилен монтаж или неправилно ползване на телевизора и твърди, че телевизоъта бил монтиран на сертифицирана стойка за стена, което се потвърждавало от заключението на в.л. и обясненията на ищеца И.Л.. Твърди, че причината за изгорелите уреди и претърпените вреди в резултат от токов удар от ищеца И.Л. е в резултат неизпълнение на задълженията на 4 ответното дружество. Акцентира върху коренната промяна в начина на живот на ищците, стреса и причинените им болки, пълната загуба на съзнание на ищеца И.Л., което определя като застрашаващо живота му състояние, това, че той е ходил на превръзки заради изгорялата си ръка над 20 дни и посещавал психолог с месеци с цел преодоляване на страха.