Решение № 4057 от 05.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4057 гр. София, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгени Г. при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Г. Гражданско дело № 20221100106075 по описа за 2022 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] Ц. Ц. заявява в искова молба от 10.06.2022 г., че е майка на Н. Н., който е починал вследствие на ПТП, което на 23.01.2020 г. е причинила ответницата Б. К.. Това е било установено с присъда, която е влязла в сила.

Към момента на ПТП Б. К. е работила за ответника „СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ“ ЕАД (ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ).

[2] От смъртта на сина си Ц. Ц. е претърпяла болки и страдания, които оценява на 120 000,00 лева. Тя е заплатила и 2 500,00 лева за погребението на сина си. Нито Б. К., нито ЕЛЕТРОТРАНСПОРТ е заплатил на Ц. Ц. обезщетение за тези вреди. Ето защо Ц. Ц. моли съда да осъди ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ и Б. К. солидарно да ѝ заплатят:

- 150 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди;

1

- 2 500,00 лева обезщетение за имуществени вреди;

- законната лихва от 23.01.2020 г. до окончателното изплащане и разноските по делото (исковата молба, л. 2-4; молбата за изменение на иска и определението на съда за допускането му, л. 291, 295).

2. На ответниците

2.1. На ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ

[3] ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ е оспорил предявените искове. Той е заявил, че Н. Н. е допринесъл за настъпването на ПТП, понеже е пресичал трамвайната линия на място, непозволено за това. ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ също твърди, че, ако на Ц. Ц. е било изплатено обезщетение от застрахователя на гражданската отговорност (ГО) на Б. К., тогава обезщетението на Ц. Ц. да бъде намалено с обезщетението, изплатено от застрахователя. Затова ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 20-24).

2.2. На Б. К.

[4] Б. К. е оспорила предявените искове. Тя е заявила, че:

1. търсеното обезщетение е прекомерно;

2. Н. Н. е допринесъл за настъпването на ПТП, понеже е пресичал трамвайната линия на място, необозначено за това. Затова Б. К. моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 48-50).

[5] Б. К. е предявила срещу ЗАД „ОЗК З.“ АД (ОЗК) обратен иск. Тя е заявила, че към момента на ПТП нейната ГО е била застрахована при ОЗК.

Затова, ако съдът уважи основния иск, тя моли съда да осъди ОЗК да заплати обезщетението, което тя евентуално дължи на Ц. Ц. (обратния иск, л.

130-131).

2

3. На третото привлечено лице

[6] Третото привлечено лице ОЗК е оспорило както основния, така и обратния иск. ОЗК заявява, че търсеното обезщетение е прекомерно, а Н. Н. е допринесъл за настъпването на ПТП, понеже е предприел пресичане на трамвайната линия на място, необозначено за това. Затова ОЗК моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 221-223).

II. ПО ПРОЦЕДУРАТА

[7] На 08.09.2023 г. съдът е постановил решение по настоящото дело. С решението съдът е осъдил на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД Б. Б. К. и на основание чл. 49 от ЗЗД „СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ“ ЕАД солидарно да заплатят на Ц. С. Ц. следните суми:

- 120 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина

Н. Н., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 23.01.2020 г. плюс законната лихва от 23.01.2020 г. до окончателното изплащане;

- 900,00 лева обезщетение за имуществени вреди от смъртта на сина Н. Н., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 23.01.2020 г. плюс законната лихва от 23.01.2020 г. до окончателното изплащане. Съдът е отхвърли тези искове за разликите до предявените размери.

[8] Съдът също е осъдил Б. К. и „СТОЛИЧЕН ЕКТРОТРАНСПОРТ“ ЕАД солидарно да заплатят на Ц. Ц. 1 585,87 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и 4 850,00 лева на СГС държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Съдът не е разгледал обратния иск на Б. К. срещу ОЗК, а е отложил произнасянето по него. С настоящото решение съдът допълва основното си решение, като се произнася и по обратния иск на Б. К..

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА

3

СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

[9] В пар. 7-15 включително от решението от 08.09.2023 г. съдът вече е изложил какви факти е приел за установени, свързани с разглеждането на основните искове. Затова не е необходимо съдът да ги излага отново, а препраща към пар. 7-15 от решението от 08.09.2023 г. ОЗК не спори, че към 23.01.2020 г. гражданската отговорност на Б. К. е била застрахована в ОЗК (вж. и полицата, л. 132). Не се спори, че ОЗК не е изплащал на Б. К. обезщетение.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

1. По иска по чл. 435 от КЗ

[10] Б. К. е предявила срещу ОЗК обратен иск по чл. 435 от Кодекса за З.. Искът е основателен.

[11] Съгласно чл. 435 от КЗ, ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието по застрахователния договор. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. Б. К. да е причинила процесното ПТП, от което е починал Н. Н.;

2. Ц. Ц. да е майка на Н. Н. и тя да е претърпяла неимуществени и имуществени вреди от смъртта му;

3. към момента на ПТП ГО на Б. К. да е била застрахована при ОЗК;

4. Б. К. да е била осъдена да заплати на Ц. Ц. обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от смъртта на Н. Н.;

5. ОЗК да не е заплатил на Б. К. обезпечение.

4

[12] Съдът е установил наличието на първата, втората и четвъртата предпоставка с решението си от 08.09.2023 г. Съдът установи, че към момента на ПТП ГО на Б. К. е била застрахована при ОЗК. Съдът установи, че ОЗК не е заплащал на Б. К. обезщетение. Налице са предпоставките за уважаването на иска и съдът осъжда ОЗК да заплати на Б. К. 120 900,00 лева обезщетение и законната лихва, която Б. К. заплати на Ц. Ц..

2. По разноските

[13] Б. К. търси разноски. Тя е заплатила 500,00 лева държавна такса по обратния иск и 9 000,00 лева на адвокат. С решението си от 08.09.2023 г. съдът е приел, че 5 500,00 лева е дължащото се адвокатско възнаграждение при тази цена на иска и предвид фактическата и правна сложност на делото.

[14] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищ ецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава изцяло иска на Б. К..

Затова съдът осъжда ОЗК да заплати на Б. К. 500,00 лева разноски и 4 360,38 лева адвокатско възнаграждение (5 500,00-(5 500,00х31 600,00/152 500,00)[1]).

На СГС ОЗК следва да заплати 4 350,00 лева държавна такса (120 000,00х0,04+50,00-500,00). Затова съдът

[1] Това е адвокатското възнаграждение, което съдът е присъдил на Б. К. с решението си от 08.09.2023 г. за частите от исковете, които съдът е отхвърлил спрямо нея.

РЕШИ:

[15] ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД да заплати следните суми: