Решение № 231 от 17.12.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Кюстендил, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Ем. Петров при участието на секретаря Гергана Ив. Накова-Милушева като разгледа докладваното от Светослав Ем. Петров Административно наказателно дело № 20251520200570 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № ******* издадено на 02.04.2025г. от Началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Кюстендил, с което на Х. И. Х. с ЕГН **********, с адрес гр. С., на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено административно нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП.

В депозираната жалба и впоследствие в хода на процеса се оспорва фактическата обстановка, като подробно се излагат аргументи във връзка твърденията, че настъпилото транспортно произшествие е настъпило метри след пешеходната пътека и респ. нарушението е неправилно квалифицирано, че е осъществено на пешеходна пътека.

Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Наказващият орган, чрез гл. юрисконсулт Л. излага становище, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като се сочи, че са настъпили вредни последици от нарушението и респ. не следва да бъде определено в минимален размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 02.11.2024г. около 13:30 часа в гр. Кюстендил срещу магазин „Била“ по ул. „Цар Освободител“ в посока от „Пазара“ на гр. Кюстендил към сградата на Районен съд Кюстендил, Х. И. Х. управлявала лек автомобил „Киа Спортидж“ с рег. № ******, 1 собственост на „****“ ****, при наличие на ясно видима маркировка М8. 1 тип „зебра“ и пътен знак Д17, водачката на автомобила не пропуснала преминаваща по пешеходната пътека от ляво на дясно пешеходка А. В. С., в следствие на което я блъска и реализира пътно транспортно произшествие. От настъпилото ПТП С. получила травматични увреждания с характер на лека телесна повреда, съгласно заключението на изготвената съдебно медицинска експертиза приложена към воденото ДП № 711/2024г. по описа на РУКюстендил, което е прекратено поради липсата на обективен признак от състава на престъплението по чл.343, ал.1 от НК, а именно вредоносен резултат – средна или тежка телесна повреда.

С оглед констатираното нарушени на база данните от свидетелите очевидци на нарушението на Х. И. Х. е съставен АУАН № 1322538 от 02.11.2024г..

На 02.04.2025г. е издадено обжалваното наказателно постановление и е връчено на жалбоподателката на 20.05.2025г., която е депозирала жалба срещу него на 03.06.2025г..

В хода на процеса не се оспорва факта на настъпилото транспортно произшествие и участниците в него. Спорният въпрос е относно това дали пешеходката е преминала на пешеходна пътека или метри след нея, където е била блъсната от жалбоподателката.

По делото е разпитана А. В. С., която твърди, че е преминавала на пешеходната пътека, като е тръгнала от страната на където се продават дюнери посока магазин „Била“, огледала се че няма коли и тръгнала като няколко крачки преди да пресече усетила сблъска и била влачена от автомобила, който я е ударил.

Свид. А.Х., който е син на жалбоподателката и е пътувал с нея в автомобила твърди, че след като майка му е преминала пешеходната пътека е имало жена която тичайки през улицата е преминала пред автомобила, който точно е тръгнал и преминал пешеходната пътека и майка му не я е видяла и я е блъснала.

Показания с описване на идентична фактическа обстановка с тази на Х. излага и свид. А. Х., която сестрата на жалбоподателката и е пътувала в автомобила.

Свид. З. Г., твърди, че се е намирала на горе описаната пешеходна пътека и е вървяла зад пострадалата, като пред нея С. е била блъсната от лек автомобил и е влачена метри след удара. Г. твърди, че пострадалата не е тичала, а си е вървяла нормално преди настъпването на транспортното произшествие.

Свид. А. К. сочи, че се намирала в магазина си на ул. „Цар Освободител“, когато чула силен писък погледнала към улицата и видяла момиче, което се намира под гумите на движеща се кола. Тя твърди, че нейното зрително поле е било подобно на записа, който е предоставила и реално е видяла същото, което се вижда на записа.

В хода на съдебното производство е изгледан в съдебна зала в присъствието на страните и протоколиран записа приложен по делото от камерите на местопроизшествието, като не същия се вижда интензивен трафик и преминаващ сив автомобил под който се намира и била влачена /бутана/ по пътното платно пострадалата. На записа не се вижда пешеходната пътека, както момента и мястото на настъпването на удара между автомобила 2 и пешеходеца. На записа първоначалния момента, при който се вижда процесния автомобил съвпада с преминаване покрай началото на ограждението, видно от огледа на място зад второто платно на оградата има дърво и респ. на записа се вижда началото и на първото плътно на оградата след пешеходната пътека, което започва на разстояние 1 метър и 17 сантиметра от край на маркировката за пешеходна пътека.

Горепосочено мотивира настоящият съдебен състав да не дава вяра на свидетелските показания, които сочат, че произшествието е настъпило след пешеходната пътека, защото скоростта на автомобила, видно от експертните заключения, както и от изгледания запис и проведения оглед на място води до извод, че първоначалния сблъсък между автомобила и пешеходеца не е настъпил след пешеходната пътека, а преди това и респ. попада в обхвата на пешеходната пътека.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно

– писмени доказателство съдържащи се в административнонаказателната преписка и показанията на свидетелите А. С., З. Г. и А. К. .

От горепосочените гласни доказателства се установява, че пострадалата е преминала едното пътно платно на ул. „Цар Освободител“ и навлизайки в второто пътно платно, което е от страната на магазин „Била“ е била блъсната от преминаващия автомобил управляван от жалбоподателката.

Показанията на полицейските служители в случая не допринасят за разкриване на обективната истина до колкото същите на са били очевидци на нарушението, а са работили по случая на база обясненията на свидетелите посочени по-горе.

Съдът намира, че АУАН е редовно съставен и предвид разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП, зачете неговата доказателствена сила, доколкото по делото не се събраха доказателства за противното.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на такава.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

АУАН е съставен от длъжностно лице по чл.189, ал.1 ЗДвП, компетентно да осъществява контрол по този закон. Издаденото въз основа на акта НП, също е издадено от компетентен орган. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила – АУАН е надлежно предявен и връчен на нарушителя, съгласно изискванията на ЗАНН; на същия е предоставена възможност да подаде възражения по акта. Както АУАН, така и НП притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 ЗАНН. Нарушението е описано с всички негови релевантни признаци, ясно и безпротиворечиво е формулирано, по начин, ненакърняващ правото на нарушителя да разбере нарушението.

Съгласно чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП /действаща разпоредба към момента на нарушението/ за горепосоченото нарушение се предвижда глоба в фиксиран 3 размер на 200 лева.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че следва да потвърди изцяло наказателното постановление.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ********* издадено на 02.04.2025г. от Началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Кюстендил, с което на Х. И. Х. с ЕГН **********, с адрес гр. С., на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено административно нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съдгр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

4