Определение № 603 от 12.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 603 гр. София, 12.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511758 по описа за 2025 година Производството е по чл.418, ал.4 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от заявителя „Финстарт“ ЕООД срещу разпореждане №147888/24.09.2025г., постановено по ч.гр. дело № 44680/2025г. по описа на СРС, 77 състав, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, подадено от „Финстарт“ ЕООД срещу Д.И.З. за следните суми: за горницата над сумата 88500,00 лева – главница по Договор за паричен заем от 22.04.2024 г. до пълния предявен размер от 90000,00 лева, както и за сумите 45474,44 лева – договорна лихва за периода от 22.04.2024 г. – 21.05.2025 г., 2617,12 лева – мораторна лихва за периода от 01.06.2024 г. до 12.05.2025 г., 660,00 лева – разходи за събиране, 500,00 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на съгласие за директен дебит и 9000,00 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на документи.

В жалбата са изложени съображения, че обхватът на дължимата от съдилищата проверка е редовността от външна страна на ипотечния акт, установяващ подлежащо на изпълнение вземане на заявителя спрямо длъжника по заявлението. В случая, ипотечният акт инкорпорирал и договор за заем. При това положение той установявал съществуването на вземане по договора за заем за претендираните суми. Вземането произтичало от облигационни отношения между страните, обективирани в самия нотариален акт, който удостоверявал размера и изискуемостта на вземането, обезпечено с ипотека. Представеният документ бил предвидено от закона и редовно от външна страна изпълнително основание. В хипотезата на чл. 417, т. 6 от ГПК документът за издаване на заповед за незабавно изпълнение бил само ипотечният акт и съществуването на претендираното вземане следвало да се установи именно от този акт. Предсрочната изискуемост на кредита при 1 неиздължаване на която и да е дължима сума по кредита била уговорена между страните в ипотечния акт и била надлежно обявена на страната с нотариална покана, връчена лично на Д.И.З. на 21.05.2025 г. Претендираните л и х в и били уговорени между страните. Поради изложеното моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и да бъдат издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя, и извърши проверка по приложеното първоинстанционно дело, наМ. следното:

Частната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

В конкретния случай първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление вх. № 10497/07.08.2025 г. за издаване на заповед незабавно за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК - нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 103, том I, рег. № 1901, дело № 91 от 2024 г. по описа на нотариус С.Д. с район на действие РС - Бургас , подадено от „Финстарт“ ЕООД срещу Д.И.З. за следните суми: 90000,00 лева – главница по Договор за паричен заем от 22.04.2024 г., 45474,44 лева – договорна лихва за периода от 22.04.2024 г. – 21.05.2025 г., 2617,12 лева – мораторна лихва за периода от 01.06.2024 г. до 12.05.2025 г., 660,00 лева – разходи за събиране, 500,00 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на съгласие за директен дебит и 9000,00 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на документи.

Към заявлението е приложен в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 103, том I, рег. № 1901, дело № 91 от 2024 г. по описа на нотариус С.Д. с район на действие РС - Бургас, в който е посочено, че по силата на договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“ от 22.04.2024г. заемодателят и ипотекарен кредитор „Финстарт“ ЕООД предоставя по начина, посочен в чл. 1 и чл. 4 от Договор за паричен заем от 12.10.2021г. на заемателя Д.И.З. заем в размер на 90 000 лева със срок на издължаване 60 месеца при годишен лихвен процент от 50%, която сума ведно с уговорената лихва в размер на 156 265,80 лева възлизала общо на сума в размер на 246 265,80 лева, като заемателят се задължавал в срок от 60 месеца да изплати на ипотекарния кредитор цялата дължима сума по описан в нотариалния акт начин. За обезпечаване на вземането на кредитора е учредена договорна ипотека върху собствен на длъжника недвижим имот. Приложен е и договор за паричен заем о т 22.04.2024г. с нотариална заверка на подписите, сключен между „Финстарт“ ЕООД и Д.И.З., с който заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя сума пари/заемна сума/заем съгласно Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители в размер и при условията, посочени в договора, а заемателят се задължава да изплати получения заем, да изплати лихвите и таксите по него и да изпълни всички условия съгласно договора.

Настоящият съдебен състав счита, че представеният документ по чл.

2

417, ал. 1, т. 3 ГПК не удостоверява подлежащи на изпълнение вземания.

Съгласно задължителните разяснения по т. 4а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, основанията на вземанията следва да бъдат установени в посочените в чл. 417, т. 2 и 3 ГПК документи, а не да се установяват въз основа на данни, стоящи вън от изпълнителното основание. Договорът за заем е реален, и за да е валиден е необходимо да е предадена на заемополучателя определена парична сума. В конкретния случай само от представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека не се установява сключването на договора за заем, доколкото не се установява самото предаване на заемната сума. За да установи сключването на договора за заем съдът следва да изследва документи извън представения документ по чл. 417 ГПК – представения договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“ от 22.04.2024г. и платежни нареждания от 25.04.2024г. Поради изложеното представеният нотариален акт не установява възникнало заемно правоотношение между страните, тъй като от същия не се установява същественият елемент на договора за заем, а именно предаването на заемната сума. Действително разпоредбата на чл. 418, ал. 3 ГПК дава възможност изискуемостта на вземането да се удостовери с официален или изходящ от длъжника документ, но в случая предаването на заемната сума касае съществуването, а не изискуемостта на вземането.

Поради това, за да са налице предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение, предаването на заемната сума следва да е удостоверено в документа, на който се основава искането, каквото удостоверяване нотариалният акт не съдържа. Напротив, в т. 4 от нотариалния акт е посочено, че всички разноски по учредяването, вписването, подновяването /когато е необходимо/ и заличаването на настоящата договорна ипотека са за сметка на заемателя Д.И.З., като разноските по учредяването и вписването ще бъдат приспаднати от отпуснатата заемна сума. Т.е. и от съдържанието на самия документ се установява по категоричен начин, че към датата на съставянето му заемната сума не е била предадена. В самия договор за заем чл. 1 е предвидено, че предаването на заемната сума става след учредяване на обезпечението и заплащане на дължимите такси, а в чл. 6.4 от договора за заем страните са се съгласили, че предаването на заемната сума става по банков път след учредяване на обезпечението и удържане на всички такси и застраховки. Поради изложеното въззивната инстанция наМ., че не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение предвид съдържанието на документа по чл. 417 ГПК, като с оглед на това не е налице основание за извършване на преценка за наличие на неравноправни клаузи в сключения договор за паричен заем.

Ето защо обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ЧЖ-IV-А състав 3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №147888/24.09.2025г., постановено по ч.гр. дело № 44680/2025г. по описа на СРС, 77 състав, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

417 ГПК, подадено от „Финстарт“ ЕООД срещу Д.И.З. за следните суми: за горницата над сумата 88500,00 лева – главница по Договор за паричен заем от 22.04.2024 г. до пълния предявен размер от 90000,00 лева, както и за сумите 45474,44 лева – договорна лихва за периода от 22.04.2024 г. – 21.05.2025 г., 2617,12 лева – мораторна лихва за периода от 01.06.2024 г. до 12.05.2025 г., 660,00 лева – разходи за събиране, 500,00 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на съгласие за директен дебит и 9000,00 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на документи.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4