Решение № 228 от 25.07.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Добрич, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20223230201408 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. С. Н. ЕГН ********** от гр. Д. бул. „...” № .., вх...., ет..., ап. .., против Наказателно постановление № 22-0851-001487, издадено на 17.10.2022 г. от Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца.

С жалбата се иска наказателното постановление, като незаконосъобразно и необосновано да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания и излага доводи, че за да бъде ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин, че същият е знаел, че управлява лек автомобил със служебно прекратена регистрация.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява и не изразява становище по жалбата. В съпроводителното писмо, с което материалите по преписката са изпратени в ДРС се моли съдът да остави жалбата против НП без последствие и НП да бъде потвърдено.

Добричкият районен съд, като обсъди събраните по делото 1 доказателства, както и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок от лице притежаващо активна процесуална легитимация.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 21.07.2022 г. по път ... жалбоподателят управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „...“ с рег. .... В района на КПП А. посока с.. Б. бил спрян за проверка от св. Г. Й. П. и И. Р. Р. – служители на Първо РУ при ОД на МВР – Д.

В хода на проверката полицейските служители установили, че водачът е правоспособен, но МПС било с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ /ГО/.

При установената фактическа обстановка св. П. съставил АУАН Сер.

АД, бл. № 215268/21.07.2022 г. /л. 34/ на водача.

С оглед наличието на данни за извършено престъпление от общ характер обаче, материалите по преписката били изпратени в РП – Добрич за образуване на досъдебно производство /ДП/.

С Постановление от 05.10.2022 г. прокурорът е отказал да образува ДП против водача, като е приел, че не е налице субективната страна на състава на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК /л. 10/.

Представителят на държавното обвинение обаче постановил препис от постановлението да се изпрати на Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР – Добрич.

Въз основа на постановлението на РП – Добрич, съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/, което обстоятелство изрично било посочено в постановлението. С него на жалбоподателя било вменено нарушение по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му били наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от гласните доказателства, обективирани с показанията на св. П. и св. Р. и не се оспорва от жалбоподателя, както и от събраните и приобщени към материалите по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като обективни, пълни и последователни.

При гореописаната фактическа обстановка и след анализ на събраните доказателства съдът установи следното от ПРАВНА СТРАНА:

2

Наказателното постановление е издадено от компетентния административно-наказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която съдът намира за ноторно известна, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на вмененото нарушение:

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Не се спори от страните в хода на производството, че жалбоподателят се е движил, управлявайки процесното МПС, по път, отворен за обществено ползване. Съгласно разпоредбата на § 6 от ДР на ЗДвП „По смисъла на този закон: 1. „Път” е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.” Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗДвП „Отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат.”

На следващо място, в хода на съдебното дирене от събраните гласни доказателства, подкрепени от писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал, се установи по безспорен и категоричен начин, че управляваното от жалбоподателя МПС не е било регистрирано по надлежния ред. Регистрацията е била прекратена на 13.07.2022 г., тъй като за автомобила не е имало сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Видно от приобщените към материалите по делото писмени доказателства – справка от сайта на Гаранционен фонд /л. 63/, за процесния автомобил е имало валидна застраховка до 05.06.2022 г.

До собственика на автомобила – Д. С. Н., на 12.06.2021 г. е било изпратено Уведомление по чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането с изх. рег. № 014077/12.06.2022 г., като не са налице данни, че същото е било получено по надлежния ред.

В конкретния случай наказаното лице не спори, че на посочените в НП дата, час и място е управлявало лек автомобил.

3

Спорът е дали водачът е знаел или не, че управляваното от него МПС не е било регистрирано по надлежния ред, т. е. дали е налице субективната страна на нарушението - дали водачът е знаел или не за служебно извършената дерегистрация на автомобила, т. е. дали му бил известен фактът, че моторното превозно средство е с прекратена регистрация.

С Тълкувателно постановление /ТП/ № 2 от 05.04.2023 г. по ТД № 3/2022 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС този спорен въпрос беше решен еднозначно.

Съобразно цитираното ТП „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.“ Доколкото Тълкувателните постановления имат задължителна сила не само по отношение на съдилищата, но и за за всички органи, организации и граждани, относно приетите със същите изводи, следва да се приеме, че в случая жалбопдоателят не следва да бъде наказван. Това е така, тъй като по делото не са налице доказателства, че собственикът на моторното превозно средство е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията.

Предвид гореизложеното съдът приема, че липсва субективният елемент от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и издаденото срещу жалбоподателя НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени разноски в размер на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено по надлежния ред, съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия.

С оглед крайния изход на делото и направеното от пълномощника на въззивника своевременно искане за присъждане на разноски съдът счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1, от ЗАНН, вр. чл.

143, ал. 1 от АПК.

Наред с това, съдът съобрази, че ответната страна е отправила бланкетно възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат.

Съдът намира, че в настоящия случай, възнаграждението в размер на 500 лева, което се претендира, действително е прекомерно, при съобразяване на актуалната редакция на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ бр.

88 от 04.11.2022 г./, съобразно която, минималното възнаграждение в случая възлиза на 400 лева.

Следва да бъде отбелязано, че се касае за казус без фактическа или 4 правна сложност, всъщност – елементарен от гледна точка на правоприлагането, проведени са две съдебни заседания, разпитани са двама свидетели, поради което като справедлив и съответен размер на адвокатското възнаграждение се преценява минималния такъв – 400 лева.

Поради това, следва на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК, ОД на МВР-Добрич да бъде осъдена да заплати на Я.Ф парична сума в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща направени разноски за адвокатски хонорар по АНД № 1408/2022 г. по описа на РС - Добрич, като следва да бъде оставено без уважение искането за разноски в размер над 400 лева, до 500 лева, поради прекомерност.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0851-001487, издадено на 17.10.2022 г. от Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр.

Добрич, с което на Д. С. Н. ЕГН ********** от гр. Д., бул. „...” № ... вх..., ет.

..., ап. ..., за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР Добрич ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. Н. ЕГН

********** от гр. Д., бул. „...” № ..., вх. ..., ет. ..., ап. ... сумата от 400 лв.

/четиристотин лева/, представляваща направени разноски за адвокатски хонорар по АНД № 1408/2022 г. по описа на РС - Добрич, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в размер над 400 лева до 500 лева поради прекомерност.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд – гр.

Добрич в 14–дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5