Решение № 168 от 05.05.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Пазарджик, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20235200500096 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №1120 от 17.10.2022г. постановено по гр.д.№ 2821/2021г. / 20215220102821/ по описа на съда за 2021година, е ОТХВЪРЛЕН предявения от И. К. И., ЕГН- ********** от гр.

С., бул. „В.“№93,вх.Г, ет.2,ап.49, срещу Л. И. К., ЕГН-********** от с. Л., ул.

„13-та“№5, обл. Пазарджик, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл.415 ГПК за признаване за установено със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на И. К. И., ЕГН- ********** от гр. С., бул. „В.“№93,вх.Г, ет.2,ап.49 срещу длъжника Л. И. К., ЕГН- ********** , възникнало на основание неизпълнение на Договор за правна защита и съдействие №778820 от 19.03.2018г. в размер на 18 000.00 лв. /осемнадесет хиляди лева /, представляващо неизплатено възнаграждение по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда /22.03.2021г./ до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №931 от 21.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №1031/2021 г. по описа на РС- Пазарджик, като неоснователен и 1 недоказан

Със същото решение е обезсилена Заповед №931/21.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.

№1031/2021г. по описа на РС- Пазарджик.

ОСЪДЕН Е И. К. И., ЕГН- ********** от гр. С., бул. „В.“№93,вх.Г, ет.2,ап.49, ДА ЗАПЛАТИ на Л. И. К., ЕГН- ********** от с. Л., ул. „13та“№5, обл. Пазарджик , сторените съдебно- деловодни разноски по производството в размер на 2450лв. /две хиляди четиристотин и петдесет лева/, на осн. чл.78,ал.3 ГПК.

Решението се обжалва изцяло от ищеца в производството пред първата инстанция И. К. И. с въззивна жалба с вх.№23849 от 23.11.2022г. с доводи за порочност като неправилно, и незаконосъобразно. Счита, че съдът неправилно изгражда своите правни изводи върху наличието на банкови документи за преведени суми и че в действителност не съществува банков превод било изцяло или частично който да покрива задълженията на ответника К.. Според жалбоподателя съгласно документите няма извършено плащане от К. към И., а има плащане от И., захранване на сметка, което е различно от изпълнението на договора и че не се погасява един дълг ако сам кредиторът си плати на себе си. Счита, че в случая няма реално плащане на дълга от К. доколкото вносител на сумите е И. И. по сметка на И. И..

Коментира се движението на паричните авоари по сметката на жалбоподателя на дата 10.03.2018г.-вноска от 6000лв с вносител И. К. И., като преди това и на същата дата е изтеглена от И. същата сума от 6000лв, които внася на каса в полза на К.. Коментират се мотивите на решението на ОС-Пазарджик по т.д.

№221/2016г. за липса на доказателства за извършено плащане на разноските от страна на ищеца и че когато е договорено плащане по банков път то следва документално да е установено със съответните документи. Заключава от тези мотиви, че със сила на присъдено нещо съдът е установил липса на плащане относно разноските. Коментират се отново мотивите на търговския съд по чл.78 ал.1 от ГПК и извода, че няма доказателства за заплатен адвокатски хонорар по банков път от 18000лв, поради което съдът оставил без уважение искането на Л. И. К. за присъждане на разноски. Счита, че търговският съд изрично е установил, че патримониумът на Л. К. не е намален в резултат на участието му в съдебното производство по отношение отговорността за 2 разноски поради което според жалбоподателя не е имало и основание за присъждането им от съда. И че въпросът за липсата на извършени разноски от ищеца ,респективно няма извършени плащания, е решен със сила на присъдено нещо и пререшаването му е недопустимо. Моли поради наличие на обективни причини да бъде възстановен срока за обжалване на частни документи представени в съдебното заседание на 01.08.2022г. поради повреда на трасе на БДЖ осуетило явяването му в съдебното заседание. Направено е доказателствено искане за изискване от Райфайзенбанк АД удостоверение относно имената на вносителите на цитираните банкови документи от 20.03.2018г., -двата броя от по 6000лв всеки, и на 04.04. 2018г.-4000лв и на 17.04.2018г.-2000лв. Моли да се отмени обжалваното решение.

Доказателствените искания във въззивната жалба са оставени от въззивния съд без уважение поради настъпила преклузия по чл.266 от ГПК.

В срок е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна с вх.

№2407 от 31.01.2023г. от Л. И. К. чрез адв. Я., в който жалбата се квалифицира като неоснователна. Коментира се установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и наличието на облигационна връзка между страните по процесуално представителство по т.д.№221/2016г., представянето на списък с разноските по чл.80 от ГПК от пълномощника И. И. за присъждането им за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 18000лв. по банкова сметка преди да се проведе заседанието и че са приложени доказателства установяващи плащането на хонорара от ищеца на части; че тези платежни документи са представени от пълномощника И. в откритото съдебно заседание със списък на направените разноски по чл.80 от ГПК; че по повод оспорване на подписа на ответника И., по делото е назначена почеркова експертиза установила, че И. е положил подпис под договора за правна защита и съдействие и под пълномощното. Коментират се мотивите на исковия съд приел, че е налице плащане на процесната сума от упълномощителя на упълномощения процесуален представител на страната, което се установявало от приложените платежни и други счетоводни документи и извлечения от банката. И че плащането на сумата е потвърдено от ищеца И. чрез извършени от него действия в хода на откритото съдебно заседание по т.д.№221/2016г. чрез представяне на съда на списък с разноските по чл.80 от ГПК и доказателства за платения хонорар от страната. Излага се аргумент, че според уговорките в 3 договора за правна защита и съдействие плащането на адвокатския хонорар е следвало да се извърши преди съдебното заседание и че тази уговорка не е променяна, нито отметка, че има частично плащане. Оспорва като преклудирано направеното доказателствено искане по смисъла на чл.266 от ГПК поради възможност жалбоподателят да го изиска лично и сам да го представи в производството пред първата инстанция. Моли да не се уважава доказателственото искане и се потвърди обжалваното решение.

Няма направени доказателствени искания от ответника по жалбата.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на И. К.

И., с вх.№23849 от 23.11.2022г. както и постъпилия отговор подаден от насрещната по спора страна Л. К. чрез адв. Н. Я., с вх.№2407 от 31.01.2023г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.422 от ГПК във връзка с чл.286 от ЗЗД във връзка с чл.280 и във връзка с чл.79 от ЗЗД за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца парично вземане по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в размер на 18000лв представляваща дължимо, но незаплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, ведно със законната лихва върху претендираната сума.

В исковата си молба против Л. И. К., с ЕГН-********** от с.Л., обл.Пазарджик, ул.“13-та“ , ищецът И. К. И., с ЕГН-********** от гр.С., бул.“В.“ №93, вх.“Г“, ет.2, ап.49, твърди, че предявява установителна претенция по чл.422 от ГПК поради подадено от ответника Л. К. по чл.414 ал.2 от ГПК възражение по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1031/2021г. по описа на РС-Пазарджик. Твърди, че с ответника е сключен договор за правна защита и съдействие №778820 от 19.03.2018г. по силата на който същият се задължил едностранно и безусловно на изплати на ищец хонорар от 18000лв за търговско дело с материален интерес, преди да бъде проведено заседанието. Твърди се още, че е водено търговско дело №221/2016г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, като ответникът не е имал претенции за неправилно водене на делото и че лично се е задължил да плати сумата. Твърди се от ищеца, че и до момента /09.08.2021г.- датата на подаване 4 на исковата молба/ ответникът не му е превел цитираната сума като отказва плащането. Допълва, че няма контакт с ответника нито реален шанс за доброволно уреждане на сметките. Моли да се проведе установителна процедура за потвърждаване на издадената заповед за изпълнение и последващо снабдяване на ищеца с изпълнителен лист. Твърди още, че има „скрити блага“ за разрешаване на спора между страните. Посочва приноса си за перемирането на отношенията на ответника с ОББ АД при изчерпан от него огромен интелектуален потенциал в съдебните инстанции за да постигне положителен изход за ответника, както и инициирал и заповедно производство. Моли ищецът И. И. да се установи със сила на присъдено нещо вземането, което ответника Л. И. К., с ЕГН-********** му дължи по процесната заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в размер на 18000лв с оглед последващо влизане в сила на заповедта и за издаване на изпълнителен лист за вземането по договора за правна защита и съдействие.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Л. И.

К. чрез пълномощника си адв. Я., с вх.№21488 от 15.11.2021г./л.15 и следващите/. Исковата претенция се квалифицира като недопустима и като неоснователна. Доводи за недопустимост няма изложени. По съществото на спора ответникът твърди на първо място, че не е сключвал договор за правна зашита и съдействие с ищеца И. К. И., и че същия го познава от адв.К.Г. от АК-С.. Твърди, че е коментирал с адв.К.Г. заведеното от него /Л. К./ търговско дело №221/2016г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, по повод на правен спор с ОББ АД още от 2012г.,като делото приключило през 2018г.; че делото било насрочено за 19.04.2018г., като в деня на заседанието адв.К.Г. пристигнал с ищеца И. И., като Г. му дал да подпише непопълнено пълномощно №778820 за да го представи по делото, но че ответникът продължава да твърди, че не е подписвал договор за правна защита и съдействие. Признава, че ищецът се е явил в откритото съдебно заседание по търговското дело на 18.04.2018г., като след справка, ответникът К. установил, че в това проведено открито съдебно заседание ищецът е представил пълномощното по същото дело и договор за правна защита и съдействие без да е отбелязал номера на делото. Твърди, че според записаното в протокола от заседанието/стр.840/ изявление на ищеца И. И., че представя списък с направените разноски по чл.80 от ГПК разноски по договор А 718820 от 19.03.2018г., в който в подточка 1 било записано „Договорено 5 възнаграждение в лева в размер на 18000лв /стр.245/, а по т.2 записано “Изплатено възнаграждение в лева по банкова сметка преди провеждане на откритото съдебно заседение“-стр.246-банково извлечение от банковата сметка на ищеца от 20.03.2018г.-Посочено е още, че с платежно нареждане/л.246/ от ЦКБ за извършен банков превод от сметка на Л. И. К. по сметка на ищеца И. в размер на 6000лв от дата 20.03.2018г.;на стр.247-вносна бележка от Райфайзенбанк за внесена сума в размер на 6000лв от дата 20.03.2018г. и на стр.248-представена вносна бележка от Райфайзенбанк АД на дата 04.04.2018г. за внесена сума от 4000лв по сметката на ищеца от Л. И.

К. с основание внасяне на част от хонорар по пълномощно от 19.03.2018г. по т.д.№210/2018г..Допълва, че на стр.249 е представена вносна бележка от Райфайзенбанк от дата 17.04.2018г. за внесени по сметка на ищеца 2000лв с основание договор от 19.03.2018г., а на стр.250 приложено извлечение от банкова сметка на ищеца BG69RZBB 91551008279589 за периода 01.03.2018г.-31.03.2018г., според което извлечение на 20.03.2018г. са постъпили две суми от по 6000лв, едната с банков превод от сметката на Л.