Решение № 2 от 07.01.2026, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№2 гр. П., 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Мая Й. Ангелова като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело № 20253520100445 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Н. Н. К., ЕГН: **********, от с. К., ул. „***, и Б. Н. А., ЕГН: **********, от с. К., ул. „***, действащи чрез пълномощника си адв. Н. Г., АК – Т., против Р. Н. Н., ЕГН: **********, с последен известен адрес гр. Т., ж.к.

„Запад“ бл. 26, вх. А, ет. 6, ап. 18, обл. Т..

Ищците твърдят, че на 29.12.2014 г. между тях, като прехвърлители, и ответницата, като приобретател, е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в посочения в исковата молба нотариален акт.

По силата на този договор ищците са прехвърлили на ответницата 5/6 (пет шести) идеални части от урегулиран поземлен имот III (трети), с кадастрален № 76, с площ от 695 кв.м., в кв. 6 по действащия регулационен план на с. К., общ. ***, заедно с 5/6 идеални части от застроените в имота жилищна сграда, гараж и второстепенни постройки.

Съгласно уговореното, прехвърлянето е извършено срещу задължението на приобретателката - ответницата Р. Н., лично или чрез трето лице да осигурява издръжка и грижи за първия ищец Н. Н. К., така че същият да води нормален и спокоен живот, какъвто е водил преди сключването на договора.

Със същия нотариален акт първият ищец си е запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имота.

Ищците излагат, че непосредствено след сключването на договора ответницата е заминала да живее и работи в чужбина, поради което на практика никога не е изпълнявала задълженията си по него.

Твърди се, че от дълги години ответницата не е посещавала първия ищец, не е осигурявала грижи, не е предоставяла издръжка, нито е упълномощила трето лице да изпълнява тези задължения от нейно име.

Посочва се, че ответницата не е проявявала интерес към здравословното и физическо състояние на Н. К., не е изпращала средства, храна, медикаменти, нито е участвала в домакинството или в закупуването на необходими продукти.

С напредване на възрастта му здравословното състояние на първия ищец значително се влошило, тъй като същият страдал от редица хронични заболявания и се нуждаел от постоянни грижи и помощ в ежедневието.

По твърдения на ищците, всички грижи за него се полагали единствено от втората 1 ищца - Б. А., която, макар и в трудоспособна възраст, работила на минимална заплата и имала здравословни проблеми.

Ищците твърдят, че са се опитали неколкократно да осъществят контакт с ответницата, включително чрез телефонна връзка, за да я уведомят за тежкото здравословно състояние на Н. К., но тя отказала да поеме каквато и да е отговорност, след което преустановила всякаква комуникация с тях.

На 10.06.2025 г. ищците изпратили писмена покана до ответницата чрез услугата „Телепоща“ на „Български пощи“ ЕАД, на последния й известен адрес в гр. Т., с която я приканили в 10-дневен срок да започне изпълнение на задълженията си. Пратката обаче се върнала непотърсена, тъй като лицето се намирало в чужбина, което според ищците доказва липса на интерес и съзнателно неизпълнение на договорните задължения от срана на ответницата.

Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което процесният договор да бъде развален, поради неизпълнение на поетите задължения по него.

Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е подала писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Ответницата сочи, че с нотариален акт от 29.12.2014 г. са й прехвърлени 5/6 идеални части от процесния имот, при запазено пожизнено право на ползване в полза на първия ищец, като извън това тя притежавала и още 1/6 идеална част, необременена с право на ползване. Сочи се, че в самия договор изрично е уговорено, че дължимите грижи и издръжка могат да се предоставят лично или чрез трети лица, с цел прехвърлителят К. да води нормален и спокоен живот. В този смисъл ответницата твърди, че задължението й не е уговорено като строго лично.

Излага се, че в продължение на повече от единадесет години след сключването на договора, до лятото на 2025 г., от страна на ищците не са били заявявани оплаквания за неизпълнение, нито са били отправяни конкретни искания относно обема и начина на полагане на грижи или предоставяне на средства за издръжка. Според ответницата отношенията между страните са били спокойни и безконфликтни, като тя е поддържала контакт с първия ищец, посещавала го е при завръщанията си в страната и е оказвала морална и фактическа подкрепа.

Ответницата сочи, че едва през лятото на 2025 г. е възникнало ново и качествено различно искане от страна на първия ищец, а именно тя лично да се завърне от чужбина и трайно да заживее при него, като същевременно категорично ищецът отказвал допускането на трети лица за полагане на грижи в дома му. Посочва се още, че в имота трайно живели роднини на втората ищца, което, според ответницата, е довело до ограничаване на нейния достъп и възможности да упражнява правата си като съсобственик и длъжник по договора.

В отговора подробно се описва поведението на първия ищец във връзка с изпращането на покана за изпълнение на адрес, за който е било известно, че ответницата не пребивава там, поради което тя не е могла да я получи своевременно. Ответницата твърди, че за първи път е узнала за тази покана едва с връчването на исковата молба. Веднага след това, чрез пълномощника си, тя изпратила контра-покана, с която е предложила два възможни начина за реално изпълнение на задълженията си: организиране и заплащане на домашни грижи чрез трети лица в дома на ищеца или алтернативно – настаняване на ищеца в жилище близо до нейния дом във В., при поети от нея пътни разходи, издръжка и ежедневни грижи. Твърди се, че от страна на ищеца не е последвал отговор и не е оказано съдействие за реализиране на нито един от предложените варианти.

Ответницата сочи, че е предприела и временно парично изпълнение, с цел ищецът да не остава без средства, като изрично подчертава, че тези плащания са временна мярка и не представляват трансформация на задължението в парично. В този контекст се поддържа тезата за забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, поради неоснователен отказ да се приеме предложено реално изпълнение и липса на съдействие.

По отношение на приложените от ищците медицински документи се изтъква, че същите са фрагментарни и не индивидуализират конкретния обем на необходимите грижи, нито действителните месечни разходи за лечение и издръжка. Ответницата счита, че при това положение не е доказано твърдяното съществено и трайно неизпълнение, като доказателствената тежест в тази насока лежи върху ищците.

2

В правен аспект ответницата се позовава на разпоредбите на чл. 68 и чл. 95 ЗЗД, както и на съдебна практика. Поддържа се, че липсват предпоставките на чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора, тъй като не е налице трайно и съществено неизпълнение от нейна страна.

Моли се за отхвърляне на иска, като се претендират и деловодни разноски.

В съдебно заседание ищците Н. Н. К. и Б. Н. А., редовно призовани, се представляват от пълномощника си адв. Н. Г. от ТАК. Процесуалният представител на ищците поддържа предявения иск изцяло и моли същият да бъде уважен, като излага съображения за пълно и виновно неизпълнение на задълженията по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане от страна на ответницата. Представя писмени бележки.

Ответницата Р. Н. Н., редовно призована, не се явява лично, като се представлява от адв. З. Б. от АК – Т., надлежно упълномощена. Процесуалният представител на ответницата оспорва изцяло предявения иск, като поддържа становището, изложено в писмения отговор по чл. 131 ГПК, че ответницата не е неизправна страна по договора, че е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД и че не са налице предпоставките на чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора. Представя писмени бележки.

Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД:

За уважаването на предявения конститутивен иск за разваляне на договора по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД в тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване, че между тях и ответницата е бил валидно сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, че по силата на този договор задължението на приобретателката е било да осигурява издръжка и гледане на прехвърлителя Н. Н. К., така че същият да води нормален и спокоен живот, какъвто е водил преди сключването на договора.

Ответницата Р. Н. Н. носи тежестта да установи насрещния положителен факт на изпълнение на задълженията по договора, а именно, че е осигурявала редовно грижи, издръжка, материална и морална подкрепа на прехвърлителя, лично или чрез друго лице, както и че е проявявала интерес и е изпълнявала поетите задължения в съответствие с договора и житейските потребности на прехвърлителя Н. Н. К..

По делото е представен нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 138, том XIV, дело № 2711 от 29.12.2014 г., съставен от нотариус с район на действие Районен съд – П., по силата на който Н. Н. К. и Б. Н. А., в качеството им на прехвърлители, са прехвърлили на Р. Н. Н., в качеството й на приобретател, 5/6 (пет шести) идеални части от следния недвижим имот:

Урегулиран поземлен имот III (трети) с кадастрален № 76, с площ от 695 кв. м., находящ се в с. К., общ. ***, обл. Т., по действащия регулационен план на селото, заедно с 5/6 идеални части от построените в имота жилищна сграда, гараж и второстепенни постройки.

Съгласно нотариалния акт прехвърлянето е извършено срещу задължение на приобретателката лично или чрез трето лице да осигурява издръжка и грижи за прехвърлителя Н. Н. К., така че същият да води нормален и спокоен живот, какъвто е водил и преди сключване на договора.

Със същия нотариален акт прехвърлителят Н. Н. К. си е запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху прехвърления имот.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите О.О.О и З.Н.

К., водени от ищците, както и на свидетелите ***, водени от ответната страна.

От показанията на свидетелите на ищците, се установява, че след сключване на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане ответницата Р. Н. е заминала да живее и работи в чужбина, като се е установила трайно извън пределите на Република България. Свидетелите сочат, че след заминаването й тя рядко се е прибирала в страната, а в имота в с. К. не е пребивавала трайно.

От показанията на св. О.О. се установява, че ищецът Н. К. е в силно влошено здравословно състояние, трудно подвижен, с ограничени физически възможности, като се нуждае от ежедневна помощ при обслужване, придвижване, пазаруване и домакински дейности.

3

Свидетелят сочи, че грижите за него се полагат основно от ищцата Б. Н. А. и от нейния син, които живеят в същото населено място, както и от съседи при необходимост.

Същият заявява, че ответницата не е полагала непосредствени грижи за ищеца и не е посещавала имота за продължителни периоди от време.

Показанията на св. Захир К. потвърждават изложеното, като същият заявява, че след заминаването на ответницата в чужбина, грижите за ищеца се поемат от близки и съседи, а не от приобретателката по договора. Свидетелят посочва, че ответницата не е осигурявала ежедневна грижа и не е присъствала лично при нужда от помощ.

От показанията на свидетелите, водени от ответната страна – Севинч Билялова и Нихат Билялов, се установява, че ответницата действително е пребивавала трайно извън страната, като се е прибирала рядко. Свидетелите потвърждават, че е бил правен опит да се осигури помощ за ищеца чрез трети лица, включително чрез ангажиране на лице за грижи, но такава помощ не била предоставена, а грижите за ищеца са били поемани основно от ищцата и близки лица.