Решение № 658 от 05.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 658 гр. София, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20221000500691 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 24.08.2021г по гр.д. № 127/2020г Окръжен съд-Благоевград, ГО, 5ти състав е отхвърлил предявения иск от З. Н. Д. против Национално бюро на българските автомобилни застрахователи за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв за претърпени болки и страдания от смъртта на Д. К., настъпила при ПТП, реализирано на 20.08.2017г по вина на водач на МПС-гръцки гражданин. С решението си съдът е възложил разноските по делото върху ищцата.

С определение от 29.12.2021г съдът е оставил без уважение молба на адв. М. за изменение на решението в частта за разноските на осн. чл.248 от ГПК.

Решението на ОС-Благоевград се обжалва с въззивна жалба от ищцата З.Д., представлявана от адв. М., с оплакване за незаконосъобразност. Въззивникът поддържа, че по делото се установява фактическия състав, пораждащ за ищцата право да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Поддържа, че неправилно съдът е възприел, че ищцата не е материалноправно легитимирана да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. К., тъй като същата 1 е претърпяла болки и страдания в изключителен обем и за продължителен период.

Поддържа, че неправилно и в нарушение на процесуалния закон ОС-Благоевград не е допуснал още един искан от ищцата свидетел. Поддържа, че разпитаните свидетели по делото установяват обема на претърпяните вреди от ищцата от смъртта на Д. К..

Оспорва възражението на ответника за съпричиняване на увреждането от страна на Д.

К., като в тази връзка поддържа искане за изслушнате на САТЕ. Моли съда, като съобрази изложеното във въззивната жалба да постанови решение, с което решението на БОС да бъде отменено и предявения иск да бъде изцяло уважен.

Ответникът пред ОС-Благоевград, въззиваем пред настоящата инстанция, Сдружение Национално бюро на българските автомобилни застрахователи депозира писмен отговор на въззивната жалба на ищеца, с който оспорва жалбата като неоснователна, а доказателствените искания счита за преклудирани. Поддържа възражението си за съпричиняване на увреждането от страна на починалия. Моли решението на БОС да бъде потвърдено.

В о.с.з. въззивникът З.Д. се представлява от адв. В., която заявява , че поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена. Претендира и разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК , който представя.

Въззиваемото Сдружение Национално бюро на българските автомобилни застрахователи се представлява от адв. З. и адв. И., които оспорват жалбата на ищеца и моли решението на БОС да бъде потвърдено изцяло.. Претендират разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна депозира писмени бележки по делото , с които оспорва жалбата и поддържа,че по делото не се установява активната материалноправна легитимация на ищцата.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно и не страда от пороците , посочени във въззивната 2 жалба, както и не е постановено в нарушение на императивни материлноправни разпоредби.

Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищца, която твърди да е претърпяла вреди от смъртта на лице, настъпила при ПТП против НББАЗ, като пасивната легитивация на ответника не се оспорва.

По делото не е спорно, че ответното сдружение отговаря за вредите, които причинява на деликтно основание на територията на страната водачът на МПС Н. М., гръцки гражданин, управлявал л.а. Рено Сценик.

По делото по обвързващ начин , чрез влязла в сила присъда по НОХД № 46/2019г по описа на Окръжен съд-Благоевград е установено, че Н. М. е виновен за смъртта на Д. С. К., която е причинил по непредпазливост, като водач на МПС Рено Сценик, който е нарушил правилата за движение по пътищата.

Спорно по делото, пред настоящата инстанция, е дали ищцата е материалноправно легитимирана да получи обезщетение за вреди от смъртта на Д. К., настъпила вследствие на ПТП.

В исковата молба ищцата навежда твърдение, че Д. К. е отгледал ищцата от малка и се е грижил за нея като за своя родна дъщеря.

От представения по делото препис-извлечение от акт за смърт на Д. К. се установява, че същият е бил вдовец.

В о.с.з. на 08.09.2020г са изслушани свидетелите А. Р., А. С. и П. Я..

Свид. Р. установява, че З. е била на 4-5 години, когато Д. и майката на З. -Н. се разделили. Д. заминал да живее в. ***, но често идвал в. *** и посещавал З.. Според свидетелката Д. е биологичен баща на ищцата. Установява,че З. го е наричала татко.

Според свидетелката Д. бил мил със З., както и с останалите си деца, З. го перяла и готвела, когато той идвал в ***. След смъртта на Д. З. била отчаяна, казвала ,че никога няма да го забрави.

Свид. С. установява, че З. до 16-годишна е живяла в близост до тях , след което се оженила и се изнесла. Установява, че Д. е баща на З.. Според свидетелката Д. идвал в.

*** при З. и при другите си деца. Според свидетелката Д. се грижел за З., тя му викала тате, той на нея- дъще. Свидетелката установява, че З. припаднала когато узнала за смъртта на Д.. След това дълго време била в депресия. Според свидетелката една седмица преди да почине Д. дошъл да види З. в. ***. Свидетелката няма информация за живота на З. , след като тя е излязла от махалата. Сочи,че бащата на З. се казва З., после уточнява , че е Д..

Свид. Я. установява, че З. живее в *** откакто се е оженила, от 16-17годишна.

Според свидетеля Д. е баща на ищцата. Свидетелят установява,че Д. е носил пари на З., З. го е наричала татко, той много я е обичал. Свидегтелят установява, че З. припаднала 3

, когато разбрала за смъртта на Д., че още скърби за него. Според свидетеля Д. идвал за по месец –два в. ***, изкарвал време със семейството си и после си отивал в. *** В о.с.з. на 21.04.2022г е изслушан свид. М. , който установява, че майката на З. е А., а бащата- Д.. Д. много обичал всичките си деца, но най-много обичалЗ.. З. много скърбяла за смъртта на Д.. Свидетелят установява, че преди 25-30години е бил съсед с Д. в. ***. Установява,че Д. първо живеел с майката на З., после се оженил за друга жена и заминал да живее при нея. Свидетелят установява, че е виждал З. като малка.

Свидетелят установява,че за срещи между З. и Д. е чувал от комшиите, но той не е присъствал.

Свидетелските показания са до голяма степен еднотипни , повърхностни и подкрепящи се. Свидетелите установяват, че Д. е баща на ищцата, което не се твърди от самата ищца и за което липсват доказателства по делото. Свидетелите установяват, че Д. е живял с майката на З., след което са се разделили, Д. е заживял с друга жена в друго населено място и от понякога ходел до К., където се срещал със З.. Отношенията им били много добри, подкрепящи се, обичащи се. Според свидетелите З. му викала татко.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

С ППВС № 4/61г е казано, че право на обезщетение за неимуществени вреди имат най- близките на починало лице при непозволено увреждане – възходящи, низходящи, съпруг ,ако са претърпели такива вреди.

С ППВС № 5/69г е посочено,че когато между пострадалия при непозволено увреждане и други лица, извън тези посочени в ППВС № 4/61, са създадени отношения, напълно сродни с тези посочени в постановлението от 1961г е справедливо да се присъжда обезщетение и на тези лица, като в ППВС № 5/69г изрично са посочени като такива лица отглежданото, но неосиновено дете, както и съжителите на съпружески начала.

С ППВС 2/84г е посочено, че обезщетение за неимуществени вреди не се дължи на лица, извън посочените в предходните две цитирани постановления.

От изложеното следва, че има ограничение на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на техен близък, настъпила при деликт и това ограничение следва да се постави до най-близките роднини на починалия. Но дори и според цитираната по-стара тълкувателна практика липсва основание както правно , така и житейско сред тези роднини да не се включват лица, развили с починалоло лице в пълен обем , идентични на родствените отношения , за които се дължи обезщетение.

Така даденото тълкуване намира израз и в постановеното ТР № 1/2016г на ОСНГТК на ВКС , с което се разшири кръгът на лицата , имащи право на обезщетение при смърт на лице, настъпила при деликт. Според това тълкувателно решение 4 материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата , посочени в ППВС № 4/61 и №5/69 и по изключение, всяко друго лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, което търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Съобразно мотивите на цитираното ТР и съдебната практира, развита при прилагането на това тълкуване на закона се приема, че правото на обезщетение в изключителните хипотези се дължи само когато претендиращият докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени. Прието е, че следва да се установи трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща предпоставки за проявление на значителни морални болки и страдания, когато претендиращият докаже, че е изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължителен проявление във времето. В този случай кръгът на лицата, които могат да получат обезщетение, се определя по справедливост, с оглед действителните отношения между починалия и лицето, което е в особено близки и трайни житейски отношения с починалия, чиято смърт е причинена от непозволено увреждане.

Както беше посочено по-горе, за да се приеме наличие на изключението за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се установи създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Според съдебната практика особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно ППВС № 4/1961 и ППВС № 5 /69г. В този смисъл е и решение № 60070/2021г по т.д. № 904/2020г на IТО на ВКС, както и решение № 139/2020г по т.д. № 2135/2018г на IТО на ВКС, посочващо правото на обезщетение на лице, невписано в акта за раждане като родител , но отглеждало като родно свое дете починалото при ПТП лице. В последното цитирано решение изрично са обсъдени отношенията родител-дете, при наличието на които е справедливо да се присъди обезщетение за отглеждано дете.