Определение № 1523 от 21.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1523 гр. София, 21.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20248002902471 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. М. С. от с. Върли дол, обл.

Смолян - чрез адв. К. М., против решение № 207 от 22.05.2024 г., постановено по в. т. д. № 46/2024 г. на Апелативен съд - Пловдив. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 47 от 22.08.2023 г. по т. д. № 36/2022 г. на Окръжен съд - Смолян в частта за отхвърляне на предявения от Н. М. С. срещу ЗК „Лев Инс“ АД, подпомагано в процеса от Б. С. О., иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 10.09.2019 г., за разликата над сумата 85 000 лв. до претендираните 200 000 лв.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно в обжалваната част и за уважаване на предявения иск в пълен размер с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Навеждат се оплаквания, че въпреки обстойното изброяване в мотивите към решението на всички получени от ищцата телесни увреждания и произлезлите от тях неблагоприятни психологически и социални последици от пътния инцидент, въззивният съд не е оценил в достатъчна степен понесените неимуществени вреди и е определил обезщетение в занижен размер, който не отговаря на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Поддържат се и доводи, че съдът неправилно не е присъдил лихви за забава върху обезщетението от датата на 1 деликта.

В касационната жалба е инкорпорирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което е формулирано искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК по „материалноправните въпроси за пълната обезвреда на щетите, настъпили в резултат на деликта, което не се е случило нито с първоинстанционното, нито с въззивното решение, за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди и критериите по чл. 52 ЗЗД, и за предпоставките за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди, когато пострадалият не е допринесъл с нищо за увредата“, а също и по „процесуалноправните въпроси дали обезщетенията за неимуществени вреди, които нямат парична оценка, следва да се определят от съда по вътрешно убеждение, дали е неправилен мотивът на въззивния съд, че е желателно пострадалият да получи известна сума, която да замести и облекчи болките и страданията, и длъжен ли е бил въззивният съд да обсъди в цялост събрания по делото доказателствен материал“. Посочено е, че „актът в обжалваната му част“ противоречи на ППВС № 4/1968 г. и ППВС № 7/1977 г., както и на практиката на ВКС по чл.290 ГПК.

Ответникът по касация ЗК „Лев Инс“ АД, представляван от юрк. А. Г., е подал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол поради липса на надлежно обосновани основания за достъп до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба по същество. С отговора е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.

Становище за недопускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба е изразено в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК и от участвалия като трето лице помагач на страната на ответника Б. С.

О. - чрез адв. Ф. Т..

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

За да потвърди решението на Окръжен съд - Смолян в частта, с която е 2 отхвърлен предявеният от Н. М. С. срещу ЗК „Лев Инс“ АД пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над сумата 85 000 лв. до претендираните 200 000 лв., Апелативен съд - Пловдив е приел, че за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищцата Н. М. вследствие настъпилото на 10.09.2019 г. ПТП, реализирано виновно и противоправно от участващия като трето лице помагач на ответника делинквент Б. О., е необходима и достатъчна сумата 85 000 лв., която удовлетворява изискването за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд за неоснователност на противопоставеното от ответника - застраховател възражение за принос на пострадалата ищца и се е произнесъл, че не са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на определеното по справедливост обезщетение.

При разрешаване на спора за справедливия размер на обезщетението въззивният съд е съобразил установения с помощта на съдебна автотехническа експертиза механизъм на произшествието, при което са причинени уврежданията на ищцата. Според експертното заключение произшествието е настъпило на 10.09.2019 г. около 22.55 ч. в гр. Мадан, махала Яновска; Водачът Б. О. управлявал лек автомобил „Мерцедес МЛ 350“ с рег. № СМ 3137 АХ, а от дясната страна на пътното платно, пред входната врата на къща № 60, се намирал паркиран от ищцата лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № СМ 5170 АН; След преминаване на лекия автомобил „Мерцедес“ ищцата слязла от автомобила и докато заключвала вратата към мястото на водача, била притисната от лекия автомобил „Мерцедес“, чийто водач междувременно обърнал посоката на движение и се върнал обратно, но поради занижена концентрация вследствие употребата на алкохол (отчетени с дрегер след инцидента 2.33 промила) не забелязал ищцата; След притискането му към автомобила тялото на ищцата се завъртяло няколко пъти и после било изхвърлено пред собствения й автомобил.

Въззивният съд е обсъдил и заключението на съдебно - медицинската експертиза, от което е приел за установено, че в резултат на пътния инцидент ищцата е получила контузия на двете поясни области, контузия на таза, счупване на дъното на тазобедрената става, счупване на таза - дясна срамна кост; Ищцата е приета по спешност в лечебно заведение, където е претърпяла репозиция (наместване) на счупените кости на таза след локална анестезия;

3

Последвал е дълъг оздравителен и възстановителен процес - повече от шест месеца, в началото на който ищцата е била на легло около месец поради затрудненията в движението на долните крайници; В първите месеци след инцидента болките по повод на получените травми са били изключително силни, по-късно в резултат на проведеното лечение и терапия са се трансформирали в продължаваща болка, съпътствана с лесна уморяемост, психическа лабилност, неспособност за домакинска работа; В хода на оздравителния процес са настъпили усложнения - дискови хернии и протрузия в поясния отдел на гръбначния стълб, които са резултат от притискането на поясните прешлени и тяхното разместване; Детеродната функция на ищцата не е била загубена вследствие на травмите, но докато е траел оздравителният процес зачеването е било рисково и дори невъзможно. В заключението е посочено, че 2 години след инцидента счупените кости в областта на таза са зараснали, но се е появила радикулопатия с увреждане на междупрешленните дискове и други отдели на гръбначния стълб; Прогнозата за бъдещото здравословно състояние на ищцата е неблагоприятна, тъй като страданията от дисковите хернии и протрузии на дисковете в поясния отдел на гръбначния стълб на всички нива ще продължат и ще се влошават. Вещото лице, изготвило заключението, е предложило като възможна алтернатива за облекчаване на страданията извършването на хирургична интервенция със замяна на увредените междупрешленни дискове с карбонови и възстановяване на увредените нерви, но с уговорката, че интервенцията е сложна и рискова.

В производството пред първата инстанция са разпитани като свидетели двамата синове на ищцата и мъжът, с когото тя живее на съпружески начала.

Въззивният съд е кредитирал свидетелските показания и въз основа на тях е приел за доказано, че ищцата е понесла тежко инцидента, по време на който е била на 37 г., и последиците от него, възстановявала се е бавно и трудно, продължава да изпитва болки в кръста и в десния крак, има затруднения при придвижване, не може да стои права повече от 10 - 15 минути, бързо се уморява при домакинска работа, изнервена е и не желае да се събира с хора, а предпочита да е сама в дома си. Свидетелите са заявили, че ищцата е имала намерение да роди трето дете, но инцидентът е попречил да осъществи намерението си.

След съвкупна преценка на доказателствата и на установените въз 4 основа на тях факти въззивният съд е формирал извод, че съобразно критериите в ППВС № 4/1968 г. изискването за справедливост ще бъде постигнато, ако на ищцата се присъди обезщетение в размер на 85 000 лв., а не както е приел първоинстанционният съд 60 000 лв. Завишаването на размера на обезщетението е мотивиран с броя и тежестта на получените в резултат на инцидента телесни травми, с получените усложнения от травмите, с продължителността на оздравителния процес, с негативните изживявания и ограничения по време на възстановяването, с интензитета на болките и страданията, които е търпяла ищцата, с изживения стрес, с цялостното неблагоприятно отражение на събитието върху живота, здравето и психоемоционалната сфера на ищцата, както и с неблагоприятната прогноза за здравословното й състояние в бъдеще. Същевременно въззивният съд е отчел обстоятелствата, че травмите сами по себе си са преодолени и социалното функциониране на ищцата е възстановено, поради което и след съобразяване на обществено - икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите се е произнесъл, че няма основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата 85 000 лв. до претендираните 200 000 лв.

Относно претенцията за лихви върху дължимото обезщетение въззивният съд е приел, че доколкото делинквентът не е уведомил ответника застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за настъпилото произшествие, съгласно правилото на чл.

429, ал. 3 КЗ ответникът дължи законна лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция - 14.02.2022 г. В съответствие с този извод въззивният съд е присъдил на ищцата лихви за забава върху допълнително определеното от него обезщетение в размер на 25 000 лв. от 14.02.2022 г. до окончателното плащане и е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което ответникът - застраховател е осъден да заплати на ищцата законни лихви върху сумата 60 000 лв., считано от датата на предявяване на иска 16.06.2022 г. до окончателното плащане, както и лихви за забава в изрично посочен размер за периода от датата на застрахователната претенция до датата на предявяване на иска.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд - Пловдив в оспорваната с касационната жалба 5 част.

Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК се допуска по разрешен с обжалваното въззивно решение правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело; Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. В съобразителната част на тълкувателното решение (т. 1) е разяснено, че значимият за изхода на делото правен въпрос трябва да е посочен от касатора, който е длъжен да обоснове и специфичните за основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК допълнителни предпоставки.

В случая процесуалният представител на ищцата - касатор е обосновал приложното поле на касационното обжалване с „въпроси“, които съдържат доводи за неправилност на въззивното решение и според разясненията в цитираното тълкувателно решение не могат да послужат като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол.