Решение № 96 от 28.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Варна, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20253110200693 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по жалба на М. В. Е., с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 24-0819-005580/10.01.2025 г. на Началника на група сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за допуснато нарушение по чл. 20, ал.2 ЗДвП, както и наказание „глоба“ в размер на 50 лева за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 147, ал.1 ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като се оспорва изцяло възприетата в него фактическа обстановка.

Твърди се, че произшествието е възникнало поради това, че водач на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с ДК № *** предприел маневра внезапно спиране с цел да предотврати сблъсък с друго ПТП, след което е бил ударен от движещия се зад него лек автомобил „Мерцедес“ с ДК № ***, който бил ударен от движещия се зад него автомобил „Сеат“ рег.

№ ***, който на свой ред бил ударен от движещия се зад него автомобил „Сеат“ рег. ***, който бил ударен от автомобила на жалбоподателя. Моли се по същество за отмяна на издаденото НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник, който оспорва издаденото наказателно постановление, като посочва, че възприетата от наказващия орган фактическа обстановка не е била изложена в пълнота, което е препятствало правото на защита на жалбоподателя, а наред с това всички събрани гласни доказателства не следвало да се кредитират, тъй като са житейски нелогични. Поради 1 изложените съображения се пледира за отмяна на издаденото НП и за присъждане на сторените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, в писмени бележки моли за потвърждаване на издаденото НП и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 13.10.2024г.около 13.00 часа жалбоподателят М.Е. управлявал собствения си лек автомобил „Тойота Аурис“ с ДК № *** в гр. Варна по бул. „Владислав Варненчик“ в посока изхода на града.

Тъй като малко по-напред на пътния участък по-рано същия ден било реализирано ПТП малко след кръстовището с бул. „Република“, и участващите в него автомобили се намирали все още на пътното платно това наложило всички движещи се булеварда да намалят значително и да преустановят движението си, за да избегнат сблъсък с участниците в ПТП.

Именно такова значително намаляване на скоростта (и спиране) предприел св. Г. С. – водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДК № ***. Няколко секунди след като спрял той усетил удар отзад, слязъл от автомобила и установил, че след него имало общо четири коли, като две от тях били таксита и на практика се намирали едно върху друго. Той разговарял последователно с всички водачи и установил, че при неговото спиране водачът на лекия автомобил „Мерцедес“ с ДК № *** също спрял, но после усетил три удара ( в него се ударил лек автомобил „Сеат“ рег. № ***, който бил ударен от друг лек автомобил „Сеат“ рег. ***, в който на свой ред се бил ударил управляваният от жалбоподателя лек автомобил „Тойота Аурис“ с ДК № ***) и автомобилът му се преместил напред удряйки автомобила на св. С..

Поради реализираната верижна катастрофа бил повикан екип на Пътна полиция част от който бил св. Г. К. П., който установил фактическата обстановка след разговор с водачите и анализ на увредените МПС, които били на място при пристигането му и преценил, че следва да състави АУАН на жалбоподателя Е. за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал.2 ЗДвП, както и за нарушение на чл. 147, ал.1 ЗДвП, тъй като управляваният от Е. автомобил не бил преминал технически преглед.

Впоследствие въз основа на акта било издадено и процесното наказателно постановление.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, а именно показанията на актосъставителя П., който помнеше с относителна конкретика описаните факти, както и тези на очевидеца и участник в произшествието св. Г. С., които потвърдиха изцяло описаното в акта за установяване на административно нарушение.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и 2 справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.

Наказателно постановление № 24-0819-005580/10.01.2025 год. на Началника група сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед на Министъра на вътрешните работи.

Съдът не счита за основателни доводите за наличието на съществени процесуални нарушения, тъй като вмененото на въззивника нарушение е било описано с нужната конкретика с ясно посочване време, място и начин на извършване. Издадено е от компетентен орган и при пълно спазване на процесуалните срокове.

Разпоредбата на чл. 20, ал.2 ЗДвП предвижда, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

В случая следва да се отбележи, че несъобразената скорост няма конкретни физически параметри и не може да бъде изчислявана в километри в час, като за всяка конкретна пътна ситуация съобразена е онази скорост, която позволява на водача на конкретното пътно превозно средство да го владее и управлява така, че с движението си да не стане причина за настъпване на ПТП.

Ако скоростта на въззивника в настоящия казус е била съобразена с конкретните пътни условия –и по-конкретно със съществуващия интензитет на движение – наличието на други спрели пътни превозни средства поради наличието на пречки за продължаване на движението, той би спрял или поне намалил скоростта дотолкова, че да осуети настъпването на ПТП.

Що се отнася до възражението на жалбоподателя, че в акта и в издаденото въз основа на него НП не са били описани конкретните атмосферни условия, евентуални особености на релефа, условията на видимост и др. в случая не е релевантно, тъй като в пряка причинна връзка с настъпването на произшествието е единствено несъобразяването на скоростта с конкретния интензитет на движението – с неговата концентрация и с обстоятелството, че в процесния участък то е било на практика преустановено и то поради наличието на основателна причина за това.

Нещо повече, дори водача на първия автомобил да беше спрял рязко или дори безпричинно да е намалил скоростта си, съдът не счита, че това обстоятелство (макар такова да не установява от доказателствата по делото) е в състояние да освободи от отговорност жалбоподателя, тъй като той е бил длъжен да поддържа такава скорост, която би му позволила при точно тези характерни пътни условия да възприеме рязко спрелите или 3 намалили скоростта си в неговата лента за движение автомобили и на свой ред да преустанови движение или да намали скоростта си дотолкова, че да не ги удари.

Обстоятелството, че именно скоростта е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат съдът намери още на първо място в показанията на актосъставителя, който макар да не е очевидец на ПТП е преценил по вида и интензитета на щетите по леките автомобили, както и пряко и непосредствено от показанията на очевидеца и участник в ПТП, който още на място е обсъдил ситуация с всички участвали в нея лица, което навежда на извод за висока кинетична енергия, произведена очевидно от удрящия автомобил и на второ, съдът на свой ред доби непосредствени впечатления от изискания и приложен по делото снимков материал видно от който скоростта на движение на виновния водач не е била прекомерна висока, но за съжаление несъобразена с интензитета и характеристиките на движението пред него.

Съдът не намери основания да ревизира преценката на АНО и досежно размера на приложимата санкция, като намери същия за подходящ с оглед данните за нарушението и нарушителя.

Досежно второто нарушение на разпоредбата на чл. 147, ал.1 ЗДвП същото на практика не се оспорва от жалбоподателя, поради което съдът намира, че и в тази част обжалваното НП се явява правилно и законосъобразно.

Поради изложеното съдът намира, че следва да потвърди изцяло издаденото НП С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН на ОД на МВР- Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.

Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120лева.

Производството по делото протече не се отличава с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80лева ( с равностойност е евро 40.90).

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-0819-005580/10.01.2025 г. на Началника на група сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна, с което на М. В. Е., с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева (с равностойност в евро 102.26) за допуснато нарушение по чл. 20, ал.2 ЗДвП, както и наказание „глоба“ в размер на 50 лева (с равностойност в евро 25.56) за допуснато 4 нарушение на разпоредбата на чл. 147, ал.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА М. В. Е., с ЕГН ********** да заплати в полза на ОД на МВР – гр. Варна сумата от 80/осемдесет/ лева (с равностойност е евро 40.90, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, като след приключване на производството копие от влязлото в сила решение следва да се изпрати на Гаранционен фонд.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5