Решение № 217 от 11.05.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Велико Търново, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров

Членове:

Явор Данаилов

Илина Гачева при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20234100500251 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№260007/29.12.2022г. по гр.дело№357/2019г. РС-Елена, съдът е : -приел за установено по отношение на “Агрокрафт"ЕООД с ЕИК:202673691, със седалище и адрес на управление: с.Р. Стопански двор Общ.З., представлявано от Управител Д.З.Т., че "Агрокрафт"ЕООД дължи на „Лумбреко”ЕООД с ЕИК:203276408, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Н", представлявано от Управител С.Д.Б.: сумата 6000.00лв. – главница, представляваща незаплатена продажна цена по договор за покупко-продажба на стока(1000л листен тор), за което е издадена фактура№ 0000001438/10.07.2019г., ведно със законната лихва върху сумата 6000.00лв., считано от 13.08.2019г. до окончателното и изплащане; сумата 58.33лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 6000.00лв. за периода : 10.07.2019г.13.08.2019г., по Заповед№274/04.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело№282/2019г. на РС-Елена; -осъдил “Агрокрафт"ЕООД с ЕИК:202673691, със седалище и адрес на управление: с.Р. Стопански двор Общ.З., представлявано от Управител Д.З.Т., да заплати на „Лумбреко”ЕООД с ЕИК:203276408, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Н", представлявано от Управител С.Д.Б.: сумата 321.17лв., представляваща направени разноски по ч.гр.дело№282/2019г. на РС-Елена; сумата 771.17лв., представляваща направени разноски гр.дело№357/2019г. на РС-Елена.

Против решението е подадена въззивна жалба от “Агрокрафт"ЕООД(чрез адв.Ал.Ч. от ВТАК – редовно упълномощен). Изпълнена е процедурата по чл.263 от ГПК. В отговора си „Лумбреко”ЕООД(чрез адв.П. Н.В. от АК-П. – редовно упълномощен) оспорва жалбата.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от “Агрокрафт"ЕООД(чрез адв.Ал.Ч. от ВТАК) п р о т и в Решение№260007/29.12.2022г. по гр.дело№357/2019г. на РС-Елена. Излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност 1 на обжалваното решение. Твърди се, че РС-Елена не бил съобразил събраните по делото доказателства и е постановил акт, който не бил съобразен със закона и с доказателствения материал. Съдът стигнал до погрешния извод, че „между страните по делото е налице валидно сключен договор“(-между „Агрокрафт“ЕООД и „Лумбреко“ЕООД нямало сключен договор за покупко-продажба на течен тор „Лумбреко“; нямало постигнато споразумение нито за количество, нито за цена на въпросната течна тор и такава тор не била доставяна). Лицето М.Т.М. не бил никакъв в дружеството и не можел да прави заявки и да получава никакви пратки от името на дружеството. Издадена била проформа фактура за торта, но такава не била получавана в „Агрокрафт“ЕООД, нито пък била получавана окончателна фактура. Без значение било какви фактури издавал и осчетоводял ищецът, като в „Агрокрафт“ ЕООД респ. в неговото счетоводство такава стока и документи не били постъпвали. Процесната фактура не била отразена в счетоводството на дружеството, тъй като между страните нямало сключена сделка и ответникът не бил получавал описаната във фактурата стока. Моли съдът да отмени решението на РС-Елена и да отхвърли предявените искове. Претендират се направените разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Лумбреко”ЕООД(чрез адв.П. Н.В. от АК-П. ), с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно, по съображения по същество, развити в отговора на жалбата. По делото се събрали достатъчно доказателства, свидетелстващи за сключването на договор за доставка на листен тор „Лумбреко” сключен между „Лумбреко”ЕООД и „Агрокрафт“ЕООД(-свидетелските показания на С.Б. - служител в „Лумбреко”ЕООД, която е приела и регистрирала заявката за доставката на листен тор направена лично от М.М. по телефона на 02.11.2017г.; -предоставената от счетоводството на дружеството-доставчик подробна информация, доказваща, че стопанската операция е записана в счетоводните регистри).

Свидетелката няколко пъти е разговаряла по телефона и е консултирала М.М. как да се справи с нападението на хесенска муха над зърнените масиви засети в землището на с.Р. Общ.З., обработвани от „Агрокрафт“ЕООД. Именно заявените и доставени 1000 литра листен тор на 07.11.2017г. в Стопански двор№1 на с.Р. Общ.З. послужили за справянето с вредителите засегнали земеделските посеви. Съгласно товарителница№0000291683/07.11.2017г., издадена от куриерска фирма „Транспрес”ООД, пратката е приета в 12h30min. на 07.11.2017г. от М.М.(лично), за което се е подписал. Всички тези доказателства обсъдени поотделно и в съвкупност свидетелствали именно за наличието на изградена облигационна връзка между доставчика „Лумбреко”ЕООД и получателя „Агрокрафт“ЕООД - доставка на 1000 л. листен тор, който е доставен на 07.11.2017г. в Стопански двор№1 на с.Р. Общ.З. и е приет лично от М.М.. Свидетелство за това, както и за представителната власт на М.М. бил посоченият от РС-Елена съдебно известен факт, че М. работи по трудово правоотношение в „Агрокрафт“ЕООД и е пълномощник на посоченото дружество с изключително голям обем от права, в т.ч. да задължава последното, по силата на пълномощно на нотариус К.К. с район на действие PC-Елена. Моли съдът да остави без уважение депозираната жалба. Претендира съдебни разноски за въззивното производство.

За съдебно заседание въззивникът “Агрокрафт"ЕООД(чрез адв.Ал.Ч. от ВТАК) поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена. Претендира разноски за инстанции.

В съдебно заседание въззиваемата страна „Лумбреко”ЕООД(чрез адв.П. Н.В. от АК-П. ) представя молба, с която моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство.

2

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.I от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.I I от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение като краен резултат е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава исковата претенция, въззивният съд квалифицира предявени искове по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: по чл.79 от ЗЗД ввр. чл.327 ал.1 от ТЗ ввр. чл.318 от ТЗ и чл.294 ал.1 от ТЗ ввр. чл.86 от ЗЗД.

На 02.11.2017г. са осъществени контакти между М.М. и представител на „Лумбреко“ЕООД, като е направена заявка по телефона за течен тор „Лумбреко“ от името на „Агрокрафт“ЕООД. Заявката била приета от С.Б. - служител в „Лумбреко“ЕООД и била регистрирана под №С267. Доставката на стоката била извършена на 07.11.2017г. от куриерска фирма „Транспрес“ ООД и приета в 12 h30min. лично от М.М. на адрес с.Р. Oбщ.З. - Стопански двор№1, за което била съставена товарителница№291683/07.11.2017г. за извършен разнос на пратката. За доставката на листния тор от „Лумбреко“ЕООД била издадена проформафактура№0000000333/02.11.2017г. и стокова разписка№00000000393/02.11.2017г. с отразена единична цена на стойност 5000.00лв. литра тор и начислен ДДС в размер на 1000.00лв.

„Лумбреко“ЕООД ищецът издал фактура№1438/10.07.2019г. на стойност 5000.00 лв. без ДДС за доставка на 1000 литра листен тор с получател „Агрокрафт“ ЕООД, като на отделен ред било посочено и начисленото ДДС в размер на 1000.00лв. Фактурата била отразена в дневника за продажби и включена в справката-декларация по ДДС за м.юли.2019г., като дължимото ДДС било внесено по сметка на ТД на НАП гр.П.. Въпреки издаването на фактурата и водените разговори между страните ответникът отказал да заплати стойността на фактурираната стока. След липсата на доброволно изпълнение „Лумбреко“ЕООД предприел действия по събиране на вземането си .

Било образувано ч.гр.дело№282/2019г. по описа на РС-Елена за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена била Заповед за изпълнение№274/04.10.2019г. на парично задължение в полза на „Лумбреко“ЕООД против „Агрокрафт“ЕООД, за: сумата 6000.00лв. – главница, представляваща незаплатена продажна цена по договор за покупко-продажба на стока(1000л листен тор), за което е издадена фактура№ 0000001438/10.07.2019г., ведно със законната лихва върху сумата 6000.00лв., считано от 13.08.2019г. до окончателното и изплащане; сумата 58.33лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 6000.00лв. за периода : 10.07.2019г.13.08.2019г., сумата 321.17лв., представляваща направени разноски по ч.гр.дело№282/2019г. на РС-Елена. В законоустановения срок било подадено възражение от длъжника „Агрокрафт“ЕООД реда на чл.414 от ГПК.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от 3 първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото писмени, гласни доказателства(разпит свидетел) и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. Когато правноревантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът винаги взема предвид начина, по който свидетелят е узнал тези факти/присъствал е при осъществяването им, има впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантите, узнал е правнолевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др./, както и способността и желанието на свидетеля вярно да възприеме фактите и добросъвестно да ги възпроизведе в показанията си. В този смисъл, съвсем логично е да се кредитират, както свидетелските показания(изложени са факти, които в по-голямата си част са били обект на лични възприятия), така и приложените документи(Проформафактура№0000000333/02.11.2017г., стокова разписка№0000000393/02.11.2017г., фактура№0000001438/10.07.2019г., извлечение от куриерски лист от 07.11.2017г. за доставена стока, транспортен документ№0000291683/07.11.2017г. за извършен разнос пратка от

„Транспрес“ООД, справка от дневник за продажбите за периода: 01.07.2019г.-31.07.2019г. на „Лумбреко“ЕООД, справка-декларация за ДДС за м.юли.2019г. на „Лумбреко“ЕООД с уведомление за прием, хронологична справка за сметка 453/9 и сметка 503 на „Лумбреко“ЕООД).

По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и препраща своята към нея. Пред въззивния съд не са събирани доказателства, които да я променят.

Първоинстанционното решение се обжалва от жалбоподателя с бланкетна въззивна жалба, съдържаща оплакване за необоснованост и незаконосъобразност, каквато жалба е допустима, като изискването на чл.260 т.3 oт ГПК има пряка връзка с ограничения характер на въззивното обжалване съобразно чл. 269 пр.II oт ГПК, доколкото посочената в жалбата порочност на решението определя обхвата на дейността на въззивната инстанция.

Претенциите на жалбоподателя се изразяват в неправилното тълкуване от първоинстанционния съд на представените доказателства и несъобразяване на изводите със закона(погрешен извод, че „между страните по делото е налице валидно сключен договор“ - между „Лумбреко“ЕООД и „Агрокрафт“ЕООД нямало сключен договор, нямало постигнато споразумение нито за количество, нито за цена на въпросния течен тор и такъв тор не бил доставян; „лицето М.Т.М. не бил никакъв в дружеството и не можел да прави заявки и да получава никакви пратки от името на дружеството“; издадената проформа-фактура за торта, не била получавана в „Агрокрафт“ЕООД, нито пък била получавана окончателна фактура и нямало фактура, отразена в счетоводството на дружеството).