Решение № 230 от 02.10.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. гр. Хасково, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20265640200651 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Й. Т. Г. от град Хасково, чрез адв. М.Д. от АК Варна срещу Наказателно постановление № 26-1253-001315 о т 09.06.2026 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което, на основание чл. 53 от ЗАНН, и по чл. 177, ал.1. т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания: „Глоба” в размер на 153.39 евро за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Твърди се, че жалбоподателят не бил извършил описаното нарушение, като излага конкретни съображения в подкрепа на изложените доводи, за липса на умисъл. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник – група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Хасково. Претендира и 1 присъждане на разноски.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково жалбоподателят, редовно призована, не се явява, като чрез надлежно упълномощения процесуален представител - адв. М.К.Д. от АК - Варна в писмено становище, подадената жалба се поддържа и за заявяват подробни аргументи за нейната основателност и в подкрепа на искането за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, като в съпроводителното писмо изразява становище по жалбата и моли наведените с нея доводи да не бъдат вземани предвид и същата да бъде оставена без уважение. При условията на евентуалност, отправя и възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 29.05.2026 г., в около 11:30 часа свидетелите Т. А. Ш., на длъжност „****“ при Участък Стамболов с РУ на МВР – Хасково и З. Т. И. на длъжност „****“ при Участък Стамболов с РУ на МВР – Хасково били на установъчен пункт в село Стаболово, обл. Хасково, когато забелязали движение по третокласен път 5074 движение на лек автомобил марка „****“, с рег. № ****, собственост на „Био Лидер 8“ ЕООД, ЕИК: 2030610982, с. Стамболово, обл.

Хасково, който спрели за извършване на проверка. В хода на проверката установили, че лекият автомобил бил управляван от жалбоподателя Й. Т. Г., а след справка в информационната система установили, че моторното превозно средство било спряно от движение, считано от 08.05.2026 г., поради техническа неизправност, преценено въз основа на данните от информационната система, като водачът заявил на контролните органи, че не е бил уведомен и запознат с това, че автомобилът, който управлява е спрян от движение.

2

С оглед тези констатации, на същата дата, срещу жалбоподателя, на място и в негово присъствие, бил съставен от свид. Т. А. Ш. Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 911230 за нарушение по чл. 5, ал. 3, т.2 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал, а в графата за обяснения и възражения срещу съставения акт било вписано, че има такива, изразяващи се в твърдения, че не бил уведомен.

Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение са постъпили допълнително в законоустановения срок от връчване на екземпляр, в които отново се сочи и твърди, че лицето, посочено като нарушител не било уведомено и известено по никакъв начин, че процесният лек автомобил бил спрян от движение за техническа неизправност. Такива били наблюдавани, но своевременно отстранявани.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, вписвайки, че жалбоподателят бил извършил: управлява МПС, спряно от движение, с което е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП наложил процесната санкция.

Приета по делото, като писмено доказателство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1030-000479 по чл. 171, т. 2, б.

„а“ от ЗДвП на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, с която на „Био Лидер 8“ ЕООД, ЕИК: 2030610982, с. Стамболово, обл. Хасково, представлявано от Й. Т. Г. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП – временно спиране на дейност до отстраняване на неизправността.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Т. А. Ш. и З.

Т. И. относно фактите, възприети от тях при извършването на процесната проверка – пряко, включително по въпроса относно факта на управление на МПС от страна на жалбоподателя, както и за предприетите действия по събиране на информация относно процесните регистрационни номера – пряко и опосредено.

При така установените факти съдът намира от правна страна 3 следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от Закона за движението по пътищата, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство, спряно от движение. По силата на чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, наказва се с глоба 300 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, спряно от движение, или състав от пътни превозни средства, в който е включено спряно от движение пътно превозно средство, без разрешение на службата за контрол на Министерството на вътрешните работи. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия, както вече бе посочено, е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл.

42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, а по съдържание, формално отговаря на изискванията по чл. 57 от ЗАНН.

Следва да се отбележи по същество, че липсва спор и съмнение, че на процесната дата жалбоподателят е предприел управление на МПС, но е налице съмнение, породено от неяснотата, че по отношение на него е издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка, доколкото в приетата по делото не е формулиран ясно диспозитив, че е спряно от движение. Затова, макар това управление да е по път отворен за обществено ползване, формално не би разкрило от обективна страна признаците на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от Закона за движението по пътищата, доколкото липсва елемент от фактическия състава.

На следващо място, предвид, че със съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП на жалбоподателя се вменява управление на МПС, временно спряно от движение, със ЗППАМ, считано от 08.05.2026 г., в тежест на административно наказващия орган е било да докаже на първо място наличието на това твърдяно обстоятелство, с всички допустими и относими 4 доказателства и доказателствени средства. В хода на производството бе изискана, въпреки, че не е цитирана в санкционния акт и бе представена заповед за налагане на принудителна административна мярка - временно спиране от движение на посоченото в НП моторно превозна средство с визираната неяснота в диспозитива. По делото, обаче, липсват каквито и да било доказателства, че тази ЗППАМ, е надлежно връчена на своя адресатжалбоподателя Й. Т. Г.. При липсата на такива доказателства, няма как да се приеме за безспорно установено, че същата е произвела своя правен ефект от гледна точка формиране на интелектуалния момент в умисъла на дееца.

Недопустимо, както е възприето в Решение № 317 от 3.05.2023 г. на АдмС Хасково по к. а. н. д. № 203/2023 г. е на база предположения и хипотетични разсъждения да се приеме, че един административен акт е влязъл в сила и са настъпили последиците от него, макар и ЗППАМ да има придадено от закона предварително изпълнение и оспорването й да няма суспенсивен ефект, след като правопроменящият с нея факт настъпва от момента на нейното редовно връчване, а не от този на нейното издаване. Ето защо, макар волята на административния орган да е била процесното МПС да бъде спряно от движение, то на практика такъв ефект не е доказано да е настъпил, а още по малко за жалбоподателя да е налице знание относно това обстоятелство.

Последното води на извод, че административно наказващият орган в хода на съдебното оспорване не е изпълнил законово вмененото му задължение да докаже всички елементи от състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, а последното предопределя материалната незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, относно деянието по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.

Изложеното прави санкционния акт необоснован като основание за ангажиране на отговорността, след като в тежест на наказващия орган бе да събере всички допустими, относими и необходими доказателства, които да подкрепят изводите му за доказаност на нарушението, което не бива да се бърка със задължението на съда за доказване, също упражнени с цел изясняване на обективната истина. Основание за неговата отмяна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган следва да бъдат възложени разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че е сключен договор за правна защита и 5 съдействие между жалбоподателя и адв. М.Д. в размер над предвидения Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, което налага да бъде обсъдено направеното възражение на другата страна за прекомерност. В случая, фактическата и права сложност на делото не надхвърля обичайната за този тип производства, а делото е приключило в две съдебни заседания, като отлагането е за събиране на доказателства по почин на съда и без явяване на адвоката, който е представил писмени кратко писмено становище и е налице практика по въпросите, предмет на обсъждане.

Поради това, размерът на адвокатското възнаграждение, уговорено между страните, следва да бъде определен съобразно правилата на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и относимите разпоредби на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1, а именно 204.52 евро, в какъвто следва да бъде присъден, доколкото уговореният и заплатен от 396 евро не попада и надхвърля приетия от съда, налагащо редуцирането му. В тази преценка на практика се обхващат и обсъждат възраженията на наказващия орган за прекомерност.

Мотивиран така, съдът.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-1253-001315 от 09.06.2026 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на Й. Т. Г., ЕГН:

**********, с адрес: град Хасково, бул. „****** сумата в размер на 204.51 евро, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на упълномощен по делото адвокат.