Решение № 88 от 17.03.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Ботевград, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от ***** Административно наказателно дело № 20251810200485 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

С. И. Д.,ЕГН : ********** с адрес в с.**** е обжалвал в законния срок Наказателно постановление № 25-1204-000598 о т 09.05.2025г., издадено от **** – ВПД Началник -група към ОДМВР – София – сектор „Пътна полиция „ при ОДМВР -София, упълномощен със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР, с което за нарушение на чл.58, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.178Ж, ал.1,пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева /511.29 euro, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца.

В жалбата си С. И. Д. излага съображения за незаконосъобразност на постановлението, за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание С. И. Д. се явява лично, явява се и упълномощ защитник – адв.М. от ЛАК с пълномощно по делото , представя нови доказателства , оспорва НП и моли да бъде отменено като незаконосъобразно , претендира адвокатско възнаграждение в размер на 400 четиристотин лева/204.52 euro.

Въззивната страна – ОДМВР - София, редовно призована, не изпраща 1 представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:

АУАН , серия GA с № 1203794/11.04.2025г.и разписка; Наказателно постановление с № 25 – 1204 – 000598 /09.05.2025г.,Заповед № 8121з1632/02.12.2021г.,Заповед № 8121зк -15085/09.12.2024г.,Акт за встъпване в длъжност , справка за нарушител – водач , както и от и събраните гласни доказателства – разпитите на свидетелите : П. П. К. – актосъставител и В. Д.

Л. и Н. Г. Г. – свидетели по акта, се установява следната фактическа обстановка:

На жалбоподателя С. И. Д. е съставен АУАН , с е р и я GA с №1203794/11.04.2025г.от П. П. К. - актосъставител,в присъствието на свидетелите В. Д. Л. и Н. Г. Г. , затова, че на 11.04.2025г., около 18.43 часа, в обл.Софийска , общ.Ботевград, като водач на л.а., модел и марка „ Фолксваген Еос“ с рег.№ ***** ,на път АМ Хемус , км.38 път София –София , регион Ловеч /Шумен -Варна , е управлявал лекият автомобил , негова собственост , като се е движел в лентата за принудително спиране , без видими здравословни проблеми на него или на пътниците вътре в л.а. или без повреди на ППС.Констатирано е нарушение по чл. 58 т.3 от ЗДвП.Съставеният АУАН е предявен на жалбоподателя на същия ден, в който е съставен и му е връчен.В графата за възражения такива са отразени, че жалбоподателят има проблем с автомобила. В предвидения в разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗАНН седмодневен срок също не е направено писмено възражение от жалбоподателя.

Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление Наказателно постановление Наказателно постановление № 25-1204-000598 от 09.05.2025г., издадено от **** – ВПД Началник -група към ОДМВР – София – сектор „Пътна полиция „ при ОДМВР -София, упълномощен със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на М В Р с което на С. И. Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева/511.29 euro, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца на 2 основание чл.178Ж, ал.1,пр.1 от ЗДвП .

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите П. П. К. – актосъставител и В. Д. Л. и Н. Г. Г. – свидетели по акта,както и от приобщените писмени доказателства по делото.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от компетентен служител по предвидения в ЗАНН ред. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.

Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното производство. В този смисъл съдът намира, че изложените в жалбата твърдения за допуснати в административно наказателното производство процесуални нарушения са неоснователни. Съдът счита, че описанието на нарушението в АУАН е достатъчно ясно и пълно и същото съответства на посочената като нарушена в него разпоредба на ЗДвП.

Съдът счита, че със събраните по делото доказателства – свидетелските показания на свидетелите П. П. К. – актосъставител и В. Д. Л. и Н. Г. Г. – свидетели по акта – свидетел по акта се доказа, че С. И. Д. е осъществил посоченото по-горе нарушение на ЗДвП. Показанията на свидетелите са непротиворечиви както вътрешно, така и помежду си, логични са и съдът ги кредитира изцяло.

Съдът не кредитира показанията на жалбоподателят С. И. Д. и адв.М. , свързани с тезата , че жалбоподателят не е влязъл в аварийната лента , тъй като е имало преустройство на пътя , въпросната лента не е била с предназначението на аварийна, тъй като счита същите за защитна версия. Не се представиха и доказателства в посока – повреда на лекият автомобил , управляван от Д..

На жалбоподателят С. И. Д. е съставен АУАН на място , който същият приел и подписал с възражения.

В конкретният случай не са налице доказателства по делото, с които да 3 се опровергава изложеното в АУАН, поради което съдът счита, че актът е редовно съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него.

От изложеното в обстоятелствената част на акта, от обясненията на жалбоподателя, изложени в жалбата и от показанията на свидетелите се установява, че АУАН, а впоследствие и обжалваното НП са издадени по повод движение в лентата за принудително спиране , без видими здравословни проблеми на него или на пътниците вътре в л.а. или без повреди на ППС.

Липсва възможност за достигане до извод за допуснато нарушение на процесуалните правила, очертани в разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН, още по – малко такова, което да се квалифицира като съществено такова, каквото е актуалното виждане в практиката на съдилищата. Критерият за това дали едно процесуално нарушение може и следва да се квалифицира като съществено, както бе посочено, е този, основан на преценката дали с допускането му се е стигнало до накърняване правото на защита на жалбоподателя Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити и конкретно на т. 3, т. 4 и т. 5 от цитираната разпоредба – посочване на дата и място на деянието и описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и относно правната квалификация. По този начин отправеното административнонаказателно обвинение изначално е изградено на годна основа на отправените твърдения досежно всеки един от основните признаци на деянието – а именно управлението на МПС, което следва е ясно и безпротиворечиво индивидуализирано – с посочване на марка и модел, най – малкото за да бъдат обезпечени изводите на съда по същество както и датата и мястото, на които това е станало. Доводите на жалбоподателя в обратна насока се явяват изцяло неоснователни, след като горните изисквания са изпълнени.

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, като следва да се отбележи, че в процеса на ангажиране на административнонаказателната отговорност не е допуснато процесуално нарушение, налагащо отмяна на санкционния акт, без да се обсъждат доводи по същество. От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното 4 постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин.Установено е ,че на въпросните дата и час С. И. Д. е управлявал МПС като се е движел в лентата за принудително спиране без повреда на ППС и без здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство.

Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл.58,т.3 от ЗДвП, за което на жалбоподателя е ангажирана отговорността, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Същото е извършено виновно от дееца при наличието на пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния му характер и като правоспособен водач е следвало да изпълни задължението си, предвидено в разпоредбата на чл. 58 от ЗДвП, чиито адресат се явява и не попада в категориите, за които е предвидено изключение по чл. 58,т.3 от ЗДвП, а именно повреда на ППС и здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство От събрания доказателствен материал се установи от субективна страна умисълът за извършване на административното нарушение, каквато е единствено възможната в случая форма на вина, а наличието на противоправно поведение не може да се изключи от преценката на контролните органи дали точно за това или за някое друго измежду допуснатите нарушения да бъде ангажирана отговорността му.

Предвид изложеното, в съответствие с материалния и процесуалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание цитираните по - горе разпоредби. Законодателят не е предвидил възможност за съобразяване на размера на предвиденото наказание „Глоба”, като размерът на наложената глоба съответства на материалния закон и предвидено в приложимата санкционна разпоредба.

Административното наказание се определя за всеки един случай в рамките на посочените в правната норма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние.Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението.В случая наказанието глоба в разпоредбата на чл.178Ж,ал.1,пр.1 от ЗДвП е във фиксиран размер на - 1000 (хиляда) лева /511.29 euro, както и 3 месеца лишаване от право да управлява МПС и настоящия съд няма 5 правомощия да го редуцира.Поради изложеното съдът намира за правилно определено наложеното наказание, като същото би изпълнило целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите.Съдът приема, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили или лишили жалбоподателя от право на защита и да водят до отмяната му поради незаконосъобразност. Обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, с оглед Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, поради което издалото НП лице е компетентно.С оглед длъжностното качество на актосъставителя, съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения.

АУАН съдържа задължителните реквизити, изискуеми съобразно чл.42-43 от ЗАНН.Налице е и съответствие между отразеното в НП и в АУАН, въз основа на който е издадено. НП също съдържа изискуемите от закона задължителни реквизити.Спазени са и визираните в ЗАНН срокове за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

При това положение жалбата се явява неоснователна и атакуваното Наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

По разноските :

С оглед изхода на делото, основателна е претенцията на наказващия орган за присъждане на разноски. Наказващият орган се представлява от юрисконсулт, който е изпратил писмено становище по съществото на спора и с това становище е направено искане за присъждане на разноски, което е основателно, съобразно чл. 63д ал. 3 от ЗАНН , във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 63д ал. 5 от ЗАНН.