Решение № 406 от 04.09.2026, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Гражданско дело 751/2025
- Вид
- Решение № 406
- Подписан
- 04.09.2026
- В сила
- 02.10.2026
- Състав
- ИВЕЛИНА ПЕТРОВА ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25 ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 406 гр. Ловеч, 04.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20254310100751 по описа за 2025 година
Искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК, за установяване дължимост на вземания.
Постъпила е искова молба от „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ – гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт Р.Г., срещу М. Д. Д., с адрес: **, в която се твърди, че с договор за покупкопродажба на вземания /цесия/ от 13.09.2023 г., „Банка ДСК“ ЕАД, като продавач, е прехвърлила възмездно на „Делта Кредит Мениджмънт“ ЕАД, като купувач, вземания, представляващи всички дължими на продавача суми по предоставени необезпечени кредити на физически лица съгласно Приложение № 1 към този договор, след което с договор за цесия от същата дата „Делта Кредит Мениджмънт“ ЕАД прехвърлило възмездно на ищеца „Делта Кредит“ АДСИЦ така придобитите вземания, подробно изброени в Приложение А към договора. Сред тези вземания, се твърди, че фигурират и вземанията на „Банка ДСК“ ЕАД срещу ответницата М. Д. Д., произтичащи от сключен между тях Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 16.02.2015 г. /с вътрешно банкова сметка № 26292159/, съгласно който Банката е предоставила на Д. за срока на валидност на издадената кредитна карта револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1000.00 лева, с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 21.95% годишно, формиран при условията, посочени в чл. 1 ал. 2 от договора и ГПР – 24.30 %, а Д. се задължила да връща усвоените суми заедно с начислените договорни/възнаградителни лихви разсрочено, при определени от Банката месечни падежни дати и минимални суми за револвиране.
Посочва се, че в съответствие с чл. 84 ал. 1 от Общите условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК“, в сила от 22.08.2014 1 г., договорът е сключен със срок на действие три години, който съвпада със срока на валидност на картата. На основание чл. 84 ал. 2 от ОУ, картата била преиздадена в срока на валидност, предвиден в ОУ, при което срокът на действие на договора бил удължен с още три години, считано до 15.01.2021 г.
Твърди се, че ответницата не е изпълнявала коректно задължението си за заплащане на дължимите към Банката суми, поради което към 13.09.2023 г. /датата на сключване на гореописаните договори за цесия/, дългът на Д. възлизал на 865.80 лева, от които: 465.77 лева – главница, дължима към 15.01.2021 г. /датата на настъпване на крайния падеж по договора/, 313.54 лева – договорна лихва, дължима за периода от 20.08.2019 г. до 13.09.2023 г. и 86.49 лева – непогасен остатък от такси, начислени на основание приложимата „Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които „Банка ДСК“ прилага по извършвани услуги на клиенти.
С уведомление изх.№ ИДАМ/0055/18.09.2023 г., връчено на М. Д. на 09.10.2023 г., се твърди, че в съответствие с чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, „Делта Кредит Мениджмънт“ ЕАД, в качеството му на пълномощник на „Банка ДСК“ ЕАД, е уведомило Д. за извършените цесии, за новия кредитор, както и за настъпилата изискуемост на вземанията, произтичащи от горепосочения Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 16.02.2015 г. /с вътрешно банкова сметка № 26292159/. Тъй като не били извършвани никакви плащания за погасяване на описаните парични задължения, ищецът „Делта Кредит“ АДСИЦ подал на 01.03.2024 г. до Районен съд - Ловеч заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника за дължимите суми. По образуваното ч.гр.дело № 386/2024 г. на РС-Ловеч била издадена заповед за изпълнение № 327/09.04.2024 г., връчена на Д. по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление, поради което след дадени указания от заповедния съд за предявяване на установителен иск срещу длъжника в едномесечен срок, ищецът предявява настоящия иск.
Въз основа на изложеното, ищецът „Делта Кредит“ АДСИЦ моли за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ответницата М. Д. Д. му дължи сумите, предмет на горепосочената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 386/2024 г. по описа на РС-Ловеч, както следва: 465.77 лева – главница, дължима към 15.01.2021 г. /датата на настъпване на крайния падеж/, 125.97 лева – договорна лихва, дължима за периода от 02.03.2021 г. до 13.09.2023 г., 86.49 лева – непогасен остатък от такси, начислени на основание приложимата „Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които „Банка ДСК“ прилага по извършвани услуги на клиенти, и 36.35 лева – мораторна лихва, начислена за периода от 09.10.2023 г. до 29.02.2024 г. включително, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.
Претендира присъждане и на направените разноски в заповедното и исковото производство, включително юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от адвокат С. Т., назначена за особен представител на ответницата, с който е изразила становище, че исковете 2 са неоснователни. Направила е възражение, че считано от 01.01.2021 г. задължението на ответницата е погасено с изтичане на петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД. Освен това, в приложените списъци към цесионните договори не се откривало като продадено задължението на ответницата по посочения номер на вътрешно банкова сметка.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В депозирани писмени молби от законния му представител и от упълномощен юрисконсулт, се поддържат изцяло предявените искове и са изложени аргументи за неоснователност на наведеното възражение от особения представител на ответницата за настъпила погасителна давност по отношение на претендираните вземания. Представен е списък на разноските на ищеца.
Ответницата се представлява от особения си представител адвокат Ст. Т., която поддържа становището си по отговора и моли за отхвърляне на исковата претенция.
От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 386/2024 г. по описа на ЛРС, както и от доводите и становищата на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 2513/01.03.2024 г., от „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ – гр. София, е образувано ч.гр.дело № 386/2024 г. по описа на Районен съд - Ловеч, който е издал Заповед № 327/09.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против ответницата М. Д. Д., за същите вземания, произтичащи от същия договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 16.02.2015 г. /с вътрешно банкова сметка № 26292159/.
Заповедта е била връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си в едномесечния срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.
Установява се, че на 16.02.2015 г., между „БАНКА ДСК“ ЕАД и ответницата М. Д. Д., е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, съгласно който Банката е предоставила на Д. револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1000.00 лева, достъпът до който се осигурява чрез кредитна карта – DSK MaxiCard, с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 21.95% годишно, формиран при условията, посочени в чл. 1 ал. 2 от договора и ГПР – 24.30%, с обща дължима сума 1122.84 лева, платима на месечни погасителни вноски.
Съгласно чл. 8 от договора, същият се счита сключен и влиза в сила с подписването му от клиента и упълномощен служител на Банката и е валиден до прекратяването му по някой от начините, предвидени в Общите условия /ОУ/.
3
Видно от клаузата на чл. 84 ал. 1 от Общите условия, които ответницата е приела и подписала, договорът се сключва със срок на действие, съвпадащ със срока на валидност на картата, включително и в случаите на преиздаване на картата в срока на валидност, предвидени в Общите условия.
Съгласно чл. 84 ал. 2 от ОУ, след изтичането на срока по ал. 1 се издава нова карта и действието на договора се подновява автоматично за нов период, равен на срока на валидност на новата карта, ако някоя от страните не го прекрати по някой от начините, посочени в ОУ.
Видно от Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти „DSK MaxiCard“ на „Банка ДСК“, които ответницата също е подписала и приела като клиент, срокът на валидност на издадената й карта е 3 години, като са посочени и дължимите такси и комисиони за ползване на картата.
Съгласно чл. 17 ал. 1 от ОУ, Банката издава картата със срок на валидност, определен в Условията, в рамките на който клиентът може да използва картата, като срокът на валидност на картата изтича в последния ден на месеца/годината, посочени върху лицевата й страна. В ал. 2 на чл. 17, е предвидено, че след изтичането на срока по ал. 1 се издава нова карта с нов срок на валидност по ал. 1. Посочено е също, че картата не се преиздава, в случай че до края на месеца, предхождащ този, в който изтича срокът й на валидност, клиентът подаде писмено искане за прекратяване на договора.
С договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 13.09.2023 г., „Банка ДСК“ ЕАД, като продавач, е прехвърлила възмездно на „Делта Кредит Мениджмънт“ ЕАД, като купувач, вземания, представляващи всички дължими на продавача суми по предоставени необезпечени кредити на физически лица съгласно Приложение № 1, като видно от същото /на л. 74 от делото/, прехвърлено е и вземането срещу ответницата, индивидуализирано под № 61 в Приложението с посочване на сметката – 26292159, дата на разрешаване на кредита – 16.02.2015 г., разрешения размер – 1000.00 лева, падеж, просрочие, дълг в общ размер 865.80 лева и други данни.
С договор за цесия от същата дата – 13.09.2023 г., „Делта Кредит Мениджмънт“ ЕАД прехвърлило възмездно на ищеца „Делта Кредит“ АДСИЦ така придобитите вземания, подробно изброени в Приложение А към договора.
Представено е от ищеца уведомително писмо изх.№ ИДАМ/0055/18.09.2023 г., връчено на М. Д. на 09.10.2023 г., с което, в съответствие с чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, „Делта Кредит Мениджмънт“ ЕАД, в качеството му на пълномощник на „Банка ДСК“ ЕАД, е уведомило Д. за извършените цесии, за новия кредитор, както и за настъпилата изискуемост на вземанията, произтичащи от горепосочения Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 16.02.2015 г. /с вътрешно банкова сметка № 26292159/.
От постъпилата информация в писмо от първоначалния кредитор „Банка ДСК“ АД рег.№ 16-10-02417#1 от 07.04.2026 г., с вх.№ 4188/07.04.2026 г., изискана по молба на ищеца по реда на чл. 192 от ГПК, се установява, че срокът на предоставения кредит е 36 месеца, като същият се подновява автоматично при липса на настъпили условия за неговото прекратяване. На 20.08.2019 г., поради неспазване на условията за погасяване на предоставения револвиращ кредит, ползването на лимита е преустановено и усвоената част е 4 прехвърлена за погасяване в кредитна линия № 26292159 с краен срок за издължаване – 16.02.2021 г. Посочено е също, че поради нередовно издължаване, кредит № 26292159 е цедиран на 13.09.2023 г. на „Делта Кредит Мениджмънт“ ЕАД, като на същата дата договорът за кредитна карта е предаден в оригинал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че е сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, за установяване дължимост на вземания по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица.