Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1481 от 05.08.2019, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 4163/2019
Вид
Решение № 1481
Подписан
05.08.2019
В сила
13.09.2019
Състав
МИЛЕНА АТАНАСОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.114, т.1 · Закон за туризма
  • чл.206, ал.1 · Закон за туризма
  • чл.3, ал.2, т.2 · Закон за туризма

Р

Е Ш Е

Н И Е № 1481 гр. Пловдив, 05.08.2019г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ-ти н.с., в открито съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА Г. при участието на секретаря Десислава Терзова, като разгледа докладваното от съдията АНД

№ 4163/2019г. по описа на ПРС, ХVIII-ти н. с., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №

К-0047894/15.04.2019г. на Директор на Регионална дирекция на областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на А.Г.М., ЕГН:**********, представляваща „СЛАДИЛОВ” ДЗЗД ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Илинден”, ж.к. „Света троица”, бл.347 Б, на основание чл.206, ал.1 от Закона за туризма /ЗТ/ е наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 1100 /хиляда и сто/ лева за административно нарушение на чл.114, т.1 от ЗТ.

Жалбоподателката А.Г.М. атакува наказателното постановление, като незаконосъобразно и необосновано, по изложени в жалбата съображения. Иска отмяната му. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява, а се представлява от адв. П., която поддържа жалбата и прави същото искане. Моли за присъждане на разноски за адвокатски хонорар.

Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по делото.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На

07.01.2019г. свидетелката В.И.Г., заемаща длъжността ****в КЗП – Регионална дирекция Пловдив, извършила проверка в обект – кафе – сладкарница „Неделя”, находящ се в гр.Пловдив, ул. „Д-р Георги Странски“ № 3, МОЛ „Плаза”. В хода на проверката било установено, че обектът разполагал със седемдесет седящи места, поставени пред и отстрани на щанд за продажби, оборудван с хладилни витрини, в които били изложени за продажба сладкарски изделия /торти/ и безалкохолни напитки. Персоналът на заведението се състоял от управител, двама бармани и една сервитьорка. Лицето, извършващо ресторантьорство в обекта, било съставило ценоразписи - лист-меню за кухненската и сладкарска продукция и карт-меню за алкохолните и безалкохолни напитки със съответните продажни цени и грамажи на асортимента от торти на парче и цели, в това число плодова пита, еклерова малина, еклерова шоколад, шоколадова бисквитка, меден йогурт, лека с кайсии, шоколадова с мед, бяла „Неделя“, сахер, шоколадов лешник, френска целувка и др.; чабата с шунка и с луканка, солена палачинкова торта, провансалски сандвичи - с пиле и моцарела, с яйце и сирене, с бекон и яйце; сладолед; топли напитки - плодов, билков, ментов, зелен чай, кафета, капучино, еспресо, макиато, лате, кафе американо и др., студени напитки - фрешове, оранжада, цитронада, лимонада, фрапета, фанта, тоник, кока кола, сода, минерална вода, алкохолни напитки - водка, уиски. Заведението било в работен режим и били обслужвани 6 бр. клиенти, които консумирали торти, кафе и вода. За продажбите били издадени касови бонове.

При проверката, започнала в 11:33 ч., актосъставителят Г. установила обаче, че лицето извършващо ресторантьорство в туристически обект по чл.3, ал.2, т.2 — заведение за хранене и развлечения - кафе-сладкарница „Неделя“, а именно А.Г.М., чрез „Сладилов“ ДЗЗД, предоставялала туристически услуги в некатегоризиран туристически обект, на който не било издадено и временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.

Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол №К-2655327/07.01.2019г., с който били определени дата, час и място за представяне на писмени документи, включително и временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристическия обект или удостоверение за утвърдена категория.

На

27.02.2019г. с Констативен протокол №0114043 били приети горепосочените писмени документи, сред които и временно удостоверение за открита процедура за категоризиране на туристически обект №000316-И издадено обаче на 08.02.2019г., вследствие на което актосъставителят Г. съставила на А.Г.М., ЕГН:**********, представляваща „СЛАДИЛОВ” ДЗЗД, Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №К-0047894/27.02.2019г. за нарушение на чл.114, т.1 от ЗТ. Срещу така съставения акт било депозирано писмено възражение, което било прието за неоснователно от административнонаказващия орган, като въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – свидетелските показания на актосъставителя В.И.Г., които показания съдът кредитира като обективни, последователни и логични, както и от приетите и приложените по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Правилно и обосновано, след като е преценил доказателствата по административната преписка, наказващият орган е подвел извършеното от жалбоподателя нарушение под нормата на чл.114, т.1 от ЗТ, тъй като към датата на проверката в туристическия обект са били предлагани туристически услуги, без същият да е бил категоризиран, нито е била в ход процедурата по неговата категоризация.

Цитираната по-горе разпоредба въвежда задължение за лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3, да предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. В случая, предвид вида на проверения обект, а именно кафе-сладкарница, който е вид заведение за хранене, същият правилно е определен от проверяващите го органи като туристически обект - заведение за хранене и развлечения по чл.3, ал.2, т.2 от ЗТ, в който се осъществява туристическа дейност. В тази връзка направените от жалбоподателя възражения и предоставеното от него временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически обект, не променят извода за наличие на установено нарушение именно на датата на проверката – 07.01.2019г. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че временното удостоверение е с дата, следваща датата на извършената проверка, а именно – издадено на 08.02.2019г. Действително АУАН е съставен на 27.02.2019г., тоест след отстраняване на нарушението от страна на жалбоподателя и снабдяването му с изискуемия документ, но следва да се има предвид, че актът е съставен именно с оглед установяването по предвидения в ЗАНН ред на констатираното на 07.01.2019 г. нарушение, за което следва да се ангажира отговорността на жалбоподателя и това е сторено в рамките на срока по чл. 34 от ЗАНН. С оглед изложеното и доколкото към дата 07.01.2019г. нарушението на чл.114, т.1 от ЗТ е било налице, то правилно е започнало административнонаказателно производство против А.Г.М. и е ангажирана нейната административно- наказателна отговорност за извършеното нарушение.

Единствено за пълнота съдът следва да отбележи, че в случая не може да намери приложение разпордебата на чл.28 от ЗАНН, доколкото конкретното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от посочения вид. Деянието не може да бъде определено като маловажно и с оглед характера и важността на защитените обществени отношения, които се охраняват с нарушената разпоредба. В случая се касае до неизпълнение от страна на жалбоподателя на една особена процедура, тази по категоризиране, която ангажира и съответни държавни органи с проверка изпълнението на конкретни важни законоустановени изисквания при предоставяне на туристически услуги на потребителите.

С оглед извършеното нарушение, правилно е посочено в наказателното постановление основанието за определяне на санкцията, а именно - разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗТ. Според същата който предоставя туристически услуги в некатегоризиран туристически обект по чл.3, ал.2, т.1 - 3 се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв. Относно нарушителя съдът намира, че както контролните органи, така и АНО правилно са определили жалбоподателя М. като лице, което следва да понесе санкцията за констатираното нарушение. Субект на нарушението по чл.206, ал.1 от ЗТ са както юридическите лица и ЕТ, така и физическите лица, които не са търговци. Предвиденото за юридическите лица и ЕТ наказание е „имуществена санкция”, а за физическите лица – „глоба”. Видно от НП, наказанието е наложено на А.Г.М. като управител и представляващ „СЛАДИЛОВ” ДЗЗД и то е глоба. Това е правилно, тъй като ДЗЗД /дружество по Закона за задълженията и договорите/ не е нито юридическо лице, нито ЕТ. Съгласно чл.18, ал.1 от ДПК /отм./, ДЗЗД са били приравнени на юридическите лица. В чл.9, ал.2 от действащия към момента ДОПК обаче ДЗЗД е приравнено на Ю.Л. само в производствата по този закон, каквото настоящото производство не е. По тази причина при установено и доказано нарушение по ЗТ наказанието се налага на неговия представляващ и управляващ, което АНО съответно е извършил.

От друга страна при определяне размера на наказанието относно извършеното нарушение административнонаказващият орган е следвало да има предвид целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН, т.е. да отчете тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение. На жалбоподателя е наложена глоба в размер от 1100 лева, която съдът с оглед обстоятелството, че нарушението е за първи път, впоследствие е било издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на проверения обект, както и предвид невисоката степен на обществена опасност на стореното, намира за завишена и счита, че следва да бъде намалена в размера на законоустановения минимум от 500 лева. Този именно размер на наложено административно наказание – глоба, би изпълнил целите на наказанието, като би се отразил предупредително и превъзпитателно както на нарушителя, така и на останалите членове на обществото.

При извършената служебната проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното НП е законосъобразно, но не и относно размера на наложената глоба, поради което следва да бъде изменено.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е

Ш И :

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление

№К-0047894/15.04.2019г. на Директор на Регионална дирекция на областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр.

Пловдив към Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на А.Г.М., ЕГН:**********, представляваща „СЛАДИЛОВ” ДЗЗД ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Илинден”, ж.к. „Света троица”, бл.347 Б, на основание чл.206, ал.1 от Закона за туризма /ЗТ/ е наложено административно наказание - „Глоба“ в размер на 1100 /хиляда и сто/ лева за административно нарушение на чл.114, т.1 от ЗТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба на 500 /петстотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала! ДТ