Решение № 398 от 26.11.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. Провадия, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20253130100973 по описа за 2025 година

Производството се развива, след като с влязло в сила решение № 537/13.05.2025г. по в.гр.д. № 341/2025г. на ВОС е било обезсилено постановеното решение № 7/06.01.2025г. по гр.д. № 83/2024г. на ПРС в частта относно произнасянето на съда по исковете на ищците Р.

К. и М. П., и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по действително заявеното от тях придобивно основание, а именно наследствено правоприемство от тяхната ****** М. П.а.

Решение № 7/06.01.2025г. по гр.д. № 83/2024г. на ПРС в частта по иска на Г. П. П., ЕГН ********** срещу Община ******, ЕИК ******, с което е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на общо 4/6ид.ч. от имота, от който 3/6ид.ч. на основание давностно владение в периода от 01.06.1996г. до датата на подаване на исковата молба 25.01.2024г. и 1/6ид.ч. по наследство от М. Р. П.а, поч. на 03.04.2023г., е потвърдено с решение № 537/13.05.2025г. по в.гр.д. № 341/2025г. на ВОС и е влязло в законна сила.

Предмет на производството при новото разглеждане на делото са заявените от Р. Г. К., ЕГН ********** и М. Г. П., ЕГН ********** срещу Община ******, ЕИК ****** положителни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че всеки от ищците е собственик на по 1/6ид.ч. от следния недвижим имот: дворно място, находящo се в село ******, общ.

******, представляващо парцел IV-общ, в квартал 3 по плана на село ******, одобрен със заповед № ******/05.09.1964 г., с площ от 830кв.м., при граници и съседи: от две страни улица, УПИ III-61 и УПИ V-61.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищците в исковата молба: Ищецът Г. П. П. е твърдял, че заедно със съпруга си М. Р. П.а са във владение на имота от 09.07.1990г., когато тя е сключила договор за отстъпено право на строеж със срок от пет години. На 03.04.2023г. М. Р. П.а е починала. След отказ от ответната община имотът да бъде предеклариран от ищците и техния баща, те узнали, че той е собственост на Община ****** въз основа на АОС № ******/04.12.2008г. Твърдят, че от 1

1990г. процесният имот е владян от родителите им, като още от тогава е бил ограден с масивна ограда, железни порти, заключени с катинар, без достъп до имота на трети лица, облагороден, с дългогодишни плодни дръвчета и зеленчуци, отглеждани от цялото семейство. Повече от 30 години имотът е ползван от семейството необезпокоявано, спокойно и манифестирано спрямо трети лица. Настояват давността за имоти частна общинска собственост да е текла в периода 01.06.1996г. до 31.05.2006г., когато съгласно мораториума, установено с § 1 от ДР на ЗС, давностният срок за определен период от време е спрял да тече. След постановяване на Решение № 3 по к.д. № 16/2021 г. на КС на РБългария, този срок е продължил да тече след 08.03.2022г. Ищецът Г. П. заявява, че процесният имот е владял заедно със съпругата си от 1990г. до нейната кончина 03.04.2023г., през който период е изтекла повече от дванадесет години придобивна давност за тях. Поради това се легитимира като собственик на ½ ид. част от имота, владян съвместно със съпругата му, което състояние се породило по време на техния брак. След смъртта на М. П.а ищците Р.

К. и М. П. се сочи да са продължили владението на ****** си, продължило и към датата на подаване на исковата молба, като по този начин и присъединявайки нейното владение към своето са придобили право на собственост върху имота при равни квоти от по 1/6ид.ч.

Поради изложеното, се моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Община ******, с който се изразява становище за допустимост и неоснователност на исковата претенция. Посочва, че със заповед № 84/12.04.1990г. Общински Народен съвет с. ****** на основание чл. 15 от Закона за собствеността и чл. 103 от Наредбата за държавни имоти е отстъпил право на строеж върху държавна земя на М. Р. П.а, а именно върху процесното дворно място. На 09.07.1990г. бил сключен договор № 91 за отстъпено право на строеж в полза на М. П.а.

Посочва се, че съгласно чл. 67 ЗС при неупражняване правото на строеж в петгодишния срок от страна на суперфициаря, то се погасява по давност. Изразява становище, че собственост върху сграда, построена въз основа на учреденото право на строеж, може да възникне само, ако тя е възникнала като годен обект на вещни права според изискванията на съответните строителни норми, като реферира към чл. 164 от Закона за благоустройството от 1941г. и § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ. За неоснователно счита твърдението на ищеца Г. П., че притежава/владее недвижимия имот от 1990г. Посочва, че спрямо имота е издаден акт за общинска собственост № ******/04.12.2008г. С изтичане на петгодишния срок по договора за отстъпено право на строеж върху държавна земя, се счита, че ищците са владели без правно основание имота, представляващ публична общинска собственост. Ответникът посочва, че съгласно чл. 180 ЗУТ правото на строеж се учредява в съответствие с влязъл в сила ПУП или виза за проектиране, издадена от главния архитект на общината, каквито липсвали. Поради това се счита, че договорът за учредяване правото на строеж е нищожен поради невъзможен предмет. Посочва, че ползването на имота от страна на ищците при учредено право на строеж следва да представлява осъществяване на специфично въздействие върху имота, а именно– извършване на различни видове строително- монтажни работи, насочени към изграждането на проектираната в имота постройка и реализиране правото на строеж. В подкрепа на това намира, че е и разпоредбата на чл. 64 от ЗС, с която е уредена възможността на собственика на постройката да ползва земята само дотолкова, доколкото това е необходимо за използването й според нейното предназначение. Излага, че суперфициарят притежава правото на въздействие върху прилежащия терен по силата на правомощието ползване, включено в съдържанието на неговото право на строеж и законът не е предвидил допълнително правомощие, на което ищците основават своите претенции.

Неоснователно счита и твърдението, че Р. К. и М. П. са собственици на основание наследствено правоприемство от общия им наследодател, тъй като с изтичане на петгодишния срок, след като правото на строеж не е било упражнено, то се е погасило в полза на собственика на земята и съответно не е съществувало към момента на наследяване и не би могло да бъде наследено. Поради изложеното, моли съдът да остави без уважение 2 исковата претенция като необоснована, недоказана и неоснователна.

В открито съдебно заседание ищците се представляват от процесуален представител.

Уточняват, че основанието на което твърдят да са собственици не е било наследствено правоприемство, а осъществявано владение от 03.04.2023г. до датата на подаване на исковата молба, към което присъединяват владението на ****** си, упражнявано от 1990г.

Искането е за уважаване на иска и присъждане на разноските по делото.

Ответникът не се представлява.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.

124, ал.1 ГПК. Искът е допустим, доколкото твърдяното материално право е спорно в отношенията между страните, предвид заявените права от ответника върху имота и липса на титул за собственост на ищците. Правният интерес от търсената защита се обосновава с факта, че ответната община се легитимира като собственик съгласно АОС № ******/04.12.2008г. Налице е колизия на права, като изходът на спора по установителния иск за собственост по отношение на имота би разрешил материалноправния спор между страните досежно принадлежността към патримониума на ищците на спорното право, с което би се постигнал и целения от тях правен резултат в пълен обем.

Конкретно, в случая ищците / съгласно последното уточнение, предвид противоречивите такива/ сочат, че са собственици на по 1/6ид.ч. от имота на основание изтекла придобивна давност, чрез осъществяване на фактическа власт и намерение за своене за периода 03.04.2023г. до датата на подаване на исковата молба- 25.01.2024г., присъединено към владението на ****** им М. П.а, упражнявано от 1990г. до смъртта й.

Ответникът оспорва в полза на ищците, респ. техния праводател да е текла придобивна давност, респ. те да са осъществявали фактическа власт върху имота с намерение за своене.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищците следва да докажат твърденията си, че са собственици на съответните ид.ч. от имота на така въведено придобивно основание- осъществявана необезпокоявана фактическа власт в периода 03.04.2023г. до датата на подаване на исковата молба- 25.01.2024г., към което присъединяват владението на ****** си М. П.а, упражнявано от 1990г. до смъртта й, с намерение за своене.

Ответникът от своя страна следва да докаже наличие на противопоставими права върху имота удостоверени с издаването на АОС № ******/04.12.2008г. включващи и факти изключващи възможността да е текла придобивна давност в полза на ищците.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:

Със заповед № 84/12.04.1990г. и договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 09.07.1990г. ответната община е отстъпила на М. Р. П.а право на строеж върху държавна земя, представляваща парцел № IV, кв. 3, находящ се в с. ******, целият с площ 830кв.м. срещу заплащане на стойността от 2400лева. Съгласно договора строителите се задължават в петгодишен срок от сключване на договора да изградят сградата по одобрен архитектурен проект, ставайки собственици на изградените сгради. С молба- декларация ищцата Р. К. е инициирала процедура по снабдяване с документ за собственост относно 3 процесния имот, деклариран и записан при ответната община на името на М. Р. П.а. За имота е съставен акт за общинска собственост №******/04.12.2008г., в който като придобивно основание е посочена нормата на закона- чл. 2, ал.1, т.1 ЗОС вр. пар. 42 ПЗР на ЗОС.

Съгласно покана по чл. 103 от ДОПК от 12.07.2023г., издадена от община ******, по повод декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 5306000736/11.07.2023г., за посочения имот, на 29.05.1998г. М.

Р. П.а е подала декларация по чл. 14 от ЗМДТ за данъчно облагане на придобитото чрез покупко- продажба дворно място с площ 830кв.м., находящо се в с. ****** по силата на договор № 91/09.07.1980г. В поканата е удостоверено, че на 11.07.2023г. с декларация по чл.

14 ЗМДТ наследниците на М. Р. П.а са предекларирали имота, като са представили копие от Договор за отстъпено право на строеж спрямо процесния недвижим имот. Направени са няколко констатации в поканата, а именно: че договорът за отстъпено право на строеж не е документ за собственост; че след подаване на първоначалната декларация от М. Р. П.а не са подавани други декларации за имота, удостоверяващи промяна в обстоятелствата; че не са представени строителни книжа за реализиране на строежа, поради което е дадена възможност на деклараторите да дадат разяснения и допълнителни документи, легитимиращи ги като собственици.

На 03.04.2023г. М. Р. П.а е починала и е оставила лица призовани към наследяване съпруг- Г. П. П., с който е сключила граждански брак на 16.10.1976г. и деца ищците Р. Г. К. и М. Г. П., ЕГН **********.

В отговор на заявление, подадено от ищците за предоставяне на информация относно декларирана собственост и заплащане на данъчни задължения за процесния имот, ответната община сочи, че на 29.05.1998г. М. Р. П.а е подала декларация по чл. 14 от ЗМДТ за данъчно облагане на придобито чрез Договор № 91/09.07.1980г. – дворно място с площ от 830кв.м., находящо се в с. ******, обл. ****** със съсобственик Г. П. П., по която е образувана данъчна партида № ******. По данъчната партида са установени плащания на името на М.