Решение № 22850 от 16.12.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 22850 гр. София, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20221110149102 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от ............. против .......... .... иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 23953,64 лева с ДДС, представляваща заплатено възнаграждение по развален договор от 08.11.2019г., ведно със законната лихва от 08.09.2022г. до окончателното плащане.

В срока по чл. 131 ГПК са предявени насрещни искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД от .......... .... против ............., за осъждане на ответника да заплати сума в общ размер 6858,09 лева, представляваща дължими суми по договор от 08.11.2019 г. /3790,80 лв. с ДДС/, договор от 10.02.2020г. /1424,40 лв. с ДДС/ и договор от 17.02.2020г. /1642,90 лв. с ДДС/, за което са издадени съответно фактури № 253/17.03.2023 г., № 251/27.02.2023 г. и № 250 № 27.02.2023 г., ведно със законната лихва от 21.03.2023 г. до окончателното плащане.

Ищецът ............. (с предишно наименование .......... ....) твърди, че на 08.11.2019 г. между страните е сключен договор, по силата на който ответникът в качеството на изпълнител е следвало да достави оборудване до 40 работни дни след подписване на договора, да го почисти и ремонтира при необходимост и да го монтира до 20 работни дни след получаване на Акт 15 за обекта. Посочва, че общата стойност на договора е в размер на 72038,40 лева с ДДС, в която е включен монтаж на стоката. Поддържа, че е заплатил авансово сумата от 8400 лева с ДДС до три дни от подписване на договора, а именно на 12.11.2019 г., за което ответникът е издал фактура №217/12.11.2019 г. Направени са две междинни плащания в размер на 53980,91 лева с ДДС на 05.12.2019 г. по фактура №218/04.12.2019 г. и второ междинно плащане в размер на 5868 лева с ДДС на 27.12.2019 г. по фактура №219/23.12.2019 г. , което е било дължимо до три след подписване на Приемо – предавателен протокол за доставка на токата на площадката на възложителя. Окончателното плащане в размер на 3790,80 лева е следвало да бъде направено до три след монтирането и пускането в експлоатация на оборудването. Сочи, че ответникът е доставил оборудването, за което е съставен приемо – предавателен протокол на 20.12.2019 г., но част от него, а именно:

1 бр. елеватор за вдигане на свине на тръбен път, 1 бр. мивка със струйник и стерилизатор при място на закола, 1 бр. телфер за сваляне на свине към ваната за попарване, 1 бр.

1 стерилизатор за трион за разполовяване, 1 бр. машина за шлемене на черва, 1 бр. мивка с едно корито и колянно задвижване, 1 бр. стерилизатор за ножове, 6 бр. мивки към платформа и 6 бр. стерилизатор към платформа не отговаряло на договореното качество, поради което не е монтирано. Оборудването е следвало да се монтира в срок до 20 работни дни след получаване на Акт №15 за обекта. Образец №15 за строеж „изграждане на месодобивно предприятие с производствен капацитет 10,5 тона свинско трупно месо на ден с идентификатор ***. е издаден на 12.10.2021 г., поради което монтажът е следвало да бъде довършен до 09.11.2021 г. изпълнителят е изпълнил само част от възложената работа като е монтирал само горните за монтаж съоръжения. Общата стойност на немонтираното оборудване е 23953,64 лева с ДДС. На 16.12.2021 г. е издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта (Акт №16). Ищецът поддържа, че тъй като предприятието функционира при намерени алтернативни решения за преодоляване на последиците от немонтираното оборудване, изпълнението на ответника е безполезно. Поддържа, че с исковата молба отправя известие до ответника за едностранно разваляне на договора в частта за доставеното, но немонтирано оборудване, вследствие на което претендира да му се върне заплатената цена на немонтираното оборудване ведно с обезщетение за забава от датата на исковата молба. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът .......... .... е депозирал отговор на искова молба, с който оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на сключен между страните договор за доставка на технологично оборудване – втора употреба съгласно приложение към договора за обект „..... Поддържа, че оборудването предмет на договора е доставено и прието без забележки, за което е подписан приемо – предавателен протокол на 20.12.2019 г. като ищецът е заплатил дължимото възнаграждение с изключение на окончателното плащане от 3159 лв. без ДДС. Сочи, че доставеното оборудване е монтирано и пуснато в експлоатация, което е видно и от Удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта на 16.12.2021г.

Ответникът заявява, че в резултат на изменен проект за оборудване на обекта по желание на възложителя, са сключени още два договора за доставка и монтаж на кланично оборудване в същия обект от 10.02.2021г. и от 17.02.2021г., по които ответникът е изпълнил своите задължения, но не е получил пълно плащане, като са останали дължими суми и по трите договора. Сочи, че твърдяното неизпълнение не се дължи на причина, за която да отговаря.

Поддържа, че обектът на ищеца функционира повече от две години и развалянето на договора е незаконосъобразно, евентуално, че е налице хипотезата на чл. 87, ал.4 ЗЗД. Моли съда да отхвърли исковете.

Ищецът по насрещния иск поддържа, че по сключения между страните договор от 08.11.2019 г. ............. е заплатил дължимото възнаграждение с изключение на окончателното плащане от 3790,80 лева с ДДС, за което е издадена фактура №253/17.03.2023 г. . Поддържа, че по другите два сключени с ответника по насрещния иск договори от 10.02.2020 г. и от 17.02.2020г . е изпълнил точно своите задължения, оборудването е доставено, монтирано и прието от ответника, но и по двата договора са правени само авансови плащания. По договор от 10.02.2020 г. са издадени фактура №225/25.02.2020 г. на стойност 8948,10 лева с ДДС, която е заплатена и фактура №251/27.02.2023 г. на стойност 1424,40 лева с ДДС, която не е заплатена. По договор от 17.02.2020 г. е издадена фактура №226/25.02.2020 г. на стойност 23469,96 лева , която е заплатена и фактура №250/27.02.2023 г. на стойност 1642,90 лева с ДДС, която не е заплатена. Поддържа, че фактури №253/17.03.2023 г., №251/27.02.2023 г. и №250/27.02.2023 г. са изпратени на ответника с куриер и макар да са получени от него не са заплатени. При тези твърдения моли съдът да му присъди сума в размер на 1424,40 лв. с ДДС по договор от 10.02.2020 г. и сума в размер на 1642,90 лв. с ДДС по договор от 17.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника по насрещния иск.

Поддържа, че по договора от 08.11.2019 г. е налице частично неизпълнение от страна на ищеца, поради което не дължи окончателното плащане. Оспорва изпълнението на задълженията на ищеца по договорите от 10.02.2021 г. и от 17.02.2021 г. Моли съда да 2 отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Съгласно чл.55, ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи, че с ответника са били страни по валидно сключен договор с предмет доставка на технологично оборудване – втора употреба съгласно приложение към договора за обект „............... УПИ I ......; че е заплатил дължимото по договора възнаграждение поне в претендирания по делото размер; че изпълнителят е изпълнил задължението си по начин, направил работата негодна за нейното обикновено предназначение, че е направил изявление за разваляне на сключения между страните договор. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора съобразно възложеното или че неизпълнението не се дължи на причина у него, която не може да му се вмени във вина, че неизпълнението е незначително с оглед интереса на възложителя, както и че развaлянето на договора не е настъпило.

Страните не спорят, че са сключили договор от 08.11.2019 г. с предмет доставка на технологично оборудване – втора употреба съгласно приложение към договора за обект „............... УПИ I ......“. Видно от приложение №1 – Спецификация на технологично оборудване – втора употреба към договора кланичното оборудване е описано в 34 позиции с посочване на съответния брой при обща цена 30694 евро без ДДС (70038,40 лева с ДДС). Не е спорно, че описаното в Приложение №1 кланичното оборудване е било доставено на 20.12.2019 г. на обекта на възложителя, за което е подписан от представители на двете страни приемо – предавателен протокол от същата дата, съгласно който възложителят е приел без забележки доставеното оборудване по отношение на неговото качество и обхват на доставката. Съгласно клаузата на чл. 3 от договора възложителят е заплатил авансово плащане, както и две междинни плащания в общ размер 68248,91 лева с ДДС, като е останала дължима сумата 3790,80 лева с ДДС, представляваща окончателно плащане по договора. Предвид това съдът приема, че страните са били обвързани от валидно сключен на 08.11.2019 г. договор за доставка на кланично оборудване втора употреба. Съгласно договора изпълнителят се е задължил да достави описаното в Приложение №1 оборудване за срок от 40 работни дни след подписване на договора и да монтира оборудването до 20 работни дни след получаване на Акт №15 за обекта. Установява се по делото, че с Удостоверение за въвеждане в експлоатация №24/16.12.2021 г. обектът „Изграждане на месодобивно предприятие с производствен капацитет 10,5 тона свинско трупно месо на ден с идентификатор ***.“ е въведен в експлоатация.

За качеството на доставеното оборудване по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М В П, И Й Д и Ж Д. Ф.

Според показанията на М П – служител в „........“ кланичното оборудване е прието по опис без забележка на 20.12.2019 г., тъй като е следвало след завършване на обекта да се почисти, ремонтира и монтира от страна на ответника. Посочва, че след приключване на довършителните дейности по кланицата в края на 2021 г. е започнал монтажът на оборудването по технологичен проект на ответника от негови служители, но част от съоръженията не били поставени – част от тръбен път, елеватор, телфер, мивки със стерилизатори към тях, машина за шлемене на черва и други, тъй като били корозирали, неработещи с липсващи механизми. Твърди, че елеваторът е корозирал, а електромоторът който трябва да го задвижва не работел, част от стерилизаторите нямали нагреватели, часовници, термометри, мивките трябвало да бъдат с колянно задвижване и терморегулатор, но не работели. Машината за шлемене на черва била с износени валове и зъбните колела, които не можело да се ремонтират. Поддържа, че оборудването, което не е можело да се ремонтира или чиито ремонт е бил нерентабилен е заменено с ново от други доставчици, за да може да се изгради последователно целия процес в кланицата. Твърди, че негодното и 3 неработещо оборудване се съхранява в складови помещения на ищеца. Свидетелства, че служители на ответника (украинци и гърци) почиствали, ремонтирали и монтирали годното за употреба оборудването в предприятието.

Свидетелят И. Д. – проектант – технолог при „Филмар инженеринг“ с предишно наименование .......... .... разказва, че е част от екипа изготвил технологичния проект, за който доставили оборудване от Полша, Оборудването било втора употреба, но било много запазено и с добро качество. Отговаряло на изготвения проект. В голямата си част се касаело за стационарни площадки и малко елементи били механизирани, например телферът. Било опаковано на палета по начин, че след доставката да се пристъпи към монтаж. Не е имало части, които да не могат да се използват. Имало несъответстващи бройки на куки, ченгели и др. Палетата били стоварени в двора на предприятието, тъй като все още не била готова кланицата. Не се проверявало дали всичко работи, тъй като не било включвано към електрозахранването, а се проверявало дали е налично по спецификация. Не знае след доставката къде е съхранявано оборудването. Разказва, че са доставили два елеватора, единият работещ и един за части, който се явявал бонус, както и един телфер.