Решение № 90 от 04.05.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Ловеч, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско дело № 20224300500177 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.

Образувано е образувано по жалба с вх.№ 811/08.03.2022г. от СТ. ИВ.

Р., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Велико Търново, ул. „Хаджи Димитър“ № 21, чрез процесуален представител адв. В.К., САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 14, офис 3 срещу действията на държавен съдебен изпълнител (ДСИ) Тихомир Тихолов при РС – Тетевен, по изпълнително дело № 46/2015, изразяващи се в отказ да прекрати изпълнителното дело (ИД), на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, обективиран в Разпореждане от 15.02.2022г. (л.157 ИД).

Излага подробни доводи за незаконосъобразността на действията на ДСИ, както следва: изпълнителното дело е образувано по молба от 20.08.2015г., с която взискателите са поискали извършване само на справки.

Твърди, че в пероиод от шест години не са извършвани никакви действия по принудително изпълнение, като последното действие е подаване на молба за налагане на запор върху вземания от 30.08.2021г. Счита, че са налице 1 основанията на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и ДСИ е следвало да съобрази действията си с дадените указания в т.10 от ТР № 2/25.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, тъй като изпълнителното дело било прекратено по право до подаването на молбата за запор. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане на ДСИ при РС – Тетевен от 15.02.2022г. и да приеме, че ИД е прекратено по силата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Взискателите са уведомени за постъпилата жалба на 15.03.2022г. (л.164 – 169 ИД), като в срока по чл.436, ал.3 ГПК не са постъпили писмени отговори от тях.

В изготвеното и приложено писмено становище, съдебният изпълнител излага подробно описание на фактическата обстановка по хронологията на извършените действия.Счита, че ИД не може да бъде прекратено по чл.433, ал.1, т.3 ГПК, тъй като молбата от взискателите за налагане на запор върху вземането е подадена преди молбата на длъжника за прекратяване на ИД. В този смисъл излагат излага съображения, че давността не се прилага служебно, поради което ИД щеше да бъде прекратено по силата на закона, ако молбата на длъжника е била подадена преди молбата на взискателите за налагане на запор. На това основание твърди, че издаденото разпореждане е обосновано, законосъобразно и не нарушава правата на длъжника по делото.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, като взе предвид изложеното в жалбата, мотивите на ЧСИ, както и материалите по изпълнителното дело, установи следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Изпълнително дело № 46/2015 по описа на ДСИ към РС – Тетевен е образувано по молба с вх. № 632/20.08.2015г. на взискателите Т.В.М., ЕГН **********, гр. Тетевен, ул. „Стефан Павлов“ № 16, П.В.Т., ЕГН **********

, гр Плевен, ул. „Стоян Михайловски“ № 39 и Г.Б.Х., ЕГН **********, гр. Роман, ж.к. Роман, бл.1, вх. В, ет.1, ап.2, представлявани от процесуален представител адв. Найден Христов, гр. Тетевен, ул. „Иван Вазов“ № 9, против длъжника СТ. ИВ. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.

Велико Търново, ул. „Хаджи Димитър“ № 21. В молбата е направено искане за принудително събиране на сумата в размер от: 1100 лева, заедно с 2 държавна такса за образуване на ИД и адвокатски хонорар по ИД в размер на 100 лева. Поискани са да бъдат извършени справки за имотното състояние на длъжника, наследствени земеделски земи, притежавани МПС (л.12-13 ИД).

С резолюция от 07.09.2015г., съдебният изпълнител е разпоредил да се образува ИД за сумата от 1220 лева, да се изпради покана за доброволно изпълнение на длъжника (ПДИ) ведно с копие от изпълнителен лист, да се направи справки в НАП за наличие на публични задължения, както и да се внесе ДТ в размер на 15 лева от длъжника за извършане на поисканите справки (л.14 ИД).

Изпълнителното дело е образувано на 16.09.2015г. (л.12-13 ИД).

Изпратено е съобщение изх. 1633/16.09.2015г. от ДСИ към НАП, с което агенцията е уведомена за започнатото принудително изпълнение срещу длъжника (л.18 ИД).

В изпълнение на указанията от 07.09.2015г. длъжникът е внесъл необходимата държавна такса за проучване имущественото състояние на длъжника (л.19-20 ИД).

Със съобщения с изх. № 1756, 1755, 1757 от 25.09.2015г., съдебният изпълнител е поискал информация съответно от НАП, Служба по вписванията гр. Тетевен (СВ), ОД на МВР – Велико Търново, сектор Пътна полиция относно: банковите сметки на длъжника, декларираните МПС, регистрирани търговски обекти, декларирани електронни адреси, вписанията, отбелязванията и заличаванията по партидата на длъжника към СВ на АВ, както и за наличните пътно-превозни средства (ППС) (л.21-23 ИД).

Със съобщение изх.№ 040331500220685/30.09.2015г., приложено към делото на 05.10.2015г., НАП е изпратила изисканата от нея информация за декларирана движима и недвижима собственост, данни по чл.50 ЗДДФЛ, регистрирани трудови договори, банкови сметки, регистрирани ЕТ, данни за осигуряване, регистриран търговски обекти и декларирана електронна поща (л.26 – 92 ИД).

Със съобщение изх. № 467/02.10.2015г., приложено към делото на 07.10.2015г., СВ е изпратила изисканата от нея информация за вписванията, отелязванията и заличаванията по портидата на лицето, ЕИК на едноличния търговец (л.93-131 ИД).

3

Със съобщение с рег. № 127500-17639/17.10.2015г., приложено към делото на 27.10.2015г., ОДМВР е изпратило изисканата информация за наличните ППС, които се водят на отчет на длъжника (л.137-143 ИД).

С молба с вх. № 2824/31.08.2021г. до ДСИ по ИД, взискателите са поискали налагане на запор върху вземанията на длъжника, които той има по образуваното изпълнително дело № 20218790401523 по описа на ЧСИ Велислав Петров (л.147 ИД).

Към молбата е приложена ПДИ с изх. № 19904/17.08.2021г. по изпълнително дело № 20218790401623 по описа на ЧСИ Велислав Петров, с което кани длъжника П.В.Т., взискател по настоящото ИД № 46/2015 по описа на РС – Тетевен, да плати съответните суми към взискателя СТ. ИВ. Р.

(л.148 ИД).

С разпореждане от 20.09.2021г., ДСИ е уважил молбас вх. № 2824/31.08.2021г. (л. 147 ИД).

Н а 20.09.2021г. е издадено запорно съобщение с изх. № 2496/20.09.2021г. до ЧСИ Велислав Петров, с което ДСИ налага запор върху вземанията на длъжника СТ. ИВ. Р., които следва да получи по изпълнително дело № 20218790401523 по описа на ЧСИ Велислав Петров (л.149 ИД).

Същото е получено от ЧСИ Велислав Петров на 28.09.2021г. (л.150 ИД).

Н а 29.09.2021г. е издадено запорно съобщение с изх. № 2537/29.09.2021г. до ЧСИ Велислав Петров, с което ДСИ налага запор върху вземанията на длъжника СТ. ИВ. Р., които следва да получи по изпълнително дело № 20218790401623 по описа на ЧСИ Велислав Петров (л.151 ИД).

Същото е получено от ЧСИ Велислав Петров на 04.10.2021г. (л.152 ИД) На 06.01.2022г. е връчена ПДИ, по ИД № № 46/2015 по описа на РС – Тетевен, лично на длъжника СТ. ИВ. Р. (л.153-154 ИД).

На 10.01.2022г. е подадена молба с вх. № 42/10.01.2022г., от длъжника СТ. ИВ. Р., с което моли ДСИ да прекрати ИД № № 46/2015, поради настъпила перемпция, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Кумулативно се прави искане да бъде вдигнат наложения запор (л.155-156 ИД).

С разпореждане от 15.02.2022г., ДСИ при РС – Тетевен, е отказал да прекрати ИД № № 46/2015, поради липса на предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 ГПК (л.157 ИД).

4

Отказът за прекратяване на ИД е връчен на длъжника на 18.02.2022г.

(л.158-159 ИД).

Срещу така постановеният отказ е постъпила жалба до ОС – Ловеч с вх.

№ 811/08.03.2022г. (л.160-163 ИД).

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Относно редовността на жалбата

Сезиран е местно и родово компетентния съд по чл.436, ал.1, изр.1 ГПК.

В жалбата се съдържат всички реквизити по чл.436, ал.4 вр. чл.260 ГПК.

Жалбата е подадена от легитимирана страна в процеса – длъжник СТ.

ИВ. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Велико Търново, ул. „Хаджи Димитър“ № 21, чрез надлежно упълномощен процесуален представител адв.В.К., САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 14, офис 3. Отговаря на условията на на чл.436, ал.4 вр. чл.261, т.1-2 ГПК., Приложен е документ за внесена държавна такса в размер на 25.00 лева по сметка на ОС – Ловеч (л.163 ИД). Налице е приложението по чл.436, ал.4 вр. чл.261, т.4 ГПК.

Спазена е процедурата по чл.436, ал.2 ГПК, с което заинтересованите лица са уведоми. Същите не са изразили становище.

Взискателят е получил отказът да се прекрати изпълнителното дело на 18.02.2022г. ( л.159 ИД), на която дата е узнал за обжалваното действие.

Срокът по чл.436, ал.1 ГПК е двуседмичен и започва да тече от деня на съобщението – 18.02.2022г. Така рокът изтича на 04.03.2022г. Жалбата е подадена по пощата с клеймо от 04.03.2022г. (л.160 - 161 ИД).На основание чл.62, ал.2 ГПК преклузивният срок по чл.436, ал.1 ГПК е спазен.

По тези съображения, жалбата е подадена до родово и местно компетентния съд, а именно ОС – Ловеч, от надлежна страна, чрез надлежно упълномощен представител, заплатена е дължимата авансова такса, подадена е в законовоопределения срок. Ето защо жалбата е редовна.

5

Относно допустимостта на производството

С разпоредбата на чл.435, ал.1 ГПК са лимитативно посочени кои действия на съдебния изпълнител подлежат на обжалване от длъжника.

Съгласно чл.435, ал.2, т.6 ГПК на обжалване подлежи отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение. В конкретния случай, взискателят е поискал прекратяване на ИД № 46/2015, която молба не е уважена и е постановен отказ за прекратяване. В този смисъл производството е допустимо – обжалва се едно от действията по чл.435, ал.2, т.6 ГПК.

Относно законосъобразността на обжалваното действие Съгласно задължителните указания, дадени в т.10 от ТР 2/26.06. 2015 по тълк. д. № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона (ex lege), а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Същото приемат доктрината и съдебната практика по отношение на спирането на исковия процес при смърт на някоя от страните (чл.229, ал.1 т.2 ГПК), както и при замяна на обезпечението на оценим в пари иск (без исковете за собственост) с обезпечение пред съд съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД (чл. 398, ал.2 ГПК).